Решение № 294 от 17.07.2009 г. на ВКС по г. д. № 609/2008 г.

Решение № 294 от 17.07.2009 г. на ВКС по г. д. № 609/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Б. С. на Ц. М. Р., М. М. Д., Ц. И. В. и Д. И. Д. срещу въззивно решение № 1* от 23.11.2007 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2200/2007 г., с което е отменено решение № 93 от 25.06.2007 г. по гр.д. № 2494/2006 г. на Пловдивски районен съд и е постановено ново, с което е отхвърлен иска им против О. П. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот с площ около 1735 кв. м., находящ се в гр. П. и представляващ част от имот кад. № 91 и № 92, попадащ в трасето на бул. "България", заключен в точки 1,2,3,4,5,6 обозначен с оранжев цвят на скицата на вещото лице К. на стр. 130 по делото, при граници: юг - тротоар на бул. "България", север - улица, изток и запад - празно общинско място. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът в производството - О. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледани по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че 3 800 кв. м.от имота, притежаван от ищците е бил надлежно отчужден и заплатен в развилото се отчуждително производство през 1974 г. Отчитайки доказателствената тежест на ищците по отношение на имота, представляващ нива от 5800 кв. м., съдът е приел, че частта от него източно от панаирния терен е собственост на ТКЗС, тъй като се намира в блок на ТКЗС, поради което към 22.11.1997 г.не е имало остатък от имот собственост на ищците, за който да е била приложима нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а проследявайки регулационния статут и проведените мероприятия върху него - разширение на новопредвиден булевард в посока север - юг, като продължение на бул. "Д", че няма площ от 1 735 кв. м., отговаряща на условията за реституция по ЗВСОНИ. По отношение на О. П. е прието, че не е надлежен ответник, тъй като ищците не са установила тя да е собственик ида владее процесните имоти, както и по какъв ред е придобита собствеността и кога. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила. Поради необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност съдът е достигнал да неправилни изводи, че остатъкът от имота собственост на ищците над отчуждените 3 800 кв. м. през 1974 г. е собственост на ТКЗС. По делото липсват доказателства, които да съдържат данни за това, че наследодателят им М. И. Р. е бил член на кооперативното стопанство, поради което имота е бил със селищен характер. Ако обаче върху имота е било установено право на кооперативно земеползване, собственикът му е запазил правата си върху него в реални граници и с отпадането на правото на кооперативно земеползване по силата на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху него му е възстановено. След изясняване статута на имота въззивният съд следва, с оглед проведените две отчуждителни процедури през 1954 г. (при действието на ЗПИНМ ) и през 1974 г. (при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ ) да изясни собственикът им обезщетен ли е, за което има индиция по делото и реализирано ли е мероприятието за което са отчуждени ПИ 91 и ПИ 92, за да обоснове извода си налице ли са пречки за реституирането му. Освен това следва да изясни, налице ли е незастроена част, която да може да се обособи като самостоятелен парцел, съгласно действащите правила и нормативи по ЗУТ, като за целта допусне техническа експертиза. Допуснатите нарушение на съдопроизводствените правила и неправилното прилагане на материалния закон са основания по чл. 218ж ал. 1 ГПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение