Решение № 5188 от 17.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Образувано е по касационна жалба от Г. Османов, чрез упълномощен адвокат Г. Георгиев, срещу решение 34 от 04.11.2022 г. по адм. д. 326/2022 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на Османов срещу решение 18/121/06694/3/01/04/02 с изх. 01-6500/7938#18 от 30.06.2022 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение, касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК и за неправилност на обжалваното решение при условията на евентуалност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени решението за налагане на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноски по делото. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Захариева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 18/121/06694/3/01/04/02 с изх. 01-6500/7938#18 от 30.06.2022 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на Г. Османов, [ЕИК], определена финансова корекция в размер 13 404, 99 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи въз основа на т. 30, предложение първо от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките на ПРСР 2007-2013 г. За да отхвърли жалбата на Османов срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти, че при извършената в периода 25.07.2019 г. 06.08.2019 г. проверка на място след плащане по проект 18/121/06694 от 05.07.2013 г., е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения с договор 18/121/06694 от 14.08.2014 г. бизнес план, изразяващо се в непостигане на заложените в плана показатели за приходите от продажбата на сурово краве мляко от 207 900 лева за всяка от следните три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2016 г. били реализирани приходи от продажбата на сурово краве мляко в размер 90 621,54 лева, за 2017 г. в размер 78 903,72 лева, а за 2018 г. в размер 89 227,62 лева, което като реално изпълнение на приходната част на одобрения бизнес план за трите последователни пълни финансови години е 41,49 %, т. е. под 50 % от заложените приходи. При изрично посочена правна уредба и анализирана съдебна практика съдът е изложил изчерпателни мотиви, че така определената от административния орган финансова корекция е по повод на установеното след проверка продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок 5 години от сключването на договор 18/121/06694 от 14.08.2014 г. мониторингов период. Съдът е приел, че са касае за продължаваща нередност по смисъла чл. 3, §1, ал. 2, изр. първо от Регламент 2988/95 на Съвета, като срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В тази връзка са развити мотиви по аргумент от решение по дело C-465/10 на СЕС, че давността започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора задължения, а именно от края на мониторинговия период - така давността е започнала да тече от 14.08.2019 г. На следващо място, за пълнота на мотивите относно твърденията на жалбоподателя, решаващият съд е обсъдил, че независимо от липсата на спиране и прекъсване на давността във връзка с издаването и оспорването на АУПДВ за същата сума по отношение на процесния земеделски производител, от края на мониторинговия период 14.08.2019 г., до нотифициране на лицето на първото действие в административното производство по определяне на финансовата корекция 01.09.2021 г., четиригодишният давностен срок не е изтекъл. Съдът още е приел за неоснователни и оплакванията за незначителност на неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели, както и че размерът на финансовата корекция е определен правилно на 15% от получената субсидия по основание от т. 30, пр. първо от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата против решението за налагане на финансова корекция на ДФЗ като неоснователна и е присъдил разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение правилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 34 от 04.11.2022 г. по адм. дело 326 от 2022 г. на Административен съд Русе. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение 18/121/06694/3/01/04/02 с изх. 01-6500/7938#18 от 30.06.2022 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2, изр. второ от АПК. За пълнота на мотивите на касационната инстанция следва да се изложи, че са несъстоятелни и неоснователни доводите за недопустимост на съдебното производство поради произнасянето с окончателно съдебно решение по адм. дело 12154/2020 г. на ВАС, осмо отделение, по АУПДВ 18/121/06694/3/01/04/01 на ДФЗ с изх. 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., тъй като не е налице идентичност на предмета на спора, макар и да е между същите страни, и доколкото процесният административен акт е постановен именно в изпълнение на окончателното съдебно решение 8269/2021 г. на ВАС по цитираното дело Предвид изложеното се налага извод, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Неоснователни и напълно погрешни се явяват развитите доводи в касационната жалба относно мониторинговия период и сроковете за иницииране на административно производство и издаване на актове от компетентния орган, ДФЗ, по отношение на изпълнението на сключения договор. Тези оплаквания са обсъдени подробно от решаващия първоинстанционен съд и правилно са отхвърлени като несъстоятелни стр. 4 от съдебния акт, поради което касационната инстанция ги споделя напълно като отбелязва, че с изтичането на периода на мониторинг се преклудира възможността за изначално установяване на допуснати от бенефициера нередности, но не и възможността да се образува производство за определяне на финансова корекция за нередности, които са били установени след проверка през съответния мониторингов период. Съгласно заключителната част на контролния лист от проверката на място тя е била извършена в периода 25.07.2019 г. 06.08.2019 г., т.е. в рамките на мониторинговия период, който както правилно е посочен в акта, е приключил на 14.08.2019 г. Неоснователно е и касационното оплакване, че административният орган произволно е избрал договорен индикатор, съобразно който е установено неизпълнение и е определена финансовата корекция. Това твърдение не сочи порок по чл. 209, т. 3 от АПК на оспорения пред ВАС съдебен акт като на свой ред също е било предмет на проверка от първоинстанционния съд. Правилно е прието в съдебното решение, че в мотивите на акта договорът е конкретно посочен с номер, дата на сключване и мярка, по която е отпусната безвъзмездната помощ, 121 Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР 2007 г. 2013 г., и липсва нормативно изискване тези обстоятелства да бъдат повторени и в разпоредителната част на административния акт. Изчерпателната фактология, индикираща продължаващото неизпълнение на заложените в бизнесплана на земеделския производител Османов показатели относно реализирането на планираните приходи от продажба на сурово краве мляко за финансовите години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., а и относно поддържането на броя крави порода черношарено говедо, е подробно изследвана в оспорения съдебен акт стр. 6 и 7, като вкл. са обсъдени контролните листове за извършената проверка, и настоящият съдебен състав напълно кредитира възприетото от съда и в тази част. В заключение, неоснователно и бланкетно е оплакването на касатора, че съгласно чл. 2, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламента) не може да бъде наложена санкция, тъй като не е била предварително предвидена. Твърдението е неправилно тълкуване на Регламента и на договора, който бенефициера се с съгласил да сключи, като в този смисъл е достатъчно само да се отбележи, че съгласно чл. 4, § 4 от Регламента мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции, при все че разпоредбата урежда мерки за отнемането на незаконно придобита облага за всяка нередност. Същият извод се налага и от приложимата към сключването на процесния договор Наредба 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., към която е налице изрично препращане в т. 8.1 от договор 18/121/06694 от 14.08.2014 г. (стр. 14-15 от приложение - класьор към адм. д. 326/2022 г. на първоинстанционния съд), както и от действащата уредба по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕФСУ. Във връзка с последното и правомощието на ВАС по чл. 218, ал. 2 от АПК следва да се отбележи, че въпросът за давността за упражняване на правомощието за определяне на финансова корекция е разрешен правилно като краен резултат от административния съд. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета имплементират се в нормативно заложеното понятие за нередност - всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Правилно е преценено като законосъобразно оспореното решение на ДФЗ за налагане на финансова корекция, за което съдът е постановил, че констатираното неизпълнение на заложените в бизнесплана показатели представлява продължаваща нередност по смисъла чл. 3, §1, ал. 2, изр. първо от Регламент 2988/95 и срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Само за изчерпателност на мотивите на окончателния съдебен акт може да се посочи решение на СЕС от 11 януари 2007 г. по дело С-279/05, съгласно което по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността (така и в решение 2238/02.03.2023 г. по адм. д. 10468/2022 г. на ВАС, четвърто отделение). Правилни са развитите мотиви по аргументи от решение по дело C-465/10 на СЕС, че четиригодишният давностен срок, предвиден в регламента, за възстановяването на недължимо платената на бенефициера помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор и обуславящ преклузията на мониторинговия период спрямо бенефициера. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила и съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева по осн. от чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,