Решение № 58 от 7.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1388/2014 г.

Решение № 58 от 7.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1388/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на ПК "Т." в несъстоятелност - А. К. против решение № 3/15.01.2014 г. по т. д. № 388/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 99/4.11.2013 г. по т. д. № 43/2013 г. на Ямболски окръжен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 646, ал. 8 вр. с ал. 2, т. 3 ТЗ и чл. 647, ал. 3, пр. второ вр. с ал. 1, т. 3 ТЗ, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неразгледани доводи на касатора - ищец за неприложимост на нормите на чл. 646, ал. 8 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ и липса на собствени решаващи мотиви на въззивния съд. Намира решението необосновано и досежно извода, че с атакуваната сделка са погасени, чрез прехвърляне право на собственост на недвижим имот и срещу цената на същия, единствено публични по характер задължения на ПК "Т." в несъстоятелност спрямо купувача по сделката - [община] . Ответните страни - ПК "Т." в несъстоятелност и [община] - не са подали отговор на касационната жалба . С определение № 981/12.12.2014 г. по т. д. № 1388/2014 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Допустимо ли е погасяване на публично задължение от несъстоятелния длъжник не чрез плащане или по реда на принудителното изпълнение, а чрез даване вместо изпълнение /погасяване на задължението чрез прехвърляне на собственост/ и отнася ли се за случаи на погасяване на публично задължение извън принудителното му изпълнение хипотезата на чл. 646, ал. 8 ТЗ ? - обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с решение № 25/9.02.2005 г. по т. д. № 325/2004 г. на I т. о. на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК и в съответствие с доводите и възраженията на страните, намира следното: С въззивното решение са отхвърлени предявени в евентуално обективно съединение искове на синдика на ПК "Т." в несъстоятелност против ПК "Т." в несъстоятелност и [община], с правни основания чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, с предмет сключена между ответниците сделка по покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ПК "Т.", с която и в полза на [община] е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот - УПИ, ведно със застроени в същото стопански сгради, с данъчна оценка 136 706,10 лева, в изпълнение на "всички ликвидни и изискуеми парични задължения на ПК "Т." към [община], вкл. лихви по същите". Вземанията на [община], съгласно подписан от страните по сделката констативен протокол към датата на сключване на сделката / 12.03.2012 г./ са: публични общински вземания в размер на 10 601,50 лева, но и частно общинско вземане от 1 160,67 лв. без ДДС, по договор № 87 - т / 1.10.2010 г.- за наем на общински терен, за разполагане на преместваеми и други леки обекти с площ от 40 кв. м., находящ се в УПИ IХ кв. 107 на ПУП на [населено място]. Пазарната стойност на прехвърления имот, съгласно заключение на съдебно-икономическа експертиза възлиза на 217 300 лева . Извън обективирането на изводи за преждепосочените установени по делото факти, както и за извършването на сделката в рамките на подозрителния период - след датата на неплатежоспособност - 29.02.2013 г. и в шестмесечен срок преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ, въззивният съд е счел, че поради погасяване на публични по характер задължения със сключването на атакуваната сделка, на основание чл. 646, ал. 8 ТЗ, респ. чл. 647, ал. 3 пр. второ вр. чл. 646, ал. 8 ТЗ, предявените искове са неоснователни. Доколкото въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК, които не съдържат друг, освен преждепосочения решаващ извод, но изрично отграничават размера на установените публични задължения, погасени чрез прехвърляне правото на собственост на недвижимия имот спрямо общия размер на установените задължения - 11 762,17 лева, а самостоятелни съображения за установени изцяло публични задължения на ПК "Т." въззивното решение не съдържа, следва че по същество въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния - за ирелевантност на погасяването и на частни общински вземания, в рамките на общата сума по задължението, срещу което е прехвърлено правото на собственост, респ. че е достатъчно част от погасяваните задължения да са публични, за да би се приложила разпоредбата на чл. 646, ал. 8 ТЗ. Във въззивната жалба ищецът е релевирал и довод, че публичните общински вземания не подлежат на изпълнение чрез използвания от ответните страни способ " даване вместо изпълнение", а единствено чрез плащане или чрез способите на принудителното изпълнение, в който смисъл и следвало да се тълкува чл. 646, ал. 8 ТЗ - неатакуемост на погасяването съгласно хипотезите на чл. 646 ТЗ, когато е осъществявано чрез принудително изпълнение по реда на ДОПК. Според състава, постановил решение № 25/9.02.2005 г. по т. д. № 325/2004 г. на I т. о. на ВКС, чл. 646, ал. 8 ТЗ / в решението е коментирана идентична по съдържание норма от предходна редакция на закона - чл. 646, ал. 3 ТЗ / нормата намира приложение само в хипотези на осъществявано принудително събиране на вземания с публичен характер, т. е. необходимо условие за прилагането на чл. 646, ал. 3 (отм.) ТЗ, понастоящем - на чл. 646, ал. 8 ТЗ, е събирането на вземането чрез средствата на принудителното изпълнение. Въззивното решение, напротив, ирелевира последното условие и изключва приложимост на хипотезите на чл. 646, ал. 1 ТЗ единствено с оглед