Решение № 4080 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София град против решение 6461 / 03.11.2022 г. по адм. дело 12558 / 2020 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба М. Георгиева, от гр. Русе изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 6461 / 03.11.2022 г. по адм. дело 12558 / 2020 г. Административен съд София град е отменил по жалба на М. Георгиева, от гр. Русе решение Ц1040 И 447 / 27.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане РВ 3 21 00814635 / 29.09.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Приел е, че актовете на органите на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания за незаконосъобразност по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Решението е неправилно. Съгласно констативен протокол КВ 5 21 00743389 / 07.04.2020 г., контролните органи на НОИ са установили, че Фешън трейд онлайн ЕООД, гр. София не е осъществявало търговска дейност за периода след 01.01.2016 г.. Няма данни за съставяни и заявявани годишни финансови отчети за годините 2016, 2017 и 2018, нито са подавани годишни данъчни декларации пред НАП, а за 2018 г. в търговския регистър е декларирана неосъществена дейност. Издадени са задължителни предписания ЗД 1 21 00743402 / 07.04.2020 г. за заличаване на неоснователно подадени данни по чл.5, ал.4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица за периода януари 2016 г. януари 2018 г., в които наред с още 18 лица е посочена и М. Георгиева. Няма данни по делото предписанията да са били обжалвани от последната, който въпрос би бил преюдициален за настоящия спор. След заличаване на данните са издадени и актовете по чл. 114, ал.2, т.2 КСО за възстановяване на неоснователно получени обезщетения за временна неработоспособност. Административният съд е изследвал правно ирелевантните факти, кога и как са влезли в сила процесните задължителните предписания, а относим за настоящия правен спор е факта, дали същите са породили правни последици. В хипотезата на безспорно заличени данни за М. Георгиева съгласно основанията по чл. 10, ал.1 КСО, респ. §1, т.3 ДР на КСО вноските биха били дължими само при възникнало осигурително правоотношение. Липсата на годни доказателства за реално осъществявана трудова дейност, налагат извода, че за Георгиева не е съществувало осигурително правоотношение, респ. не са възникнали осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение. За да се счита за осигурено едно лице, то е следвало не само да има възникнало трудово правоотношение, но и да е започнало да осъществява трудова дейност по него, което е основание за възникване и на осигурителното правоотношение. Последното пък от своя страна детерминира и правото на парични обезщетения за временна неработоспособност при наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента на възникване на съответния осигурителен риск. Органите на НОИ са направили обоснования извод за отсъствие на търговска дейност от страна на осигурителя, а оттам и на липса на възможност за заплащане на трудови възнаграждения, респ. неупражняване на трудова дейност от формално наетите лица. При тези обстоятелства изплатените обезщетения по процесните болнични листове е неоснователно и като са разпоредили тяхното възстановяване органите на НОИ са издали законосъобразни административни актове. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу решение Ц1040 И 447 / 27.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане РВ 3 21 00814635 / 29.09.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ. Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане за разноски касаторът има право на такива в размер на 600,00 лева, от които 200,00 лева ДТ за касационното производство, 200,00 лева платен депозит за вещо лице и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение