Решение № 1628 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 564/2016 г.

Решение № 1628 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 564/2016 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Делото е било образувано по касационна жалба от Л. Л. Х. срещу решение № 2146 от 05.11.2015 г., постановено по адм. д. № 883 от 2015 г. по описа на Административен съд П. С решението са отхвърлени предявените от нея обективно кумулативно съединени претенции за присъждане на: сумата от 1 028 690,93 лева, представляваща причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, следствие на незаконосъобразен акт - заповед № 2406 от 05.10.1999 г. на областен управител - П., обявена впоследствие за нищожна с влязло в сила съдебно решение № 2795 от 10.12.2013 г. по адм. дело № 217/2013 г. на Административен съд - П., II отд. Х-ти състав, и на действия и бездействия на длъжностни лица и административни органи при и по повод изпълнение на административна дейност, изразила се в: писмен отказ по молба за сключване на споразумение по време на разглеждане на цитираното административно дело, неподаване на отговор и изобщо на никаква реакция по подадени от ищеца последващи други две молби за споразумение през пролетта на 2014 г., писмен отказ на областен управител - П., обективиран в негово писмо от 10.01.2013 г. във връзка с молба от 30.08.2012 г. за повторно разглеждане на административната преписка от дата 14.07.1998 г. по ЗОСОИ на наследниците на "С. С. Т. и Сие" АД, а също така и неиздаване на вторите компенсаторни записи в 14-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на решението на Върховен административен съд на Р. Б. от 21.05.2014 г. С решението е отхвърлена и претендираната от ищцата сума от общо 196 737,73 лева - закъснителни лихви върху посочената главница, дължими за периода 21.05.2013 г. - 08.04.2015 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Неправилен е изводът на съда за липсата на всички изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е обявен за нищожен административен акт, както и незаконосъобразни фактически действия и бездействия на административния орган, от които са настъпили претендираните с исковата молба вреди - изразяващи се в пропуснати ползи вследствие настъпило намаление на пазарните цени на компенсаторните бонове, и причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконосъобразните актове на административния орган. Моли да бъде отменено решението и вместо това да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Областна администрация на област П. редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Не са налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд П. е правилно. Не е спорно по делото, че Б. Й. Т., Л. С. Т. и М. Й. П. (наследодател на ищцата) са подали заявление вх. № 96-00-1827/14.07.1998 г., за обезщетяването им по реда на ЗОСОИ за одържавяването на вакуумно-консервна фабрика - гр. С., с предпочитан начин на обезщетяване компенсаторни инструменти. Със заповед № 2375/01.10.1999 г. на областния управител е признато правото им на обезщетяване с компенсаторни записи съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ, като със заповед № 2406/1999 г. на областния управител е определен размерът на обезщетението въз основа на извършена експертиза на вещо лице. На 06.10.1999 г. заявителите са получили временни удостоверения за притежание на компенсаторни записи: № 27-Т-991-193-К на Л. Т. на стойност 1 105 000 лева; № 27-Т-993-195-К в Б. Т. на стойност 552 000 лева и № 27-II-992-194-К - на М. П. - на стойност 552 000 лева. Областният управител с писмо от 10.01.2013 г. е постановил отказ по молба вх. № АСД-03-48 от 30.08.2012 г. на Б. Т., с която е поискано възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 АПК и повторна проверка на обезщетението и определяне на нова справедлива експертна оценка, тъй като балансът, въз основа на който е изготвена първата експертна оценка от 1999 г. не бил всъщност отраслов баланс на дружеството. С решение № 2795/10.12.2013 г. по адм. д. № 217/2013 г. по описа на Административен съд П., е отменен отказът и е прогласена нищожността на заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител, като му е изпратена преписката, с указания за удовлетворяване на искането с молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г. В хода на производството по адм. д. № 217/2013 г. административният орган не е сключил предложеното от ищцата и останалите жалбоподатели споразумение по чл. 178 АПК. С решение № 6811 от 21.05.2014 г. по адм. д. № 1096/2014 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решението по адм. д. № 217/2013 г. в частта му, с която е прогласена нищожността на заповед № 2406/1999 г. на областния управител за утвърждаване на размера на обезщетението, и е отменено решението в частта му, с която е отменен отказ на областния управител обективиран в писмо № АСД-03-48/10.01.2013 г. и преписката е била върната на административния орган за произнасяне по молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г., като вместо това е постановено да се изпрати делото като преписка на областния управител за