Решение № 14807 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 62/2013 г.

Решение № 14807 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 62/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1517/2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Йото Миков Йотов, чрез пълномощника си адв. Албена Грозева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № 822.1/1.12.2011 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на Йото Миков Йотов от длъжността "инспектор по приходите" в Териториална дирекция на НАП - София, офис "Оборище", сектор "Проверки", с ранг IV младши, поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация НУРАСДА (отм.), наричана по-долу за краткост Наредбата. По делото е установено, че към административната преписка е приложен формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността "инспектор по приходите" в Териториална дирекция на НАП - София, офис "Оборище", сектор "Проверки", заемана от Йотов за периода от 1.12.2010 г. до 30.11.2011 г. Съгласно приложената длъжностна характеристика за длъжността "инспектор по приходите" в ТД на НАП - София, офис "Оборище", сектор "Проверки", пряк ръководител на жалбоподателя е ръководител екип "Проверки", а видно от длъжностната характеристика на тази длъжност е назначен Благой Митев. Установено е от доказателствата към административната преписка, че на 11.01.2011 г. е изготвен работен план на Йотов за длъжността "инспектор по приходите" в ТД на НАП - София, офис "Оборище", сектор "Проверки", за периода 1.12.2010 г. - 30.11.2011 г. От формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността на Йотов за периода 1.12.2010 г. - 30.11.2011 г. се установява, че междинна среща е проведена на 17.06.2011 г. с оценяващия ръководител - Благой Митев, като последният е направил коментар, че на Йотов се възлагат проверки от целия спектър на работа в сектор "Проверки". Служителят допуска неточности при списването на актовете за прихващане и възстановяване, не разчита правилно софтуера на НАП - СУП ДОС/ДОИС на задължените лица. Допуска закъснения при насрещните проверки, не актуализира познанията си по данъчното и осигурителното законодателство. Указано е, че служителят следва да повиши вниманието си при спазване сроковете по преписките, както и отговорността при архивирането им, познанията си по вътрешните процедури за работа в дирекция "Контрол" и по данъчното и осигурително законодателство. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че изготвянето на работния план на 11.02.2011 г. е в нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от НУРАСДА, която предвижда изготвянето и съгласуването на работен план, попълването и подписването на съответния раздел от формулярите за оценка от оценяващия ръководител и от оценявания да се извършват в периода от 1 до 30 ноември на предходната календарна година. Изложени са мотиви, че като цели на работния план са заложени голяма част от преките задължения по длъжностната характеристика, но не са дефинирани целите и изискванията към изпълнението, които да се реализират в рамките на едногодишния атестационен период. Административният съд е посочил, че от съдържанието на коментара на оценяващия ръководител в раздел II от формуляра не може да се направи извод да е налице обзор на заложените с работния план цели, не е обследвана степента на постигането им, не са анализирани конкретните показатели относно изпълнението на множеството разнородни функции на жалбоподателя, като коментарът не съдържа количествени показатели, въз основа на които да се извърши преценка относно степента на изпълнение на работния план. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че начинът на попълване на формуляра и в раздел III e неправилен, като изложеният коментар не е конкретен и не става ясно каква част от работния план не е изпълнена и в каква степен, което води до извода, че оценяващият ръководител е оценил цялостното служебно поведение на оценявания служител, включително и за извършени от него дисциплинарни нарушения, като неспазване на срокове, бездействия и нехайство, непознаване на приложимите към служебната му дейност правни норми. Прието е, че ответникът не е надлежно запознат със становището на контролиращия ръководител, с което е допуснато нарушение на чл. 76, ал. 4 от ЗДСл и чл. 29, ал. 3 от НУРАСДА. Като допълнителен довод в подкрепа на този извод е прието обстоятелството, че след като не е установено служителят да е запознат със становището на контролиращия ръководител, това е довело до нарушение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, според която органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. На тези основания е отменил заповедта като незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. С НУРАСДА се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност. За постигането на така регламентираните с чл. 1, ал. 2 от Наредбата цели, в Глава II от нормативния акт са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно предписанието на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на представителните синдикати в администрацията. Атестирането чрез оценяване на трудовото изпълнение включва следните етапи: 1). Изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2). Междинна среща в средата на периода; 3). Заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение в края на периода. Видно от данните по делото, описаните три етапа на процедурата по атестирането на държавния служител Йото Миков Йотов са спазени. В атестационния формуляр, удостоверяващ извършената процедура по атестирането на служителя, има коментар на поставените оценки по отделните показатели, визирани в чл. 16 от Наредбата. Оценяващият ръководител е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и като е изпълнил разпоредбите на чл. 23 и 24 от Наредбата, изпълнено е и задължението му по чл. 25 от същата за безпристрастно, честно и компетентно извършване на оценката, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В съответствие с доказателствата по делото оценките по нормативно уредените показатели за атестиране, формиращи крайната обща оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител, са определени с конкретни, изложени коментари /мотиви/ по всеки раздел срещу съответната оценка. Тези мотиви, основаващи се на надлежно установени факти, обуславят преценката за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността (чл. 23, т. 5 от Наредбата). От приложения по делото формуляр за оценка на Йотов, е проведена междинна среща между него и оценяващия ръководител на 17.06.2011 г., съгласно изискването на чл. 13 от Наредбата. След провеждането на срещата е попълнен съответният раздел от формуляра за оценка - изискване по ал. 4 на чл. 13 и този раздел е подписан от служителя и оценяващия ръководител. Проведена е и заключителна среща, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 14 от Наредбата, която изисква провеждане на заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания, на която се обсъждат обстоятелствата, изброени в ал. 2 на разпоредбата и след като приключи тази среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка - ал. 3. Видно от формуляра, заключителна среща е проведена на 2.11.2011, като Йотов е отказал да подпише формуляра, като това е потвърдено с двама свидетели. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата контролиращият ръководител преглежда формуляра за оценка и подписва същия в 7-дневен срок от получаването му. Тези задължения са императивни и представляват част от процедурата по оценяване на държавния служител. Действително ръководителят има право, а не и задължение да изисква от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка. Тези изисквания контролиращият ръководител може да прецени дали да извърши, но преглеждането на формуляра и подписването на същия са задължителни изисквания, които той следва да изпълни като елемент от процедурата по оценяване. В случая контролиращият ръководител е изложил коментар, с който е потвърдил дадената оценка от оценяващия ръководител и е подписал формуляра на 10.11.2011 г. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка е материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Неправилни и противоречащи на посочените по - горе приложими норми са правните изводи в оспореното решение, че са налице съществени нарушения на процедурата по атестиране на държавния служител. Неправилно административният съд приема, че изготвянето на работния план извън периода от 1 до 30 ноември на предходната календарна година, предвиден в разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от Наредбата е съществено нарушение, тъй като изготвянето на работен план с дата 11.01.2011 г., съставен съгласно изискванията на наредбата, не опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - като дава възможност за преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната такава. Затова и настоящият съдебен състав приема, че нарушението на процедурата не е съществено, защото не е повлияло върху крайния резултат. Неправилен е изводът на съда относно, липсата на изложени съображения в какво точно се изразява неизпълнението на целите от работния план при проведената междинна среща, както и не е обследвана степента на постигането им. На проведената междинна среща е уточнено, че на служителя са възложени проверки от целия спектър на работа в сектор "Проверки" и са изложени мотиви за допуснати неточности в списването на актовете за прихващане и възстановяване, неправилно разчитане на софтуера на НАП - СУП - ДОС/ДОИС на задължените лица, допускане от служителя на закъснения при насрещните проверки, не актуализира познанията си по данъчно и осигурително законодателство, които са посочени като цели за изпълнение в работния план, като органът е посочил и конкретни действия за изпълнение и развитие на служителя през следващия период. Доводите на съда за нарушения на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 също са незаконосъобразни, необосновани и водят до неправилни изводи. В заключителната среща са направени изчерпателни коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, като степента на това неизпълнение е обвързано с отразеното неизпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването. Изложени са мотиви за оценката по чл. 14, ал. 1, т. 1 до 4 от Наредбата, направените коментари са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай може да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Оценяващият ръководител при заключителната среща се е позовал на конкретни факти от работата на държавния служител за целия период. Видно от доказателствата в преписката, на 10.11.2011 г. Йотов е подал възражение срещу оценката си, на което контролиращият ръководител е отговорил с писмо от 7.12.2011 г., в което е изразил становището си, че крайната оценка е изготвена в съответствие с показаните от държавния служител резултати и нормативните изисквания. Неправилно административният съд е приел, че не е спазен срокът по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, а именно, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде издадена в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка, която е определена от контролиращия ръководител на 15.11.2011 г., а заповедта е издадена на 1.12.2011 г., считано от датата на връчването й 7.12.2011 г., с което е спазен императивно предвиденият срок. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Йото Миков Йотов срещу заповед № 822.1/1.12.2011 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, като неоснователна. Разноски от касационния жалбоподател не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,