Решение № 14499 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3664/2012 г.

Решение № 14499 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3664/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия, представлявана от Евтим Костадинов, против Решение № 49 от 05.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1061/2011 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Сашо Лазаров Манолов, чрез пълномощника си адв. Бозаджиев, пледира за неоснователност. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразно, Решение № 180 от 26.01.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия (Комисията или КРДОПБГДСРСБНА) в частта, в която е обявена принадлежност на Сашо Лазаров Манолов към органите на Държавна сигурност на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 15 и т. 26 от Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА) и е осъдил административния орган да му заплати направените по делото разноски в размер на 112.60 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с писмо рег. № 14-06-1075 от 29.01.2010 г. на министъра на отбраната в Комисията за разкриване на документите и обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия е постъпил списък с лицата, заемали и заемащи публични длъжности в Министерството на отбраната (МО) или извършващи публична дейност в МО в периода от 01.01.1993 г. до 21.12.2009 г. Приел е още, че в този списък като заемащ длъжност началник на отдел до 21.02.2002 г. фигурира името на Сашо Манолов със звание "полковник". Установено е също, че на името на Манолов е съставен картон обр. № 4 с псевдоним "Васев", категория "резидент" с дата на вербовката 09.03.1973 г.; представен е и препис от протокол № 82/1990 г. за унищожаване на лично дело 1А-22263 и работно дело 1Р-6230. Въз основа на така посочените писмени доказателства Комисията е постановила оспорваното решение № 180, с което е обявена принадлежността на г-н Манолов към органите на Държавна сигурност като агент в ДС, управление Ш-/11-1/ в качеството му на лице заемащо публична длъжност в МО - началник отдел до 21.01.2002 г. Жалбоподателят от своя страна е представил писмени доказателства, от които е видно, че заеманата от нето длъжност "началник отдел" е била в командването на Материално-техническо осигуряване на поделение 48960-София ("КЖФ метрологичен и лабораторен контрол"), което е било подчинено на Генералния щаб на БНА и не е било включено в структури непосредствено подчинени на министъра на отбраната. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че макар и издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, оспорваното решение е незаконосъобразен административен акт в частта, с която е обявена принадлежност на Сашо Манолов към структурите на ДС, тъй като в тази част противоречи на материалния закон. От анализа на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 15 и т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в приложимата към момента на издаване на оспореното решение редакция по ДВ, бр. 54 от 2010 г., публичните длъжности, които подлежат на проверка по този закон са били: началникът и заместник-началникът на отбраната, командващият съвместното оперативно командване, началниците и заместник-началниците на щабовете по подготовката на сухопътните войски, военновъздушните и военноморските сили и началникът на щаба по осигуряването и поддръжката, както и главните секретари, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори, заместник-главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт. От анализа на приложените с административната преписка и в съдебно заседание писмени доказателства съдът е стигнал до извода, че за периода от 29.02.2000 г. до 21.02.2002 г. Сашо Манолов е заемал длъжността "началник на отдел" "КЖФ метрологичен и лабораторен контрол" в поделение 48960, на която е назначен със заповед на Началника на Генералния ща и тази длъжност е изпълнявана в Българската армия. При това положение тя не попада в обхвата на публичните длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 15. Не попада и в обхвата на публичните длъжности по т. 26 на чл. 3, ал. 1 от Закона: Съгласно общото правило на чл. 36 от Закона за администрацията, администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. При това положение "началник отдел" по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е длъжност, заемана в администрацията на съответното министерство, а в случая - Министерство на отбраната. След като заеманата от жалбоподателя длъжност е такава в Българската армия, като част от личния състав на въоръжените сили на РБ по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВС (отм. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., но действащ закон за периода 2000-2002 г.) и след като нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗОВС (отм.) провежда разграничение между военнослужещите от Българската армия и тези в Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната, то длъжности от администрацията на Министерството на отбраната са единствено тези, включени в структурата му съгласно действащия за съответния период Устройствен правилник (в случая приетия с ПМС № 162 от 10.08.1999 г., обн., ДВ, бр. 72 от 13.08.1999 г.), сред които не фигурира длъжността заемана от Манолов. Действително Сашо Манолов е посочен в списъка от 29.01.2010 г. на Министъра на отбраната под № 1639 като лице, заемащо публична длъжност в МО, но това не освобождава Комисията от задължението й да провери материално-правните предпоставки за прилагане на закона за всяко от лицата, посочени в него поотделно. Съдът е приел още, че няма данни и доказателства, че проверката е извършена при условията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. При тези мотиви съдът е постановил съдебния си акт. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. По същество наведените в касационната жалба съображения са идентични с възраженията на касатора, направени пред решаващия съд, които възражения са подробно обсъдени в мотивите на съдебния акт. Обстоятелството, че дадено лице е посочено от органите по чл. 21, ал. 2 от Закона като такова, заемало или заемащо публична длъжност, извършвало или извършващо публична дейност не освобождава Комисията от задължението да извърши проверка и да прецени, с оглед компетентността си, дали изнесените в такъв списък данни кореспондират на нормите на материалния закон. Членовете на Комисията не са обикновени "регистратори", а имат подробно разписани от Закона и подзаконовите нормативни актове правомощия, които ги задължават да подхождат отговорно към всяко лице, посочено в "списъка" преди да постановят акт, с който да обявят принадлежност към структурите на бившата ДС или разузнавателните служби на БНА. Обстоятелството, че такава проверка в случая не е направена води единствено до извода, направен от решаващия съд - за незаконосъобразност на административния акт. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение