Решение № 5300 от 1.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" гр. Благоевград към Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалeн представител против Решение 287 от 11.01.2022 г., постановено по адм. д. 536/2021г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменено решение ПО-01-107 от 22.06.2021 г. на касатора и преписката е върната за ново произнасяне. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че съдът неправилно е възприел събраните доказателства и съответно неправилно са приложени нормите на чл.61, ал.5, чл.62, ал.1 и чл. 68, т.10 ЗВ, чл. 35 и чл.36 АПК. Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Ответната страна - "ТЕХ-МА ООД чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалбата на "ТЕХ-МА ООД против решение ПО-01-107 от 22.06.2021 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БД "ЗБР"), гр. Благоевград, с което е отказано да се издаде разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения по заявление вх. РР-07-22/19.05.2021 г., което е потвърдено с решение 220 от 27.10.2021г. на Министъра на околната среда и водите. Съдът е отменил оспорвания административен акт и е върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания за приложение на закона. Установил е от фактическа страна, че директорът на БДЗБР изискал служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, като с писмо изх. 145532102040706/09.06.2021 г. на ТД на НАП София е предоставена информация, че към 09.06.2021 г. дружеството има задължения, без същите да са конкретизирани по основание и размер. С оспореното решение ПО-01-107 от 22.06.2021 г. на касатора, на основание чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ, е отказано да се издаде исканото разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения. Решението е мотивирано с наличието на задължения, съгласно постъпилата информация, съставляваща на основание по чл. 68, ал. 10, б. а от ЗВ пречка за издаване на исканото разрешително. От правна страна съдът е приел,че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма, но при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектирали както върху приложението на материалния закон, така и върху правото на защита на адресата на акта. По са изложени съображения, че разпоредбата на чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ съдържа и изключения не съставлява основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение наличието на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, а информацията от НАП не съдържа данни дали публичните задължения, които е удостоверено, че има заявителят, не попадат сред изключенията по чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ. Поради това съдът е счел, че в изпълнение на задължението по чл. 60, ал. 13, т. 4 във вр. с чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ и за изясняване на фактите, административният орган е следвало служебно и повторно да изиска от НАП, в рамките на административното производство, освен информация налице ли са или липсват задължения на заявителя за публични вземания, също и конкретна информация, от която по категоричен начин да стане ясно, след като такива задължения са налице, представляват ли някои от тях или всички, задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени и обезпечени задължения. Като не сторил това, административният орган допуснал съществено процесуално нарушение. Решението е неправилно.Съдът е тълкувал неправилно приложимия материален закон и събраните по делото доказателства, вследствие на което е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция. Спор от фактическа страна не е налице. Преди откриване на процедурата за издаване на исканото разрешително и преди изготвянето на съобщение по чл. 62а, ал. 1 от същия закон административният орган е извършил проверка на подаденото заявление на основание чл. 60, ал. 13, т. 4 ЗВ и е изискал служебно от Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и общините информация за наличие или липса на публични задължения на молителя. Безспорно е установено наличието на такива, при което и на осн. чл. 68, т. 10, б. "а" ЗВ е отказано издаването на исканото разрешително. Доказателствата по делото, подкрепящи изводите на административния орган са официални удостоверителни документи, от чието съдържание е видно, че към датата на подаване на заявлението дружеството има неизплатени задължения и по този въпрос не се спори. Наличието и видът на тези задължения се потвърждават и от представеното в хода на съдебното производство писмо от НАП, от което е видно, че към 09.06.2021г. дружеството е имало задължения, определени на основание декларация образец 6 по ЗДТПТП, както и за ДОО, ЗО и УПФ за периода месец април 2021г. Тези задължения са прихванати на 11.11.2021г. Освен това са налице и непогасени задължения по изпълнително дело от 2019г. за ДДС и корпоративен данък в размер 28492, 38 лв. При тези доказателства, изводите на съда за допуснати процесуални нарушения от страна на административния орган, които са от естество да се отразят на крайните му правни изводи, са необосновани. Молителят не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, с допустимите по АПК доказателства, наличието на изключенията, визирани от нормата на чл. 68, т. 10, б. "а" от специалния закон (ЗВ), а именно публичните му задължения да са разсрочени, отсрочени или обезпечени или да са дължими по невлезли в сила актове. При тази фактическа установеност заключението на съда, че решението на административния орган е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗВ е необосновано и неправилно. Съгласно чл. 68, т. 10, б. "а" от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 от с.з. отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съгласно чл. 61, ал. 5 от с.з. ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3. Разпоредбата е императивна, не подлежи на преценка и задължава административния орган при наличие на установени публични задължения, вкл. разсрочени, да откаже издаването на разрешително. След като доказателствата по делото, установяващи безспорно наличието на неизплатени задължения на дружеството за публични вземания не само не са оборени, но и се потвърждават в хода на съдебното производство, то изводите на административния орган, че не са налице основанията за издаване на разрешително, се явяват законосъобразни. При така изложените мотиви, решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. На касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение