Решение № 5994 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2016 г.

Решение № 5994 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на К. К. М., изтърпяващ присъда в Затвора гр. Б. дол, срещу Решение № 20/28.01.2016 г. по административно дело № 239 за 2015 г. по описа на Кюстендилски административен съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" граждански иск в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва за претърпени от него неимуществени вреди. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му или връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната по жалбата страна не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага становище по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - К. се е развило въз основа на искова молба от К. М. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявил иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отправени му от служител на Затвора гр. Б. дол на 9.03.2014 г. обиди, псувни. Определил е размер на търпените от него неимуществени вреди като равностоен на сумата от 10 000 лв. С оглед твърденията в исковата молба и по-късно в съдебно заседание първоинстанционният съд е допуснал до разпит двама свидетели - един посочен от ищеца и служителят, чието поведение М. е определил като уронващо престижа, честта му и обидно за него. С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 20/28.01.2016 г., съдът е отхвърлил изцяло предявения от М. иск като неоснователен. За да се постанови този резултат е прието, че от една страна не са установени по безспорен начин извършени от служител в Затвора гр. Б. дол незаконосъобразни действия или бездействия при извършване на проведен на 9.03.2014 г. в килията на лишения от свобода обиск. Прието е, че не са налице доказателства за настъпили вреди за ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия на администрацията. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законова отговорност следва да бъдат установени от една страна незаконосъобразността на действията или бездействията, на които се основава иска, наличието на реално причинена вреда, която да е в пряка причинна връзка с последните. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на установени по делото законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при което предявения иск за обезщетяване на претърпени от лицето неимуществени вреди е правилно и обосновано преценен като неоснователен. В хода на съдебното дирене не са събрани каквито и да е доказателства свързани с настъпили за М. вреди, и че същите са в резултат на извършеното на 9.03.2014 г. претърсване на помещението обитавано от него. Няма данни или твърдения тези действия на затворническата администрация да са незаконосъобразни или да не са проведени съобразно установения в закона ред. Безспорно е установено по делото, че М. е пушил цигара в затворническото помещение по време на извършван в съответствие с изискванията на ЗИНЗС обиск, което е наложило издаване на разпореждане за прекратяване на това действие и оказване на съдействие на затворническите власти при осъществяване на преките им изпълнявани в момента задължения. От свидетелските показания на М. В. А., поискан за разпит от ищеца не се установява, че М. е бил по какъвто и да е начин притеснен, разстроен, обиден от другия разпитан по делото свидетел И. Г. А. е бил с ищеца в една килия още един месец, но не е забелязал каквато и да е промяна в душевното му състояние. В хода на проведеното на 12.01.2016 г. съдебно заседание, се навеждат доводи за извършени от Гьошков действия по физическо въздействие върху М., но претенция за обезщетяване на имуществени или неимуществени вреди в резултат на такива действия в исковата молба или по друг начин пред съда не са формулирани. За извършеното на 9.03.2014 г. претърсване и обиск в килията, обитавана от ищеца е съставен протокол и съответни докладни записки. От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства не може да се приеме за установено по категоричен начин, че в резултат на извършените на 9.03.2014 г. действия от служители на Затвора гр. Б. дол по претърсване и обиск в помещението, обитавано от К. М., за лицето са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в състояние на апатия и затваряне в себе си, което е продължило месеци наред. Поради описаното настоящата инстанция намира, че обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. Основателността на предявен иск не може да произтича от предположения, а следва да бъде доказана в съдебното производство със всички допустими от закона средства, събрани от съда по съответния ред. В хода на съдебното дирене не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на атакувания пред настоящата инстанция акт. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното на основание чл. 221, ал. 2,предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение