Решение № 13926 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2020 г.

Решение № 13926 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, ЕИК 204950963, подадена чрез адв. Великов, против решение № 1715 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 6288/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължения по декларация № ДНД18-ТД26-127/53 от 06.02.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница" на дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с решение № СФД19-РД28-124/24.04.2019 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община и "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД е осъдено да заплати разноски в размер на 575 лв. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че решаващият състав не е обсъдил релевантните доказателства и не е разрешил спора между страните. Твърди, че не е съобразен фактът, че дружеството е упражнило правото си по чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО, за да запази установения ред за определяне на такса битови отпадъци (ТБО), избран от праводателя му с надлежно подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Посочва, че установеният размер на ТБО е определен неправилно. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, с която се претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на издадения акт за установяване на задължения по декларация в обжалваната част, алтернативно за отмяна на акта и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне. Решението се оспорва и в частта на присъдените в полза на дирекция "Общински приходи" при Столична община разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Савов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № ДНД18-ТД26-127/53 от 06.02.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница" на дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с решение № СФД19-РД28-124/24.04.2019 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община, в частта, с която на "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД са определени задължения за ТБО за периода 01.04.2018 г. - 31.12.2018 г. в размер на 4 931, 08 лв. за недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 68134.1372.2058, партиден № 7204 F110870, находящ се в гр. София, район "Надежда", ул. "Рожен" № 41, представляващ земя с площ от 6 550 кв. м. Установено е, че дружеството е придобило от "ИБХ Електрик" АД процесния имот, ведно с построените в него сгради съгласно нотариален акт № 92, том II, рег. № 2903, дело № 260 от 15.03.2018 г. и го е декларирало с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 724029074/14.05.2018 г. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че предишният собственик на имота "ИХБ Електрик" АД е подал декларация вх. № СФИ17-ТД26-5351/27.11.2017 г., с което е упражнил правото си да посочи избрания от него способ за определяне размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, съгласно чл. 22, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), а именно - според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че с прехвърляне на собствеността върху имота, се прехвърля и правото на избор на собственика да посочи реда за определяне на таксата за битови отпадъци по чл. 22 от НОАМТЦУПСО. Посочил е, че "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ след придобиване на процесния недвижим нежилищен имот, но е пропуснало в 7-дневния срок след подаването й да упражни признатото му от закона право да се запази съществуващия начин за определяне размера на дължимата такса, поради което първоинстанционният съд е счел, че новият собственик на имота не се ползва автоматично от правата, упражнени от предишния. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените от касатора пороци на съдебния акт. Същият е постановен при правилно тълкуване и прилагане на относимите нормативни разпоредби. В случая страните не спорят, че "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД се е обозначило като собственик на имота в резултат от извършена възмездна сделка на 15.03.2018 г., обективирана в посочения по-горе нотариален акт, след което своевременно го е декларирало. Безспорно е и обстоятелството, че на 27.11.2017 г. за имота е била подадена декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от прехвърлителя на имота - "ИБХ Електрик" АД. Такава е подадена и от касационния жалбоподател като приобретател на имота на 29.06.2018 г. и с нея той е поискал да се запази установения ред за определяне на ТБО, който се е прилагал по искане на прехвърлителя. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Според чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за новопридобити имоти такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. В случая "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД е придобило имота на 15.03.2018 г., поради което ТБО е дължима от дружеството за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. Имотът е нежилищен (земя), попада в строителните граници на населеното място и за него се дължи ТБО в трите й компонента по чл. 18, ал. 1 от НОАМТЦУПСО – за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане в депа и /или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 22 от НОАМТЦУПСО, таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; 2. чрез пряко договаряне; 3. пропорционално в промили. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО сочи, че за определяне на ТБО за нежилищни имоти на предприятията, попадащи в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, по реда на чл. 22, т. 1 предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция "Икономика и търговска дейност" декларация по образец за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. По този начин задълженото лице упражнява правото си на избор ТБО да се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете на съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Съгласно чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО, за нежилищни имоти на предприятията по чл. 21, ал. 1, придобити през текущата година или след 30 ноември на предходната година, за които предходният собственик е упражнил правата си за определяне на ТБО по чл. 23 и чл. 24, новият собственик има право да поиска да се запази установеният ред за определяне на таксата, който се е прилагал за тези имоти през текущата година, в случаите, когато не се променя предназначението на имота. Новият собственик на имота упражнява това си право чрез подаване на декларация по образец до кмета на Столична община в седемдневен срок от декларирането на имота по реда и в срока по чл. 14 от ЗМДТ. По делото се установява, че "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД е подало такава декларация, но извън срока, предвиден в чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО. Имотът е деклариран по реда и в срока по чл. 14 от ЗМДТ на 14.05.2018 г. Срокът, в който дружеството е могло да поиска да се запази установеният ред за определяне на таксата е бил до 21.05.2018 г., включително. Декларацията е подадена след изтичане на седмодневния срок от декларирането на имота - на 26.09.2018 г. Както правилно посочва и решаващият състав на съда, разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО предвижда изключение от правилото по чл. 23 и чл. 24, според което за определянето на ТБО по реда на чл. 22, т. 1 според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване се подава декларация от 1 октомври до 30 ноември на предходната година. С оглед на това, че се касае за изключение от общия ред, правилно е прието, че разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО следва да се тълкува стриктно и установеният в нея срок е преклузивен, поради което с изтичането му се погасява и правото на лицето по чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО. След като дружеството не е упражнило правото си на избор в предвидения срок, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, съгласно която извън случаите на чл. 23 и чл. 24, ТБО на нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите, като разпределението на размера на промила е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Именно този ред е приложен при определянето на ТБО на касатора за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 575, 17 лв. за касационната инстанция, изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 4 931,08 лв. Размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционният съд е правилно определен. В случая обжалваният акт за установяване на задължение по декларация е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и производството по обжалването му, както пред първоинстанционния съд, така и пред Върховен административен съд е по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Минималните размери на възнагражденията за оказваната от адвокатите правна помощ се определят с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е специална и е приложима за производствата по ДОПК, каквото е процесното. При наличието на правна уредба в приложимия процесуален закон разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК не намира приложение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,