Решение № 10394 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2012 г.

Решение № 10394 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2012 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Викизар" ООД, подадена чрез управителя Миглена Асенова Запрянова, срещу решение № 709 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 749 по описа за 2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 8000-0694/23.08.2011 г. на Началника на Митница Свиленград. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и противоречи на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С молба от 04.06.2012 г. прилага писмени доказателства. По подробни съображения изложени в жалбата моли да бъде отменено решението на АС-Хасково и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на Началника на Митница Свиленград. Ответникът - Началникът на Митница Свиленград, в писмена молба, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС-Хасково е било Решение № 8000-0694/23.08.2011 г. на началника на Митница Свиленград, с което е прието, че операцията по карнет ТИР VX61891538 не може да бъде призната за редовно приключена в съответствие с разпоредбите на чл. 39 § 2 от Конвенция ТИР от 1975 г., поради което на 15.12.2009 г. е възникнало вносно задължение за титуляра на карнета ТИР за заплащане на мито и ДДС за липсващата стока - 1 брой климатик. На основание чл. 214 § 1 от Митническия кодекс е определен размер на възникналото митническо задължение за внасяне на мито 4118,98 лева и ДДС 31334,75 лева - общо 35 453,73 лева, като за длъжник, на основание чл. 203 § 3 последно тире от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92, е определен титулярът на карнета ТИР - "Викизар" ООД, гр. Свиленград. Установено е, че процесният карнет ТИР е бил приключен с резерви от митническите власти на Литва, като е установена липсата на 1 колет от стоката, с бруто тегло 3425 кг., описан в търговска фактура Серия А № 176826/25.11.2009 г. и Международната товарителница - CMR като един брой прекондиционер (климатик) BCTC-100, на стойност 78 000 евро. Безспорно е установено, че жалбоподателят "Викизар" ООД, гр. Свиленград, има качеството превозвач по процесния превоз на стоки, който видно от представената Международна товарителница (CMR) е подчинен на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., обнародвана в ДВ, бр. 61/1977 г. и в сила за България от 18.01.1978 г. Пред АС жалбоподателят е поддържал, че процесният климатик не е бил натоварен на камиона под покритието на тир карнет VX61891538, (т. е. въобще не е бил въведен на територията на страната), а е превозен от същия превозвач на по-късна дата под карнет XB61891540. В тази връзка съдът е обсъдил приложените по делото писма от управителя на дружеството-изпращач на стоката "Ефе груп" - Турция от 10.12.2009 г. и от 05.11.2010 г. (л. 69 и 70), и от Завеждащия транспортен отдел в дружеството - получател "АД РЕМ" АД - Литва (л. 66 и 68) и е приел, че същите не могат да оборят презумптивната доказателствена сила на Международната товарителница като автентичен и неоспорен писмен документ. Установено е, че в писмото на изпращача "Ефе груп" от 10.12.2009 г. е посочено, че стоката "1 бр., 3425 кг. климатик" поради грешка не е натоварена на камиона, а в писмото от 05.11.2010 г. е посочено, че "същият 1 бр. Климатик 3425 кг. е бил натоварен на тир с регистрационен номер СА 6949НМ и вписан в карнет XB61891540 на 12.12.2009 г." Писмено дружеството-получател на стоката "АД РЕМ" АД гр. Вилнюс, Литва, удостоверява, че тази пратка е пристигнала на митнически терминал "VILNIAUS TRANZITAS" (митнически код LTVR3000) на 18.12.2009 г., претоварена е на литовски камион и изпратена до Латвия, където е доставена до Латвийски митнически терминал на 21.12.2009 г. според ЧМР номер 004840 с печат на терминала. Според съда представената от жалбоподателя международна товарителница CMR (л. 22), въз основа на която стоката е получена от "Адрем", Вилнюс на 18.12.2009 г. не съдържа данни, доказващи връзка между превозвания под покритие на карнет ТИР XB61891540 "1 KAP PRE CONDITIONER" - 3425KG и фактура Серия А № 176826 от 25.11.2009 г. Номерът на тази фактура е посочен само в документ, представен на чужд език - Т1 MRN 09LTVR3000115C9396 (л. 24), с който по твърдение на жалбоподателя (л. 44) процесният климатик е насочен от Вилнюс към Латвия, за където пратката по CMR АТ 004840 (л. 25) заминава, претоварена на литовски камион. Предвид изложеното, съдът е приел, че не са налице достатъчно данни за еднозначното идентифициране на липсващия и превозения впоследствие климатик. Според съда, с оглед формалността на изискванията на Конвенция ТИР, с горепосочените доказателства би могло да се докаже само реализиран превоз, но не и приключена без резерви транзитна операция под покритието на ТИР карнет. Прието е, че жалбоподателят, в качеството му на превозвач, дори да не е действал умишлено, в конкретния случай е пропуснал да вземе необходимите и разумни мерки за осигуряване на точни факти и разликите между вписаното и натовареното количество стоки се явяват допуснати в резултат на негова небрежност (Обяснителна бележка към Член 39), поради което правилно с решението си административният орган е приел разпоредбата на Член 39 § 2 от Конвенция ТИР за приложима и операцията ТИР за нередовно завършена.