Решение № 7956 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2015 г.

Решение № 7956 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура Б. (ОП Б.) срещу Решение № 899 от 20.05. 2015 г., постановено по административно дело № 1445/2014 г. на Административен съд - [населено място] (АС Б.) в ЧАСТТА, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] (ГДИН) e осъдена да заплати сума от 6000 лева. Счита се, че постановеното решение е неправилно, несправедливо, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия, които да са в причинно следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди- произтичащи от битовите условия в затвора. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и да се потвърди същото в останалата част, с която се отхвърля иска до пълния предявен размер от 544 950.00 лв. По делото е постъпила и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу посоченото решение, постановено по адм. дело № 1445/2014 г. на Административен съд- [населено място], в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 6000 лева. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба на И. Г. в осъдителната част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Касационният жалбоподател ГДИН, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Н. моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се постанови друго, с което изцяло се отхвърлят исковите претенции. Алтернативно се иска намаляване на присъденото обезщетение. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и касационна жалба на И. С. Р. срещу решението на Административен съд- [населено място], в частта, с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер. Поддържат се доводи за неправилност и необоснованост на решението в частта относно присъденото обезщетение. Искането е да се уважи в пълен размер предявената претенция за присъждане на обезщетение за причинени и неимуществени вреди. И. С. Р. в писмен отговор с вх. № 5828/2015 от 19.06.2015 г. счита подадения протест на ОП Б. за неоснователен и недоказан и иска същият да бъде отхвърлен изцяло. Същият в писмен отговор, с вх. № 6195 от 30.06.2015 г. счита подадената жалба на ГДИН за неоснователна и иска същата да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и протеста на ОП Б.. Намира оспореното решение на АС- Б. за правилно, като обосновано от доказателствата по делото, разкриващи релевантната фактическа обстановка и постановено в съответствие с материалния закон. Приема, че с оглед събраните доказателства, съдът подробно е анализирал установените посредством тях релевантни обстоятелства и относимостта им към посочените разпоредби, включително и тези на ЗИНЗС и правилника за прилагането му. Според него неоснователна се явява и касационната жалба, депозирана от процесуалния представител на ищеца И. С. Р., поради което тя следва да се отхвърли. Намира за правилно и съответно на нормата на чл. 52 от ЗЗД, от АС Б. е определен и размерът на дължимото обезщетение. Поради това счита съдебното решение за частичното уважаване на исковата претенция в размер на 6000 лв. и отхвърлянето й в останалата част до предявения размер от 544 950. 00 лв. за материално законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби и протеста на ОП Б. са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора И. С. Р., с която моли да бъде осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му заплати парично обезщетение в размер на 550 950 лева (450 лева за всеки ден престой), представляващо неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора [населено място] за периода от 10.01.2011 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното Решение № 899 от 20. 05. 2015 г., постановено по адм. дело № 1445/2014 г. на Административен съд - [населено място], се ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] да заплати на И. С. Р., обезщетение в размер на 6 000 лева (шест хиляди лева), за претърпени неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, за периода от 10.01.2011 г. до 24.02.2014 г. и от 26.03.2014 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 544 950 лева (петстотин четиридесет и четири хиляди деветстотин и петдесет лева) и наред с това се ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Б. за периода от 25.02.2014 г. до 25.03.2014 г., в размер на 13 050 лева (тринадесет хиляди и петдесет лева). В съдебният акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до тоалетна, което налагало ползването на кофи за физиологични нужди, липса на нормална обитаема площ, възможност за проветряване и поддържане на нормална хигиена. На следващо място се приема се, че с оглед качеството на предлаганата храна и хигиенните условия, при които е съхранявана и приготвена е налице противоправно бездействие от страна на затворническата администрация, което се изразява в неосигуряване на нормални от хигиенна гледна точка условия и води до извода за заплаха на здравето на лишените от свобода. Констатирано е също така, че лошите условия в затвора Б. са обсъдени и в доклад от посещението на КПИ в същия затвор през 2012 г. и 2014 г. Направен е подробен анализ и на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на Върховния административен съд. Решаващият съд отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери и към момента пребиваването му са били пренаселени и че предоставената храна се е приготвяла при лоши битови и хигиенни условия в кухнята на затвора. На база това законосъобразно се приема, че след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Съдът счита, че фактите установени по делото водят до извода, че у всяко психично здраво човешко същество тези условия, не позволяват спокойно биологично съществуване и те биха произвели негативните, емоционални преживявания, които ищеца твърди, че е преживял и обосновават извод за наличие на унизително отнасяне. Приема се, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетен характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на здравето на ищеца, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за периодите от 10.01.2011 г. до 24.02.2014 г. и от 26.03.2014 г. до 30.06.2014 г. е в размер на 6 000, 00 лева. Преценено е, че тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане, така както е предявена исковата претенция. В останалата част до общия претендиран размер от 544 950,00 лева (1211 дни х 450 лева на ден) АССГ приема, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За периода 25.02.2014 г. до 25.03.2014 г. се приема, че ищецът не е пребивавал в Затвора Б. и не е претърпял неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, и исковата претенция в размер на 13 050,00 лева (29 дни х 450, 00 лева на ден) е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав ва ВАС намира постановеното решение за правилно, а подадените срещу него касационни жалби и протест за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователни са протеста на Окръжна прокуратура Б. и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадени срещу решението на АС Б. в неговата осъдителна част. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Б.. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция, при правилно приложение на материалния закон. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в Затвора Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което налишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. И. Р. не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Освен това в процесния период качеството на предлаганата храна е ниско, като хигиенните условия, при които е съхранявана и приготвяна е под нормалните санитарно хигиенни изисквания. С оглед на установените факти по делото негативните преживявания и трудностите, които е принудено да търпи лицето надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщи на наказанието лишаване от свобода. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Неоснователна е и касационната жалба на И. С. Р. с изразено искане да се уважи в пълен размер предявената претенция за присъждане на обезщетение, както и алтернативното искане на ГДИН за намаляване на присъденото обезщетение. Неоснователно е твърдението на лицето, че решението е неправилно, по отношение на присъдения размер. АС Б. правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са отчетени периода на исковата претенция и характера на породените страдания и негативни преживявания, както и техния кумулативен ефект. Настоящата инстанция не намира основания за неговото увеличаване или намаляване, тъй като споделя доводите на АС Б. и намира присъждането на обезщетение в размер от 6000 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответен на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и времева продължителност. По отношение на искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото се явява неоснователно. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 от ГПК. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,