Решение № 12147 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2010 г.

Решение № 12147 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК . Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - гр. Варна против решение № 553 от 6.10.2009 г., постановено по адм. дело № 611/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменена негова заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г., с която е одобрен планът за новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Траката", землище кв. Виница, Община Варна, в частта относно новообразувани имоти пл. № № 6004, 152 /с коригиран с решение за поправка на ЯФГ от 7.12.2010 г. номер 111/, 131 и 132 и преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението. Инвокирани са доводи, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли да се отмени обжалваното решение или делото да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски. С молба от 27.08.2010 г. поддържа жалбата. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответните страни Пенка Николова, Анастасия Иванова, Иванка Иванова, Василка Николова и Иван Иванов не се явяват и не изпращат представител. С писмено възражение оспорват касационната жалба. Заинтересованите страни не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Дамян Иванов Николов, Василка Георгиева Николова и Иван Николов Иванов, първият - починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Пенка Николова, Анастасия Иванова и Иванка Иванова, окръжният съд отменил заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на областния управител, с която е одобрен планът за новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Траката", землище кв. Виница, Община Варна, за земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в частта на новообразувани имоти пл. № № 6004, 111, 131 и 132 и върнал преписката на областния управител за съобразяване с указанията, дадени в решението. За да достигне до този извод Варненският окръжен съд обсъдил Решение № 189/11.03.1994 г. на Поземлена комисия - гр. Варна, с което на наследниците на Иван Николов Зоицов е възстановено правото на собственост върху нива от 10.900 дка, находяща се в местност "Фатрику", землището на кв. Виница. Съдът съобразил, че в регистъра на имоти имот № 6004 с площ от 423 кв. м е записан на н-ци на Иван Николов Зоицов, на същите лица е записан и имот № 6146 с площ от 226 кв. м, имот № 111 с площ от 600 кв. м - на Богдан Великов Христов, имот № 132 с площ от 748 кв. м - на Петър Костадинов Карадимитров, а имот № 131 с площ от 684 кв. м - на Стоян Димов Костадинов. Със съдебно-техническа експертиза установил, че при имоти пл. № 131 и 132 съществува техническа възможност разликите над 600 кв. м да бъдат приобщени към новообразуван имот № 6146 - съседен на процесните и собственост на жалбоподателите, като при тази промяна имот № 6146 ще стане с площ от 458 кв. м, а имоти № 131 и 132 - с площ от по 600 кв. м. Съобразил възможността за изменение на ПНИ за имоти № № 111 и 6004, като се промени посоката на новопроектираните имоти - имот № 111 с посока северозапад и с лице 17, 24 кв. м към пътя, а имот № 60004 с посока северозапад, площ от 423 кв. м и с лице 13,33 кв. м към пътя, съобразно изчертаната от вещото лице с червена линия в скицата към заключението новопроектирана граница. При тези данни приел, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ досежно имоти № № 6004,111, 131 и 132, като така обосновал извод, че в частта досежно посочените четири имота следва да отмени оспорената заповед. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и че при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, ОС - Варна е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Законосъобразен е извода на съда за основателност на жалбата, с която е бил сезиран, предвид следното: С разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ законодателят е предвидил подробни изисквания, които следва да се спазват при изработване на плана за новообразуваните имоти и по-конкретно, местоположението на имота се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения и трайни насаждения, като в случаите, когато имотът не надвишава 600 кв. м, респ. 1000 кв. м и има осигурен достъп до улица или път, границите му се запазват. Въведени са и изисквания във връзка с проектиране границите на имотите, както и изисквания за размера на лицето и площта на новообразувания имот, включително изисквания за урбанизираните територии. Съобразно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в относимата редакция, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик. С оглед събраните доказателства, включително неоспорената съдебно-техническа експертиза изводите на ВОС са обосновани и съобразени с материалния закон. Предвид изложените съображения са неоснователни доводите на касатора, че съдът осъществил преценка на оспорения пред него административен акт по отношение на новообразувани имоти № № 6004 и 111 по целесъобразност. Съгласно чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ, ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията. В случая, предвид конфигурацията в ПНИ на имот № 6004, значителна част от който по същество служи единствено за осигуряване на достъп на имота до път, се налага извод, че твърдението не намира опора в посоченото нормативно изискване. Наред с това, в одобрения с оспорената заповед вид, имотът не отговаря и на изискването за лице, определено в чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Доводите по отношение на имоти № № 131 и 132 са също неоснователни, тъй като съгласно § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, ПНИ се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като той обхваща и земи на граждани, притежавани или придобити от тях на друго, самостоятелно основание. И докато съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ, границите и площта на първите две категории имоти се установяват с ПНИ, тези на имотите от третата категория се установяват с документ за собственост. В случая имот № 131, собственост на заинтересованата страна Весела Ванева Бояджиева, е придобит на 24.09.1996 г. на основание договор за замяна на недвижим имот /л. 166 от делото/ и съгласно нотариалния акт е с площ 600 кв. м, поради което по отношение на него е неприложима хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ той да бъде отразен в ПНИ с по-голяма от посочената площ. С оглед на това обстоятелство и установените данни за статута на имот № 132, обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че разликите от двата имота, надвишаващи 600 кв. м могат да бъдат присъединени към имот № 6146, правото на собственост върху който е възстановено на бившите собственици. По отношение на последния наведен в жалбата довод за наличие на съоръжение на техническа инфраструктура - кладенец в имот № 131 следва да се посочи, че съобразно § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ той не е съоръжение, което не позволява възстановяване на собствеността, поради което твърдяното несъответствие с материалноправната норма на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е налице. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от касационния жалбоподател, е неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,