Решение № 9170 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 883/2022 г.

Производството е по чл. 251, ал. 1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. 12722 от 01.09.2022 г., подадена от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Шумен, съдържаща искане за тълкуване на решение 7463/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 883/2022 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). В искането се твърди, че постановеното решение е неясно, от мотивите му не може да бъде изведена волята на съда, което ще затрудни прилагането на правните последици на решението, в това число и правилното му изпълнение, с оглед действащата уредба на въпросите относно горскостопанските програми. Сочи се, че в изпълнение на решението на ВАС следват преки действия за изпълнение от страна на компетентните органи, а именно директорът на РДГ - Шумен да утвърди горскостопанска програма за земеделска земя, която не притежава характеристиките на гора по чл. 2, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) и не е обявена за такава, съгласно реда по § 4 от ПЗР на ЗИД на ЗГ, за да може лицето, в чиято полза е утвърдена тази програма да започне реално ползване на дървесина и недървесни продукти и да извършва други дейности, съответно да се обезпечат същите с необходимите разрешителни и да се осъществява контрол. Ответната по искането страна - "Агроенерджи" ЕАД, не изразява становище по молбата за тълкуване. Не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема, че подадената молба за тълкуване е неоснователна. С решението, чието тълкуване на иска, съставът на ВАС е оставил в сила Решение 6552 от 10.11.2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ), постановено по адм. дело 8382/2021 г. С решението на АССГ е отменена заповед РД05-00147 от 19.07.2021 г. на директора на РДГ Шумен, с която на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от ЗГ във вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии на АГРОЕНЕРДЖИ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София е постановен отказ за утвърждаване на Горскостопанска програма за Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 46735.11.24 от 9,048 дка, находящ се в землището на с. Малоградец, общ. Антоново, обл. Търговище в местността Под Карабунар с трайно предназначение на територията: земеделска, тъй като предварително следва да бъде променено предназначението на имота от земеделска земя в гора по реда на чл. 81 от ЗГ или параграф 49 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (ДВ, брой 60 от 2015 г.) След отмяната на заповедта, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при дадени указания по тълкуването и приложението на закона. В своето решение, касационната инстанция е споделили правните изводи на първоинстанционния съд и излагайки съображенията си е оставила в сила решението на АССГ като правилно. В мотивите на решението, чието тълкуване се иска са изложени ясни съображения по наведените в касационната жалба на директора на РДГ- Шумен пороци, като е направена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт е ясно и недвусмислено изразена и следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. При тези данни не е налице основанието по чл. 251 от ГПК за тълкуване на съдебното решение. Волята на касационната инстанция е ясно изразена - оставено е в сила решението на първоинстанционния съд. Искането за тълкуването е свързано по-скоро с несъгласие от искащия тълкуването с изводите от правна страна, както на първоинстанционния съд, така и на касационната инстанция в контролното касационно решение, но посоченото не прави волята на съда неясна. По принцип тълкуването може да се отнася само до изразената воля на съда, но не и до нови факти или до приложението на правни норми. В случая, се прави опит да бъде ревизирано съдебното решение относно указанията за приложението на закона, като отново се твърди, че процесния имот няма характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, което противоречи на приетото от съда и не може да бъде предмет на тълкуване. По изложените съображения искането за тълкуване следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Ето защо и на основание чл. 251, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,