Решение № 8987 от 28.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Ямбол, чрез процесуален представител, срещу Решение 227 от 23.12.2022 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. 95 по описа за 2022 г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 32 от 11.03.2022 г. с уникален номер 28/06/1/0/00241/3/01/04/01 и е признат за неистински Контролен доклад за извършена проверка от М. Михайлова и частично Контролен лист ОП1-ПМ за посещение на място. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за некоректен изводът на съда, че административният орган е дължал произнасяне по реда на ЗУСЕСИФ с издаване на решение за финансова корекция. Подчертава, че основание за възникване на вземането е неизпълнение на одобрения бизнес план в договорения срок, изразяващо се в неувеличаване икономическия размер на стопанството. Намира, че АУПДВ се издава във всички случай на установени нарушения на нормативни и/или договорни задължения, водещи да изискуемост на изплатена финансова помощ, извън нарушенията по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и в Приложение 1 и/или Приложение 2 за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансова корекция, както е в процесния случай. Излага още, че при наличие на материалноправните предпоставки за издаване на акта, позоваването на ЗУСЕСИФ или на ЗПЗП не би могло да го опорочи до степен да бъде отменен само на това основание. Подчертава, че заснемането от спътника СЕНТИНЕЛ по програма Коперник е законосъобразно, тъй като е съобразено с европейските регламенти. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу АУПДВ бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Йовчев, чрез процесуален представител, оспорва основателността й в писмен отговор от 30.01.2023 г. и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ 32 от 11.03.2022 г. с уникален номер 28/06/1/0/00241/3/01/04/01, с който на С. Йовчев, с УРН: [номер], е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.001-1281-С01 от 22.10.2019 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по същия договор. Фактическото основание за издаване на акта е установено неизпълнение на одобрения бизнес план в уговорения срок, а именно увеличаване на обработваемата земя с 5 дка . За да отмени оспорения АУПДВ първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 22.10.2019 г. между Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и С. Йовчев, гр. Стралджа, е сключен Административен договор BG06RDNP001-6.001-1281-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.1 Стартова помощ за млади стопанства от Мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020 г. във връзка с участието му с проект BG06RDNP001-6.001-1281/11.06.2018 г. от ИСУН в Процедура чрез подбор на проектни предложения по Подмярка 6.1 от Мярка 6. Според уговореното с договора общият размер на одобрената БФП е 48 895 лева и се предоставя на два етапа: първо плащане в размер левовата равностойност на 12 500 евро, или 24 447,50 лева, което се извършва в срок до два месеца от сключване на договора при изпълнение на изискванията по чл. 2, ал. 2 и второ плащане също в размер левовата равностойност на 12 500 евро, или 24 447,50 лева, което се извършва в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане, ведно с необходимите документи. Неразделна част от договора е представения към проекта бизнес план, който бенефициентът е поел задължение да изпълнява при спазване на Формуляра за кандидатстване, Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и действащата нормативна уредба. Договорено е, че ДФЗ изплаща помощта до максималния размер по ал. 1 при условие, че бенефициентът е изпълнил точно одобрения бизнес план. Страните са уговорили още, че Фондът има право да откаже второ плащане и да изисква възстановяване на извършените по договора плащания в 24 хипотези, посочени като отделни точки, измежду които и т. 4 - когато бенефициентът не е поддържал икономически растеж на стопанството, измерен в СПО, за което е одобрен, за периода от датата на сключване на административния договор до осъществяване на планираното увеличение, както и т. 5 когато бенефициентът не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО. Бенефициентът се е задължил до датата на подаване на искането за второ плащане да увеличи площите, като отглежда следните култури: 12,798 дка домати на открито и 18 дка моркови. Безспорно е установено, че първото плащане по договора е осъществено, а искането за второ плащане е подадено в уговорения срок до 15.07.2021 г., ведно с приложени към него съответни документи, които го обосновават. В нормативно определените срокове за обработка на искането са стартирани административни проверки, в резултат на които са констатирани нередности, обективирани в съставените Контролен лист ОП 1-ПМ за посещение на място и Доклад от проверка на място. Изготвена е и Докладна записка 05-2-282/396 от Началника на РТИ Ямбол, с която въз основа на констатациите от проверката е прието, че не е изпълнено условието за нарастване на стопанството с 5 дка. С Възражение от 01.12.2021 г. ползвателят на помощта е изложил аргументите си срещу констатациите от проверките, като е посочил, че извършените измервания в резултат на посещението на място са в периода след прибиране на реколтата от отглежданите култури от моркови и домати, поради което и парцелите са дисковани, (подготвени за следващата стопанска година, започваща на 01.10.2021 г.), съответно в почвата не са останали забележими растителни отпадъци. Уточнил е още, че при проверката проверяващите не са изискали регистъра на агротехническите мероприятия, дневника за извършвани мероприятия и разходооправдателни документи за закупуване на семената на отглежданите култури от домати и моркови. Заявил е, че при проверката експертите неправилно са извършили измерването на имоти с номера 87374.26.246 и 87374.526.23, което според бенефициента се доказвало от представените с възражението протоколи за трасиране, означаване и координиране на двата имота, в които е посочено, че ПИ 87374.526.23 е с НТП нива , от чиято обща площ са изорани 1 661 кв. м в южната част според границите си по КК, а за ПИ 87374.26.246 - нива , която е изорана изцяло в границите си по КК. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал приложимата нормативна уредба и е посочил, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 на чл. 27 от ЗПЗП за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, (понастоящем ЗУСЕФСУ). Направил е извод, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не на алтернативност, и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Решаващият състав е съобразил, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от с. з. Приел е, че изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, на реда за издаването му и на правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. Съдът се е позовал на практика на ВАС и е изложил мотиви, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Стигнал е до заключение, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, (понастоящем ЗУСЕФСУ), която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. На следващо място решаващият състав е изтъкнал, че дори да се приеме, че не е сгрешен процесуалният ред и органът правилно се е произнесъл с АУПДВ, то в случая актът е издаден и в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, тъй като не са установени по категоричен начин обстоятелствата, на които АУПДВ се основава от фактическа страна. Съдът се е позовал на заключението от приетата по делото СТЕ, което е кредитирал изцяло като компетентно изготвено и съответстващо на писмените доказателства по делото, с оглед на което е приел, че констатациите, отразени в изготвените Контролен доклад за извършена проверка от М. Михаилова и Контролен лист ОП1-ПМ за посещение на място (в частта, с която е констатирано неизпълнение от страна на жалбоподателя за парцел 69660.400.15, за парцел 69660.280.41, за парцел 87374.26.246, за парцел 87374.526.23, че не се отглежда заявената култура), а за имоти с номера 87374.26.246 и 87374.526.23 - в частта на констатациите относно площта на измерените парцели, са с невярно съдържание, тъй като не отговарят на действителното положение. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила. Приложимата по време редакция на чл.27, ал.7 ЗПЗП сочи, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Правилно решаващият състав е приел, че в случая административният орган е следвало да се приложи ЗУСЕСИФ, тъй като процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Приетата алинея 6 на чл. 27 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / изрично предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Нередностите от страна на бенефициентите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. не са изключени от обхвата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Това е видно и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП 954-01-36/31.05.2019 във връзка с приемането на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според които: "От цитираните разпоредби /чл. 63, § 1 и § 2 от Регламент 1306/2013/, се налага изводът, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушенията, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, а могат да включват и други задължения, произтичащи от секторното законодателство". Мотивите към законопроекта сочат, че във връзка с прякото приложение на Регламент 1306/2013 с приемането на новите алинеи 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП законодателят е разграничил случаите, в които е констатирана нередност като основание за налагане на финансова корекция от тези, при които е констатирано неизпълнение на други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В първата хипотеза /тази на нарушение по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент 1303/2013/ той е регламентирал, че се налага финансова корекция с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В останалите случаи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с АУПДВ. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща към момента на откриването на административното производство по издаването на процесния АУПДВ и с оглед незабавното действие на процесуалния закон по време при липсата на конкретна норма, която да изключва това принципно разрешение, тя е следвало да бъде съобразена от административния орган. Следва да се посочи, че гореизложеното не противоречи на преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ. Според § 4, ал. 3 /изм. ДВ, бр. 2/2018 г. / предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ДПЗП или в акт по неговото прилагане. Това друго е предвидено в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г. /, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая не само е изтекъл мониторинговият период, но и такава разпоредба липсва в ПЗР на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. бр. 51/2019 г. /. Не намира приложение и § 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ. Това е така, защото новата процесуална норма на специалния закон /чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/ дерогира тази на § 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ. Освен това безпротиворечива е съдебната практика на Върховния административен съд, седмо отделение по тълкуването и прилагането на § 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ в смисъл, че програмният период 2007 г. - 2013 г. по принцип не е изключен от приложението на ЗУСЕСИФ, когато става въпрос за процедура по налагане на финансова корекция. Това заключение следва пряко от изтъкнатото неизпълнение на показателите в бизнес плана, спрямо които ВАС трайно приема, че имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретната хипотеза на нередност по смисъла на т. 36 от Регламент 1303/2013 е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е съобразил това, Административен съд Ямбол е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е в прекомерен размер предвид фактическата и правна сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение