Решение № 13900 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2010 г.

Решение № 13900 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Йорданов Георгиев, чрез пълномощника му - адвокат Петър Тренев, против решение № 91 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 5112/2009 г. на административен съд София-град. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването му срещу заповед № ЧР-з-423 от 7.07.2009 г. на Председателя на държавна агенция "Държавна сигурност". Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че щом касатора е придобил право на пенсия на соченото основание, то свободна е преценката на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение на това основание. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 111 от ЗДАНС. Образувано е по жалба от Георги Йорданов Георгиев, против заповед № ЧР-з-423 от 7.07.2009 г. на Председателя на държавна агенция "Държавна сигурност". С нея е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО. Възразил е, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че директорът на Териториална дирекция "Национална сигурност" Шумен при ДАНС - е предложил освобождаването на Георгиев на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО. Приложил е и справка, от която се установява, че към 31.05.2009 г. жалбоподателят е имал всичко осигурителен стаж 26 години, 08 месеца и 0 дни, от които на длъжност за държавен служител в МВР - 23 години и седем месеца. в ДАНС - една година и 14 дни. При тези данни по делото, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и е законосъобразна. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, че не е налице неспазване целта на закона - правното основание на заповедта не е обвързано с преценка качествата на служителя., В тази връзка е съобразил, че даденото по закон право на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение на служител, който е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - не е обвързано от преценка за качественото изпълнение на служебните задължения от страна на служителят. Счел е жалбата за неоснователна и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени пред първоинстанционния съд. Те са неоснователни. Правото на председателя на ДАНС да прекрати служебно правоотношение по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е обвързано единствено с наличие на условието по чл. 69, ал. 3 от КСО - 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени по ЗДАНС или по ЗМВР. Органът има изрично уредено от закона право на инициатива при прекратяване на правоотношението. Упражняването му не не е поставено в зависимост от обстоятелството дали към този момент има и други служители с придобито право на пенсия и ако е така- да извърши подбор помежду им или да прекрати на соченото основание - служебното правоотношение с всички. Касае се за свободна преценка на органа по назначението, не подлежаща на съдебен контрол. Административният съд е съобразил всички обстоятелства, от значение за спора и е приложил материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,