Решение № 774 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2010 г.

Решение № 774 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадената от "Екопласт 99" ООД - гр. София, чрез процесуалния му представител адв. М. Попова касационна жалба срещу Решение от 10.07.2009 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Д" състав, постановено по адм. д. № 3064/2005 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 152/24.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, ДП "Люлин", мълчаливо потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от Регионален данъчен директор при РДД гр. София (правоприемник Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП). Производството е образувано и по подадената от "Екопласт 99" ООД - гр. София, чрез процесуалния му представител адв. М. Попова касационна жалба срещу Решение от 25.01.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Д" състав, постановено по адм. д. № 3064/2005 г., с което е оставена без уважение, като неоснователна, молбата на дружеството на основание чл. 193 от ГПК за допълване на съдебното решение от 10.07.2009 г. на същия съд. В касационните жалби се твърди, че решенията са незаконосъобразни, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че правото на приспадане на данъчен кредит следва да се откаже на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС, тъй като не е следвало да отговаря за поведението на своите доставчици и дали е начислен данъка в счетоводството им. Твърди се, че съдът не е обърнал внимание на АВДР, който е оспорен и чийто порок, води до нищожност на акта на данъчната администрация. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ДРА и да се присъдят разноски на жалбоподателя. Ответникът по касационните жалби - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрк. Господинова оспорва същата. Претендира потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 152/24.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, ДП "Люлин", мълчаливо потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от Регионален данъчен директор при РДД гр. София (правоприемник Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП). Със същия на ревизирания данъчен субект са определени данъчни задължения за периода от 1.11.2000 г. до 30.11.2000 г. - ДДС за внасяне в размер на 2841,97 лв. в следствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 6, във вр. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). За да потвърди ДРА, СГС е посочил, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит е отказано поради липсата на материалноправната предпоставка на чл. 64, т. 2 от ЗДДС, а именно - данъчният орган не е могъл да установи начисляването на данъка в счетоводството на доставчика, съгласно изискванията на чл. 55 от ЗДДС. По реда на чл. 52, ал. 5 от ППЗДДС начисленият данък се отразява като задължение в счетоводството на доставчика, в справката-декларация и в дневника за продажбите. Затова, обстоятелството, че данъкът е начислен, може да се установи само след проверка на счетоводството на доставчика. В случая доставчиците не са открити нито в хода на ревизията, нито от вещото лице, на което е възложена ССЕ. Решението на СГС е правилно и законосъобразно. Не се констатират съществени процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон. В самия ДРА данъчния орган се е позовал изрично и на разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, уреждаща начисляването на данъка. Правилен е изводът на съда, че начисляването на данъка в счетоводството на доставчика не е установено нито в хода на данъчната ревизия, нито в хода на съдебното производство, тъй като е била невъзможна проверката на счетоводните документи на доставчиците, поради ненамирането им на декларирания данъчен адрес, в т. ч. и от вещото лице. Неоснователен е доводът на касатора, че начисляването на данъка и реалното извършване на доставките по процесните фактури от доставчиците му не е негово задължение. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката, е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 64, т. 2 от ЗДДС /отм. - в ред. преди изм. с ДВ., бр. 109/2001 г. относима към момента на съставяне на процесните фактури/, данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрираното по този закон лице най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие. Самото начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само издаването на данъчна фактура и отразяването в нея на ДДС, както и регистрирането й в дневника за продажбите и справката-декларация, подавана от лицето-доставчик. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Едва при изпълнение на тези изисквания и при безспорни доказателства за реалност на осъществените доставки, за получателя възниква материалното право на приспадане на данъчен кредит. Това обстоятелство се обуславя от характера на ДДС като косвен многофазен данък. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.), съдържаща легалното определение за данъчен кредит, поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). Ето защо и наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде доказано и проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. Така изброените по-горе подробно условия, които обуславят възникването на право на данъчен кредит за жалбоподателя, следва да са налице в тяхната кумулативна даденост. В този смисъл, съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 ДПК (отм.) данъчно регистрираното лице е задължено при всяка промяна на данъчния си адрес да уведоми органите на данъчната администрация в 14-дневен срок. След като данъчните субекти са променили данъчните си адреси, без да изпълнят задължението си за уведомяване на данъчната администрация, за последната не възниква задължение да ги издирва на променения им адрес на управление и седалище. В случая, съставените в хода на данъчната ревизия протоколи са официални свидетелстващи документи, чиято истинност жалбоподателят не оспори, като в процеса и при разпределение на правилата на доказателствена тежест жалбоподателят следва да установи фактите, на които се позовава, за да настъпят целените от него благоприятни правни последици. Други доказателства, установяващи извършването на сделките - предмет на фактурите именно от доставчика, който ги е издал, не са представени от жалбоподателя в хода на административното и съдебно обжалване на ДРА. Поради това правилно съдът е потвърдил същия като законосъобразен. В хода на съдебното производство и в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДПК (отм.) съдът преди да пристъпи към проверка на спазването на материалноправните разпоредби по издаването на обжалвания данъчен акт, следва да провери дали акта е издаден от компетентен орган; в съответната форма и дали са спазени процесуалните разпоредби по издаването му. В конкретния случай, атакуваният ДРА № 152/24.06.2005 г. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 ДПК (отм.), съдържа изискуемите по чл. 108, ал. 1, т. 1 - 10 ДПК (отм.) реквизити, издаден е в предвидената в закона форма. Ревизиращият орган при постановяване на оспорения ДРА не е излязъл извън кръга на определените му правомощия, същият е извършил ревизия на данъчно задълженото лице, в случая дружеството-жалбоподател, за данъчни периоди, визирани в АВДР № 152/24.03.2005 г., между които е данъчен период 1.11.2000 г. до 30.11.2000 г. В хода на съдебното производство е представен оригинал на АВДР № 152/24.03.2005 г., от който се установява, че е надлежно връчен на управителя на дружеството - жалбоподател, като в същия изрично е отбелязан данъчен период от 1.11.2000 г. до 30.11.2000 г. Основание за издаването на АВДР № 152/24.03.2005 г. е Решение № 667/18.03.2005 г. на Директор на РДД - гр. София, с което е отменен частично предходен ДРА и е постановено извършване на повторна данъчна ревизия за периоди, между които изрично е посочен и този за м. 11.2000 г. Ревизиращите органи са задължени да се съобразят с дадените задължителни указания в Решение № 667/18.03.2005 г. на Директор на РДД - гр. София по аргумент на чл. 120, ал. 3 от ДПК (отм.). Правилни са констатациите на СГС, че АВДР № 152/24.03.2005 г. е издадено от лице, на което надлежно са делегирани правомощията по вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 235, ал. 2 ДПК (отм.). Изцяло неоснователни са релевираните в жалбата доводи досежно нищожност на оспорения ДРА поради липса на правомощия на данъчния орган при неговото издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК (отм.), страната може да поиска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Предвидената в чл. 193, ал. 1 от ГПК възможност за допълване на решението касае случаи, при които съдът не се е произнесъл по цялото искане, предмет на образуваното производство. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, предявен за разрешаване. При непълно решение, липсва формирана воля на съда относно част от спорното право. Съдът намира, че предпоставка за допълване на решението е да е било направено искане, по което съдът да не се е произнесъл, т. е. да липсва произнасяне по довод изложен в жалбата. Предмет на съдебния контрол е оспорения ДРА № 152 от 24.06.2005 г., издаден от Ива Александрова Христакиева на длъжност гл. данъчен инспектор, ръководител на екип в ДП "Люлин" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от РДД - гр. София. Съдът е обсъдил в мотивите на постановеното решение всички релевантни факти и обстоятелства и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Съдът се е произнесъл по всички доводи изложени в жалбата. В съдебното решение са изложени мотиви във връзка с оспорване на истинността на посочените актове на данъчните органи. От друга страна съдът не дължи изрично произнасяне в диспозитива на съдебното решение по направеното оспорване на посочените по-горе актове на данъчните органи. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., искането за което е своевременно заявено. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,