публичния характер, при това на част от погасяваните чрез прехвърляне право на собственост, общински вземания. В реш. № 25 по т. д. № 325/2004 г. на I т. о. на ВКС е прието, по иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и предмет сключена сделка за покупко - продажба на недвижим имот, с цената по която са погасени изискуеми публични задължения на дружеството - продавач, обявено в несъстоятелност, че чл. 646, ал. 3 ТЗ, в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 20 от 2013 г., аналогична на настоящия чл. 646, ал. 8 ТЗ, не намира приложение, тъй като не се касае за принудително събиране на вземания по реда на публичните /чл. 146 и сл. Д. отм. /, без да е отречен като допустим за погасяване задължения на длъжника способа "даване вместо изпълнение". По правния въпрос: Разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ изрично визира за атакуемо погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението. В общата си част, приложима във всяка от хипотезите на т. 1, 2 и 3, нормата на чл. 646, ал. 2 ТЗ предвижда действия и сделки, извършени от длъжника. Буквалното тълкуване на разпоредбата, в тази й обща за всички хипотези част, налага извод за атакуемост на инициирани от длъжника, т. е. съставляващи доброволно, предприети по негов почин действия, съответно и в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ - доброволно, а не чрез средствата на принудителното изпълнение, погасяване на изискуеми парични задължения. "Начинът на изпълнение" визиран в т. 1 и т. 3 /по арг. и от т. 2 / касае вида на предприетото погасяване и следователно допуска като способ за погасяване и "даването вместо изпълнение" по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, доколкото нормата не предвижда изключения. Следователно, погасяване на задължение чрез прехвърляне на имущество и срещу цената на същото е допустим "начин на изпълнение", както впрочем се приема и в цитираното реш. № 25 по т. д. № 325/2004 г. на I т. о. на ВКС, а в същия смисъл и реш. № 114 по т. д. № 644/2008 г. на II т. о. на ВКС . Настоящият състав, обаче, не споделя извода за приложимост на чл. 646, ал. 8 ТЗ / респ. чл. 646, ал. 3 ТЗ отм. /при погасяване на публични задължения чрез средствата на принудителното изпълнение./ Досежно частни държавни вземания, чието принудително събиране е по реда на публичните, действието на нормата следва да се счита мълчаливо отменено: Решение № 2 от 30.03.2000 г. по к. д. № 2/2000 г. на Конституционен съд, чл. 163, ал. 2 ДОПК - частните държавни и общински вземания се събират по общия - на ГПК ред/. Както вече се посочи, от напълно ясната и непротиворечива редакция на чл. 646, ал. 2 ТЗ, но и от тази на чл. 646, ал. 8 ТЗ /с оглед израза "изпълнение от длъжника"/ е видно, че се касае за доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване на сделки с тази цел. С оглед изрично очертания от разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ кръг от атакуеми действия и сделки, при общата предпоставка за доброволно извършване от длъжника, следва да се приеме, че погасяването на публични задължения чрез принудително изпълнение, макар осъществено в рамките на подозрителните според съответната хипотеза периоди, изобщо не е атакуемо. Законодателят, чрез съставите на чл. 646 ТЗ обявява за неправомерни по обективни критерии /изключая хипотезите на ал. 3 и ал. 4 и то за прилагане на различни по продължителност подозрителни периоди/ действия и сделки, но само и единствено за нуждите на несъстоятелността и като неправомерни действия на длъжника. За принудителното изпълнение, като предприемано от държавата, законодателят не е създал основание за неправомерност /арг. и от чл. 638, ал. 1, пр. второ ТЗ, арг. и от неатакуемост на прихващанията на публични задължения с акт по чл. 129 ДОПК/. Доколкото за събирането на публичноправни вземания държавата и общините не са привилигировани кредитори /чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ/, с разпоредбата на чл. 646, ал. 8 ТЗ е създадена допълнителна гаранция за удовлетворяването им в публичен интерес. Следователно настоящият състав не споделя извода в цитираното решение - казуална съдебна практика, доколкото същото приема, че чл. 646, ал. 3 отм. ТЗ, аналогична на чл. 646, ал. 8 ТЗ в сегашната му редакция, е приложим единствено при осъществени действия по принудително изпълнение за погасяване на публични вземания в подозрителния период, каквато предпоставка чл. 646, ал. 2 и ал. 8 ТЗ не съдържат. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, въззивното решение, макар и в противоречие с цитираната казуална съдебна практика, не се явява в противоречие с действителните предпоставки за прилагане на чл. 646, ал. 8 ТЗ, предвид дадения отговор на правен въпрос, но независимо от това се явява неправилно, поради следното: С атакуваната по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ сделка, при действително драстично несъответствие в престациите, макар в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ ирелевантно, са погасени освен публични и частни общински вземания, а такава съвместимост, независимо от преобладаващия дял на публичните задължения, чл. 646, ал. 8 ТЗ не урежда. Изключението от принципа за прогласяване на относителна недействителност на определени действия и сделки, осъществени в подозрителния период, каквото изключение е нормата на чл. 646, ал. 8 ТЗ, не може да се прилага разширително, т. е. и за случаи в които кумулативно са погасявани и частни общински и публични общински вземания. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК