Решение № 9016 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15276/2012 г.

ВАСI отделение19.06.2013 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2454/08.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2555/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд в обжалваната му част. ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Ес Комерс 2008" ЕООД - гр. Пловдив 1 150 лв. направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9016 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15276/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2454/08.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2555/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отменен РА № 161201310/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 903/24.07.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнат данъчен кредит на "Ес Комерс 2008" ЕООД - гр. Пловдив в размер на 12 923,25 лв. и лихви - 673,58 лв. по 2 бр. фактури, издадени през месец март 2011 г. от "Уникредит Лизинг" АД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че закупеният от дружеството автомобил на лизинг е лек, а не товарен, както и не са представени доказателства, че с него са извършвани дейностите, посочени в чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Ес Комерс 2008" ЕООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Атанас Симеонов я оспорва по подробни съображения, развити в представената писмена защита с искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 161201310/30.05.2012 г. за непризнат данъчен кредит на "Ес Комерс 2008" ЕООД - гр. Пловдив в размер на 12 923,25 лв. и лихви - 673,58 лв. по 2 бр. фактури, издадени през месец март 2011 г. от "Уникредит Лизинг" АД, първоинстанционният съд е приел, че съгласно Директива 2007/47/ЕО, Приложение II ако са налице две кумулативни предпоставки: броят на местата да е не повече от шест и е налице неравенството P - (М + № х 68) > № Х 68, такъв автомобил не се счита за превозно средство от категорията М1, въпреки останалите изброени условия в б. В. В тази връзка съдът се е позовал на представения по делото сертификат за съответствие, издаден по силата на цитираната Директива, който е определен като автомобил от категория N, т. е. товарен автомобил. Според съда именно като товарен автомобил е регистриран процесния, което е установено от приложеното по делото свидетелство за регистрация в КАТ на МВР - гр. Пловдив. Освен това съдът е съобразил, че процесният автомобил е заведен в счетоводството на дружеството в с/ка 205 "Транспортни средства" и е доказано, че същият е закупен за нуждите му, поради което е прието, че не е налице соченото от приходните органи основание на чл. 70, ал. 1, т. 2 и не е налице изключението на т. 4 на същата разпоредба от ЗДДС. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Не се спори между страните по делото, че със свидетелство за регистрация на МПС № 004668636/31.03.2011 г. процесният автомобил е регистриран като товарен. Установено е по делото, че е издаден сертификат за съответствие от производителя BMV, от който е видно, че е автомобилът е с маса 1660 кг и с места 4 + 1 (включително и на шофьора). Съгласно разпоредбите на Директива 2007/47/ЕО, Приложение II ако са налице две кумулативни предпоставки: броят на местата да е не повече от шест и е налице неравенството P - (М + № х 68) > № Х 68, където Р е допустимата техническа маса на конкретния автомобил, М - масата на автомобила в килограми, № - броят на местата за сядане без това на водача, при което се установява, че процесният автомобил не отговаря на изискванията за лек автомобил, категория М1, а N1 - товарен автомобил. При наличие на два официални удостоверителни документи - свидетелство за регистрация на КАТ, МВР - гр. Пловдив и сертификата за съответствие, издаден от производителя на автомобила, в тежест на приходните органи е било да ги опровергае с всички допустими по ДОПК доказателствени средства. Констатациите в ревизионния акт, че процесният автомобил е лек, въпреки официалните документи, определящи го като товарен, са необосновани. Изложеното в решението на решаващия орган по смисъла на чл. 52, ал. 2 ДОПК, че е извършен оглед в присъствието на представляващия данъчно задълженото лице и е установено, че автомобилът отговаря на дефиницията за лек автомобил, съдържаща се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, също е необосновано. Такъв протокол е приложен по делото, но той не е извършен от лице със специални технически познания в областта на автомобилите, тъй като приходните органи не притежават такава компетентност. Няма други данни по делото такъв оглед да е извършен от специалист, който да се произнесе въз основа на техническите характеристики на автомобила към коя категория попада - М1 - лек или N1 - товарен автомобил. Не е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и като е приел това първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения при прилагането на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, за присъждане на разноски, на същия се дължат такива в размер на 1 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

2