Решение № 5912 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2010 г.

ВАСV отделение28.04.2011 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 297/12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България. Връща преписката на Министерския съвет за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България да заплати на "Моезия Ойл енд газ" ООД, със седалище Дъблин, Република Ирландия сумата 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 5912 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Моезия Ойл енд газ" ООД, със седалище Дъблин, Република Ирландия, против решение № 297/12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което е прекратена процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ - природни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) от Блок 1-5 "Деветаки", разположен в Ловеч, Плевен и Габрово. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗПБ и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Министерски съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересуваната страна - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересуваната страна "Джи Ти О лимитид" не е изразила становище по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият съдебен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С решение № 842/23.12.2008 г. Министерският съвет е открил конкурсна процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-5 Деветаки. С решението е упълномощен министърът на икономиката и енергетиката да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса. Комисията е назначена със заповед № РД-16-512/26.05.2009 г. министърът на икономиката и енергетиката. На 23.06.2009 г. комисията е приела вътрешни правила за работата й, критериите за оценка на предложенията и конкурсните книжа за предоставяне на разрешение за търсене и проучване. На проведеното на 06.08.2009 г. заседание комисията е разгледала подадените документи за участие в конкурса и е допуснала до участие жалбоподателя и "Джи Ти О лимитид". На 19.08.2009 г. комисията е разгледала конкурсните предложение, оценила е същите и е избрала за спечелил конкурса "Моезия Ойл енд газ" ООД. Със заповед № РД-16-1045/07.12.2009 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма е наредил смяна на двама от членовете на комисията, назначена със заповед № РД-16-512/26.05.2009 г. На 21.04.2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма е внесъл доклад до Главния секретар на министерския съвет и представил проект за решение за прекратяване на конкурсната процедура за предоставяне на разрешение за търсени и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-5 Деветаки. Като основание за прекратяване на процедурата в доклада е посочено, че дружеството, спечелило конкурса не е представило извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години, тъй като същото е учредено през март 2008 г., с което е нарушено изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, (в редакцията му към момента на обявяване на конкурса и постановяване на обжалваното решение), както и неспазване на методиката за оценяване на конкурсните предложения от част от членовете на комисията. В доклада изрично е посочено, че оценките на членовете на комисията, макар да са направени в противоречие с приетата методика не променят крайното класиране на кандидатите. Представеният проект за решение е съгласуван с всички министри по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. С оспореното решение № 297/12.05.2010 г. Министерският съвет е прекратил процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ от Блок 1-5 Деветаки, разположен в областите Ловеч, Плевен и Габрово. Като правно основание за постановяване на решението са посочени чл. 50, ал. 2 вр. чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, а като фактическо основание - констатирано нарушение при провеждане на процедурата, изразяващо се в допускане до участие на участник, който не отговаря на императивни изисквания на ЗПБ и на конкурсната документация. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗПБ. При приключване на конкурсната процедура с решение на комисията за класиране на участниците, нормата на чл. 50 от ЗПБ, регламентира две хипотези - да се издаде разрешение за търсене и проучване или да се откаже това. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗПБ (редакция ДВ, бр. 70/2008 г.) Министерският съвет отказва да издаде разрешение за търсене и/или проучване при установяване нарушения на чл. 23, ал. 4 и при наличие на обстоятелствата по чл. 56. Цитираната норма регламентира хипотези, при наличието на които органът се произнася по същество, като отказва да издаде разрешение. В случая произнасяне в този смисъл липса, а с прекратяване на производството е направен отказ за произнасяне по същество. Към момента на издаване на оспореното решение ЗПБ не регламентира хипотези, при осъществяването, на които компетентния орган може да прекрати производството по издаване на разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства. В този смисъл цитираните в оспореното решението норми на чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 не са основание за прекратяване на производството по издаване на разрешение. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ е основание за отказ за издаване на разрешение, а тази на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ е основание за постановяване на акт по чл. 47, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 3 от ЗПБ. В цитираните в решението законови норми не се съдържа възможност за прекратяване на проведен вече конкурс (какъвто е настоящия случай). Следователно соченото правно основание в обжалваното решение на Министерския съвет е незаконосъобразно. То не е съществувало в закона към момента на постановяване на оспореното решение. Незаконосъобразно е прието, че дружеството, което е определено от комисията за спечелило конкурса е следвало да бъде отстранено от участие, тъй като не е изпълнило императивното изискване на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ. Цитираната разпоредба сочи, че към заявлението за участие в конкурс за придобиване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства се прилага извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години. В случая жалбоподателят не е представил такива отчети, тъй като дружеството е регистрирано девет месеца преди откриването на процедурата. Следователно дружеството обективно не би могло да разполага със счетоводни отчети за времето преди вписването си като търговец. Посоченото изискване на закона следва да се прилага в съответствие с момента на регистриране на търговеца, тъй като законодателят не е поставил условие в конкурса да участват само търговски дружества, регистрирани преди повече от три години. Изискването във всички случаи да се представят годишните счетоводни отчети за последните три години, независимо от регистрирането на търговското дружество, предоставя предимство само на основание по-дълга регистрация, без оглед на действителните управленски и финансови възможности на кандидата и не намира опора в разпоредбите и целта на закона. В тази насока е и изменението на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, обнародвано в ДВ, бр. 100/2010 г., изискващ представяне на извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години, в зависимост от датата, на която кандидатът или участникът е учреден. По отношение на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ липсват каквито и да било фактически обстоятелства, обосноваващи нарушение на принципите за прозрачност, публичност и конкуренция. Констатираната материалноправна незаконосъобразност е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на компетентния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. С оглед изхода на спора следва да се осъди Министерският съвет да заплати на жалбоподателя сумата 50 лв., представляваща направени по делото разноски - заплатена държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1