Решение № 11749 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 1057/16.02.2024 г. по адм. дело 8967/2023 г. по описа на Административен съд София-град/ АССГ/. Първата касационна жалба е подадена от Агенция Митници, чрез гл. юрк. К. Станкулова срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на ИСА 2000 ЕООД, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетения за имуществени вреди в размер на 24 739.20 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и за реално претърпяна вреда, изразяваща се в загуба поради унищожаване на 10 броя гуми в размер на 1928 лв. и на два броя акумулатори в размер на 217.50 лв., както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски в размер на 62.50 лв. за държавна такса, на 1202 лв. за възнаграждения за вещи лица и на 2941.67 лв. за адвокатско възнаграждение. Счита решението в тази му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по първата касационна жалба - ИСА 2000 ЕООД, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната от първия касатор част. Втората касационна жалба е подадена от ИСА 2000 ЕООД, чрез адв. П. Божков срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска срещу Агенция Митници, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 52 626.99 лв. Наведени са всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение в тази му част. Претендира разноски. Ответникът по втората касационна жалба Агенция Митници, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната от втория касатор част. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество, приема за неоснователна касационната жалба на Агенция Митници и за основателна втората касационна жалба, подадена от ИСА 2000 ЕООД по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил Агенция Митници да заплати на ИСА 2000 ЕООД, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетения за имуществени вреди, както следва: за реално претърпяна вреда, изразяваща се в загуба поради задържано и невърнато гориво в количество от 12 885 литра в размер на 24 739.20 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и за реално претърпяна вреда, изразяваща се в загуба поради унищожаване на 10 броя гуми в размер на 1928 лв. и на два броя акумулатори в размер на 217.50 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.10, ал.З ЗОДОВ разноски в размер на 62.50 лв. за държавна такса, на 1202 лв. за възнаграждения за вещи лица и на 2941.67 лв. за адвокатско възнаграждение. Със същото решение е отхвърлил иска на ИСА 2000 ЕООД срещу Агенция Митници за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в реално претърпяна вреда поради изразходване на парични средства за наем на специализиран автомобил от други дружества - превозвачи, поради невъзможност дружеството да ползва собствената си цистерна peг. [рег. номер] в периода от 29.05.2018 г. до 26.06.2020 г. в размер на 52 626.99 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от задържано и невърнато гориво, както и за реално претърпяна вреда, изразяваща се в загуба поради унищожаване на 10 броя гуми и на два броя акумулатори. По отношение на претенцията за пропуснати ползи, че за периода на задържането на цистерната дружеството не е могло да я ползва, което наложило наемането на подобен тип специализирани автомобили от други дружества, приема че претендираните транспортни разходи не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със задържането на автомобила за конкретния период. Административният съд от фактическа страна е приел, че при извършена проверка от служители на Митница Столична на шофьор П. С. И., на автоцистерна peг. [рег. номер] установили наличие на течност с мирис на дизелово гориво. По данни на П. С. И. автоцистерната е съдържала около 14 000 литра гориво. С цел обезпечаване на проверената автоцистерна същата е транспортирана до данъчен склад на САКСА ООД и запечатана с поставяне на пломба. Процесната автоцистерна peг. [рег. номер] и съдържащото се в нея около 14 000 литра дизелово гориво са задържани с опис на иззети акцизни стоки 18BG5800A019205 от 29.05.2018 г. на ЦМУ при АМ на основание чл. 107а от ЗАДС. На 17.08.2018 г на ИСА 2000 ЕООД е съставен АУАН 377 от 17.08.2018 г., за извършено на 29.05.2018 г. нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС, тъй като превозваното с автоцистерна гориво не било придружено с документи за доказване заплащането на акциз. Въз основа на АУАН 377 от 17.08.2018 г. е издадено НП 614 от 06.02.2019 г. на заместник директора на ТД Югозападна при АМ, с което на ИСА 2000 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 16 670.68 лв. за нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС и на основание чл.124, ал.1 и ал.2 от ЗАДС са отнети в полза на държавата автоцистерна peг. [рег. номер] и 12 903 литра нефтопродукт. С решение 166630 от 16.07.2019 г. по НАХД 5052/2019 г. на СРС, оставено в сила с решение 945 от 14.02.2020 г. по КАНД 11108/2019 г. на АССГ, VІ-ти Касационен състав, е отменено НП 614 от 06.02.2019 г. на заместник директора на ТД Югозападна при АМ. Съдът е установил, че след отмяна на НП, на 18.02.2020 г. ищецът е поискал от АМ-ТД-Югозападна да му бъдат върнати цистерната и горивото. На 26.06.2020 г. е подписан протокол за връщане на цистерната, като е отбелязано, че съдържащото се в цистерната гориво е преточено. Съдът е установил също така, че на 11.05.2018 г. ищецът закупува от САКСА ООД 19 912 литра газьол за извънгабаритна техника. Съдът е възприел заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, а именно, че стойността на задържаното гориво е в размер на 12 885 литра (според протокола за връщане от 26.06.2020 г.) към 29.05.2018 г. е 24 739.20 лв. Приел е също и заключението по отношение на стойността на гумите и акумулаторите изчислени в размер на 1928 лв. за гумите и 217.50 лв. за акумулаторите. Решението в обжалваната част от страна на Агенция Митници е валидно, допустимо и правилно, но неправилно по пълната претенция от страна на ИСА 2000 ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение 3/2004 г. по тълк. дело 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и правилно е приел, че обезщетенията за имуществени вреди следва да се присъдят със законната лихва, считано от 14.02.2020 г. до окончателното им изплащане. Действително, както показват и фактите по делото, отмененото НП обуславя липсата на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и законово основание за задържане на цистерната и горивото в нея за съответния период. Относно претенцията за гумите и акумулаторите, съдът правилно е приел, че липсата на документи за тяхната собственост е изцяло ирелевантна за спора, тъй като тези принадлежности са присъщо необходими за движението на всяко МПС и с подкрепата на определените стойности в експертизата, напълно основателно е уважил и тази претенция. Според настоящата съдебна инстанция съдът неправилно е приел, че транспортните разходи, които ищецът претендира от държавата, са обичайни за основната му търговска дейност и че по отношение на тях не се установява необходимата пряка и непосредствена причинно следствена връзка със задържането на собствения му нафтовоз в периода от 29.05.2018 г. до 26.06.2020 г. Напротив, след като е кредитирал свидетелските показания и подробно е изследвал обстоятелствата по делото, е следвало да заключи, че ИСА 2000 ЕООД е специализиран в областта на инфраструктурата, изпълнява обекти, които са извън базите на дружеството и притежава тежка строителна механизация, която се зарежда на място на съответния строителен обект, поради което притежава няколко нафтовоза, като именно задържаната цистерна е с най-голяма вместимост. В допълнение следва да се отбележи, че по договорите със САКСА ООД се заплащат на доставчика гориво и транспорт, а в другия случай само гориво, като извършват транспорта до машините със собствените си цистерни, с които го превозват. Както е приел съда във фактическите си констатации, дружество експлоатира няколко кариери за добив на инертни материали, притежава три асфалтови бази на територията на няколко общини и обхвата на дейността му е много широк. Следователно, може да се приеме, че нуждата от цистерни и особено на тази с най-голяма вместимост е била реална за времето на задържането ѝ и допълнителните разходи за заместващ транспорт, са реално извършени. Те не само са реално извършени, но очевидно са и в пряка връзка със задържането на превозното средство от митническата администрация. С оглед на изложеното, решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в реално претърпяна вреда поради изразходване на парични средства за наем на специализиран автомобил от други дружества - превозвачи, поради невъзможност дружеството да ползва собствената си цистерна в периода от 29.05.2018 г. до 26.06.2020 г. в размер на 52 626.99 лв. следва да се отмени, а в останалата част да се остави в сила. За настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят на ИСА 2000 ЕООД изцяло, поради пълното уважаване на касационната му жалба и наличието на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното извършване на разходите. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,