произнасяне по заявление вх. № 96-00-1827/14.07.1998 г. на Б. Т., Л. Т. и М. Т., и е отхвърлена жалбата срещу отказ на областния управител обективиран в писмо № АСД-03-48/10.01.2013 г. Със заповед № РД-20-70/14.07.2014 г. на областния управител е възложено на вещо лице от списъка на физически и юридически лица, които да извършват експертизи съгласно § 4 от ЗОСОИ, за да извърши експертиза за оценка на претенции и определяне квотите в съсобственост в издадената заповед № 2375/01.10.1999 г. на областния управител за признаване правото на обезщетение по преписка ЗОСОИ вх. № 96-00-1827/14.07.1998 г. в изпълнение на решенията на ВАС и Административен съд П. По т. 2 от заповедта е указано на вещото лице да приспадне общия размер на полученото от заявителите обезщетение по прогласената за нищожна заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител. Със заповед № РД-20-116/01.10.2014 г. е утвърдена оценката за новия размер на обезщетението, по която наследниците-заявители с декларации от 02.10.2014 г. са заявили съгласие и отказ от обжалване. Определеният за касаторката Л. Х. размер на нейния дял от обезщетението е в размер на 4 782 459 нови лева за 400 акции. Производството по делото е образувано по исковата молба на "Л. Х., срещу областна администрация П. с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 - 204 АПК, с претенция за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 260 000 лв., причинени й от прогласен за нищожен административен акт - заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област П., и от съвкупност от незаконосъобразни действия и бездействия на областна администрация П., довели до пропуснати ползи, изразяващи се в загуби от продажната цена на компенсаторните записи ведно със законовите лихви. В с. з. от 05.10.2015 г. по адм. д. № 883/2015 г. по молба на ищцата е допуснато изменение на петитума на предявената искова претенция за имуществени вреди, като се увеличава същата на сумата от 1 028 690,93 лева главница и мораторна лихва в размер на 196 737,73 лева. С решение № 2146/05.11.2015 г. по адм. дело № 883/2015 г. е отхвърлен предявеният иск с мотиви, че ищцата не е установила и доказала настъпване на вреда в нейната сфера изразяваща се в пропуснати ползи, следствие от невъзможността предоставените допълнително компенсаторни записи (определени със заповедта на областния управител от 01.10.2014 г.) да бъдат продадени на средната им максимална цена, на която същите са търгувани в периода от 1999 г. до момента на издаване на новия административен акт. Съдът е приел, че разликата между продажната цена на компенсаторните записи, още по-малко средната им максимална цена, в периода от 1999 г. (респ. от 2002 г., от която са налице данни в Българска фондова борса) до издаване на допълнителните компенсаторни записи през м. октомври 2014 г., и цената, на която са търгувани същите след м. октомври 2014 г., не може да обоснове наличие на пропуснати ползи и причинно-следствена връзка с прогласения за нищожен административен акт или с неиздаването навреме на втората заповед на областния управител от 01.10.2014 г. Съдът е взел предвид, че Х. не е извършила към датата на предявяване на исковата претенция разпореждане с компенсаторните записи, поради което не може да се формира извод дали и в какъв размер всъщност би била тази пропусната полза, имайки предвид и това, че при евентуално покачване на цените на компенсаторните записи, съществува възможността размерът на пропуснатите ползи да е по-малък или дори да няма такива. Съдът правилно е приел, че ако присъди обезвреда съобразно някой от вариантите предложени в съдебно-оценителната експертиза, чрез евентуална последваща продажба е възможно ищцата да се обогати неоснователно, т. е. в случая липсва определеност на твърдяната имуществена вреда. Тези вреди, дори изразяващи се в пропуснати ползи, трябва да са конкретно определяеми и настъпването им да е сигурно, а не хипотетично, както правилно е установил първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ, която разпоредба предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Според тълкуването дадено в т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 Г., ОСГК на ВКС, държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ (понастоящем ЗОДОВ). Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 ЗОДОВ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ). Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тълкуването в т. 4 на ТР № 3/2005 г. по ТД № 3/2004 на ОСГК на ВКС, ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица. За неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Началният момент, от който тече погасителната давност и от който тече мораторната лихва за забава, е моментът на издаване на акта, когато се касае за нищожност на административния акт. Според ТР № 3/2005 г., обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. В случая като едно от основанията за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е изтъкнат обявеният за нищожен административен акт заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител. В настоящата хипотеза обаче, е изтекъл пет годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ за реализиране на отговорността на областна администрация произтичаща от нищожния административен акт, поради което искът в тази му част се явява неоснователен. По отношение другите цитирани като основания на исковата претенция от ищцата действия и бездействия на административния орган, настоящият състав намира, че не е безспорно доказана тяхната незаконосъобразност, да са произтекли от тях вреди - пропуснати ползи, както и не се установява твърдяната в исковата молба и уточненията към нея причинно-следствена връзка между настъпили вреди и действията/респективно бездействията на областна администрация. От доказателствата по делото се установява, че с решение № 6811 от 21.05.2014 г. по адм. д. № 1096/2014 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решението по адм. д. № 217/2013 г. на Административен съд П. в частта му, с която е отменен отказ на областния управител обективиран в писмо № АСД-03-48/10.01.2013 г. и вместо това е отхвърлена жалбата срещу този отказ. С оглед на това, не може да се приеме, че в случая е налице незаконосъобразен отказ на областния управител обективиран в писмо № АСД-03-48/10.01.2013 г., представляващ основание за реализиране на отговорността на областна администрация П. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Също така не може да се приеме за доказано наличие на незаконосъобразни действия/бездействия на административния орган и в периода от издаване на заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител до постановяване на решение № 6811/21.05.2014 г. по адм. д. № 1096/2014 г. на ВАС, от който момент е влязло в сила решението за обявяване на нищожността й. До този момент от административния орган, видно от доказателствата по делото е проведена процедурата по обезщетяване на лицата (вкл. наследодателите на ищцата) по реда на ЗОСОИ с компенсаторни записи, които са били приети от тях видно от представени по делото декларации. Поради това касационният състав намира, че за този период също не са налице доказателства, установяващи по безспорен начин незаконосъобразни актове (действия/бездействия) на административния орган, които да са основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочените в исковата молба откази на административния орган за сключване на споразумение по адм. дело № 217/2013 г. на Административен съд П. и адм. д. № 1096/2014 г. на ВАС, не могат да се характеризират като административни актове - властнически волеизявления, а по-скоро са проява на определено процесуално поведение на областна администрация П. като страна в съдебноадминистративното производство. След постановяване на решение № 6811/21.05.2014 г. по адм. д. № 1096/2014 г. на ВАС, с което също е постановено да се изпрати делото като преписка на областния управител за произнасяне по заявление вх. № 96-00-1827/14.07.1998 г. на Б. Т., Л. Т. и М. Т., административният орган е провел процедура по издаване на заповед за назначаване на вещо лице оценител по § 4 от ЗОСОИ, което е извършило оценка на допълнителното обезщетение. Процедурата е завършила с издаване на заповед № РД-20-116/01.10.2014 г. на областния управител, с която е определен размера на допълнително обезщетение по подаденото заявление. Недоказани и неоснователни са твърдяните незаконосъобразни действия/бездействия на областна администрация П. за тази част от претендирания в исковата молба период. Видно от представените доказателства, своевременно са били предприети действия от администрацията по изпълнение на указанията в решението на ВАС, като е настъпило забавяне при изготвяне на съдебно-оценителната експертиза поради отказ на няколко вещи лица от изготвянето й, което е наложило издаване на няколкократно заповеди за назначаване на вещи лица. Също изготвянето на експертизата е последвано от проверка и от изготвяне на пояснителен доклад, с цел уточняване размера на обезщетението и оценката на активите. Административният орган е изпълнил задължението по чл. 35 АПК да изясни пълно фактите и обстоятелствата във връзка с издаване на заповедта за обезщетяване и не може да се направи извод за допуснати незаконосъобразни действия или бездействия на областна администрация П. довели до неиздаване на заповедта в законоустановения 14-дневен срок, както е видно от множеството писма, докладни и други доказателства приложени в административната преписка по делото. Не са осъществени и другите две задължителни предпоставки за осъществяване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - претърпени от ищцата имуществени вреди - изразяващи се в пропуснати ползи както и причинно-следствена връзка между бездействието на административния орган и причинени вреди на ищцата. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че в процесния случай не са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на областна администрация област П., а именно - доказано незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган и доказана настъпила пряка вреда от него, и причинно-следствена връзка между двете. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на онование чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение