Решение № 2557 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15626/2013 г.

Решение № 2557 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15626/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Карнобат против решение № 1748 от 27.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1326/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и решението на горестоящия административен орган, с което същата е потвърдена. Претендира прекомерност на присъдените с обжалваното решение разноски. Прави искане за отмяна на съдебния акт. Ответникът - Руси Стойчев Чанев, чрез пълномощника адв. Недялка Божилова - Арабова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил заповед № К 6973 от 12.04.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Карнобат, потвърдена с решение № 12 от 26.04.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Бургас и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените в него мотиви. Със същото решение Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекция "Социално подпомагане" - Карнобат е осъдена да заплати на Руси Стойчев Чанев разноски по делото общо в размер на 240,97 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Чанев отговаря на условията за отпускане на целева помощ за закупуване на говорен апарат (ларингофон), поради което постановеният отказ е незаконосъобразен. Позовал се е на заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, установяваща тази нужда. Правните изводи са обосновани при правилно тълкуване на относимите материалноправни разпоредби. Съдът е обосновал заключение, че в случая намира приложение изключението, предвидено в нормата на чл. 24, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Аргументирал е извод, че няма законова пречка Чанев да бъде освидетелстван от специализирана лекарска консултативна комисия (ЛКК) за УНГБ от друго лечебно заведение, след като болницата, в която е извършена медицинската интервенция и в района на постоянния адрес на лицето, няма такава комисия. По делото няма спор по фактите. Руси Чанев е опериран в МБАЛ "Токуда Болница София" АД, в резултат на което е отстранен неговия ларинкс. Това налага поставянето на говорен апарат. Медицинският протокол със заключение за отпускане на ларингофон за гласово - речева рехабилитация е издаден от специализирана ЛКК при УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, тъй като МБАЛ "Токуда Болница София" АД не е със статут на УМБАЛ и в нея не е създадена необходимата специализирана ЛКК. Руси Чанев е подал молба-декларация с приложения медицински протокол на специализираната ЛКК при УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД и епикриза от МБАЛ "Токуда Болница София" АД до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Карнобат за отпускане на целева помощ за закупуване на говорен апарат. Със заповед № К 6973/12.04.2013 г. тази помощ му е отказана на основание т. 6 на Приложение № 7 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), тъй като медицинският протокол на специализираната ЛКК не е издаден от здравното заведение, което е извършило медицинската интервенция. Заповедта е обжалвана по административен ред и с решение на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Бургас жалбата е отхвърлена на същото основание. Обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че по делото не се спори относно установените факти, няма спор и относно обстоятелствата, че жалбоподателят в първоинстанционното и ответник в настоящото производство е вписан в регистъра по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и говорният апарат е посочен в списъка по чл. 35а, ал. 1 от ЗИХУ. Спорът се свежда до правото на лицето на целева помощ за закупуване на помощното средство, доколкото медицинската интервенция е извършена от една болница, а медицинският протокол е издаден от специализирана ЛКК за УНГБ при друга - в случая УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, гр. София. При така установените факти съдът е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Хипотезата, в която няма специализирана ЛКК за УНГБ в лечебното заведение, извършило оперативната интервенция, не е уредена в т. 6 на Приложение № 7 към чл. 40 от ППЗИХУ. Съгласно цитираната разпоредба говорен апарат се отпуска по медицински индикации, след представяне на медицински протокол от специализирана ЛКК за УНГБ, издаден от клиника по УНГБ при УМБАЛ, където е извършена съответната медицинска интервенция, за срок от пет години. Липсата на изрична норма, уреждаща конкретната хипотеза не може да се тълкува във вреда на лицето, с оглед спазване на правата му за достъп до медицинска помощ и помощни средства. Безспорно по делото е доказана необходимостта от поставяне на ларингофон на ответника в настоящото производство за гласово - речева рехабилитация. В подкрепа на тази констатация е представения медицински протокол и заключението на изслушаната съдебно - медицинска експертиза. По делото е установено, че в МБАЛ "Токуда Болница София" АД, в която е извършена медицинската интервенция, не е одобрена специализирана ЛКК за УНГБ. Няма такава и на територията на община Карнобат, където е постоянният адрес на лицето. В случая е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, според която ЛКК освидетелства лицата за снабдяване с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения по постоянния им адрес, като изключения се допускат при необходимост лицето да бъде освидетелствано по обективни причини от ЛКК, намираща се извън територията на общината, на която се намира постоянният му адрес или липса на ЛКК на територията на съответното населено място. В случая липсва специализирана ЛКК по УНГБ както в МБАЛ "Токуда Болница София" АД, така и на територията на община Карнобат. Основното и съществено обстоятелство в случая е, че медицинският протокол е издаден от специализирана ЛКК за УНГБ. По изложените съображения няма законова пречка Руси Стойчев Чанев да бъде освидетелстван от ЛКК при УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, макар и в нея да не е извършена медицинската интервенция, след като в МБАЛ "Токуда Болница София" АД и в района на постоянния му адрес няма такава комисия. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед и е отменил административния акт, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба са изложени доводи за прекомерност на присъдените разноски по отношение определеното възнаграждение на вещото лице и неправилно възложената държавна такса. Направеното от касационния жалбоподател в тази насока възражение следва да се определи като искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Правилото на чл. 248, ал. 1 от ГПК регламентира, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно по изменението на решението в частта за разноските трябва да се произнесе първоинстанционният съд. Предвид изложеното искането трябва да се остави без разглеждане като недопустимо, а производството по делото в тази част - да се прекрати, като делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за изменение на решението в частта за разноските. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касационната жалба, Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на Руси Стойчев Чанев направените за тази инстанция разноски в размер на 150 лева, съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,