Решение № 7695 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 661/2014 г.

Решение № 7695 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 661/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Василена " ЕООД, ЕИК 103893910, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Евлоги Георгиев" бл. 9, вх. 15, ет. 2, представлявано от управителя Илиян Терзев, чрез процесуалния му представител адв. Томов, против решение № 6634 от 4.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10804/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Т-РД-15-47/28.05.2012 г. на заместник-министъра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с която е прекратен лиценз № 1044/2010 г. за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (ТДОЧЦМ), на основание § 17, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗУО (отм., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.). Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Иска се решението да бъде отменено, спорът - решен по същество. Ответникът - заместник-министърът на икономиката енергетиката и туризма не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Дружеството "Василена " ЕООД е притежавало лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, като в лицензията е вписана площадка, находяща се в гр. Варна, кв. "Изгрев", ул. "Мир" № 40, ПИ 10135.2554.502, площ 334 кв. м. За да постанови решението си, първоинстанционния е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като са били налице материално-правните предпоставки за издаването му, визирани в разпоредбата на § 17, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУО. Съгласно разпоредбата на § 17, ал. 1 от ПЗР към ЗИД ЗУО (обн. ДВ, бр. 30/2011 г., в сила от 15.04.2011 г.) лицензираните площадки за тази дейност се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 2 от ЗУО (отм.) в 9-месечен срок от влизане на този закон в сила. С цитираната разпоредба се изисква дейностите с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. Срокът за привеждането на лицензираните площадки в съответствие с тези изисквания е удължен с един месец, предвид изменението на § 17, ал. 1 от закона, ДВ, бр. 99/2011 г. По делото е установено, че дружеството - касатор, като притежател на лиценз № 1044/2010 г за ТДОЧЦМ, в указания от закона срок е депозирало заявление с приложени към него документи за удостоверяване на изискванията на чл. 54, ал. 2 от ЗУО (отм.), както и че към датата на издаване на заповедта няма влязъл в сила подробен устройствен план, а само общ устройствен план. Според съда независимо от вида на плана (общ или подробен), площадката следва да е разположена на територия, определена за производствено-складови дейности. От приложените писмени документи, както и от допуснатата и приета по делото експертиза съдът е приел, че имотът на дружеството се намира в УЗ "Жг" - жилищна устройствена зона с преобладаващо високо застрояване, а не в УЗ "П" "производствено-складова зона". Предвид изложеното съдът е стигнал до извод, че са налице материално-правните основания за издаването на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗУО (отм.) дейностите с отпадъци от черни и цветни метали се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. Срокът за привеждането на лицензираните площадки в съответствие с тези изисквания е удължен с един месец, предвид изменението на § 17, ал. 1 от закона, ДВ, бр. 99/2011 г. в сила от 1.01.2012 г. В настоящия случай, както правилно е установил първоинстанционния съд, дружеството е представило документи в законния срок, но от тях е видно, че площадката не е разположена на територия, определена с устройствен план за производствени и складови дейности. Действително в експертизата е записано, че могат да бъдат изграждани и търговско складови и безвредни производства, но това не променя обстоятелството, че площадката не отговаря на изискването на чл. 54, ал. 2 ЗУО, а именно, че не е разположена в зона, която да отговаря на законовите изисквания. В контекста на изложеното всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. Съгласно § 17, ал. 3 от ЗУО (отм.) при неизпълнение на изискването на ал. 2 от същата разпоредба лицензът се прекратява служебно. Оправомощеният орган по ЗУО следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност. Неизпълнението на задължението във връзка с изискването на чл. 54, ал. 2 от ЗУО (отм.) законодателят е приравнил на липсата на лицензирана площадка, предназначена за промишлени и складови нужди, която се санкционира с прекратяване на лиценза. Предвид изложените съображения решението на Административния съд София-град е постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и точното приложение на материалния закон. Правните изводи са изложени въз основа на правилно възприетите факти и доказателства по спора, поради което решението е обосновано и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, състав на седмо отделение,