Решение № 9578 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2017 г.

Решение № 9578 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., срещу решение № 679 от 19.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1056/2016 г. по описа на Административен съд Б., с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. В. Д., чрез процесуалните си представители адв. Борисова и адв. Тончева в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Б. е уважил предявения от С. Д. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с решение, постановено по НАХД № 422/2015 г. по описа на Районен съд Карнобат е отменено наказателно постановление № 22-0000458 от 01.10.2015 г. на Н. О. отдел "АА" - гр. Б. при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което на ищеца е наложено административно наказание - глоба. Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. За осъществената по делото адвокатска защита Дериволков заплатил възнаграждение в размер на 400 лева, по договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищцата е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения в това производство договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение, посочен е начин на плащане - "в брой", цифрово е посочена внесена сума, но липсва отбелязване да е извършено плащане на договорената сума по установения между страните начин. Следователно в случая не се доказва да е настъпила реално причинена вреда от отменения акт на Н. О. отдел "АА" - гр. Б. при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и предявеният иск се явява неоснователен. Като е приел друго административният съд в нарушение на закона е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение