Решение № 5112 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2020 г.

Решение № 5112 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР срещу Решение № 345 от 14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 326/2020 г. от Административен съд Перник, с което е осъдена да заплати на С. Н. сумата от 300, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и 310 лв. разноски по делото в исковото производство. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отговор насрещната страна – С. Н., чрез пълномощника си, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество, на посочените в нея касационни основания, е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, като съдът от първата инстанция е разгледал предявения от С. Н. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Главна дирекция "Национална полиция", гр. София, с който ищцата е претендирала ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление пред Районен съд Перник по НАХД № 1317/2019 г., ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски в исковото производство. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че издаденият срещу г-жа Н. електронен фиш серия К № 1186544 за налагане на глоба за нарушение, установено в АТСС, издаден от ГДНП – София е бил отменен с влязло в сила решение по НАХД № 1317/2019 г. по описа на Районен съд Перник. От съдържанието на приложеното НАХД съдът е установил, че в производството пред РС - Перник ищцата е била представляван от надлежно упълномощен адвокат, на когото, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка с дата 10.10.2019 г., е заплатила адвокатско възнаграждение от 300 лв. Въз основа на така установеното съдът е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ и е постановил своя акт. Приел е също така за основателна акцесорната претенция за лихви, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, както и претенцията за присъждане на разноски в исковото производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на анализа на релевантните доказателства съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото и е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходима да се повтарят и към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Развитите в касационната жалба доводи по отношение електронния фиш и неговото връчване са ирелевантни за предмета на настоящия процес. Това е така, тъй като въпросът за неговата законосъобразност е бил разрешен в административнонаказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със силата на пресъдено нещо (в тази връзка виж Ж. Сталев, уч. Граждански процес, изд. Сиела/2006 г., § 69 - § 72/. Съдът обосновано и правилно е приел, че за да се реализира специалната безвиновна отговорност на държавата ищецът следва да докаже, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен, по съответния ред, административен акт, издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник; вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Обосновано също така е приел, че представените по делото писмени доказателства обосновават извод, че ищцата се е справила с доказателствената тежест и е установил наличието на всички елементи, поради което отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, т. е. искът е основателен. По отношение на размера на обезщетението съдът е взел предвид писмените доказателства, представени в НАХД, доказателствената сила на които не е била оспорена от страна на ответника в процеса и въз основа на това е приел, че главният иск на Н. е доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за "справедлив и обоснован размер" и репарира действително причинени й имуществени вреди. Акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва за забава е обоснована и съобразена с практиката на Върховния съд (вж. т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК). При този изход на правния спор разноските в исковото производство обосновано са присъдени в полза на ищцата. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касация претендира да й бъдат присъдени разноските и в настоящото производство, която претенция е основателна и доказана с представения по делото договор за правна защита и съдействие с дата 05.10.2020 г. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение