Решение № 2967 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16421/2013 г.

Решение № 2967 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16421/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стандарт Керамик" ЕООД, чрез управляващ и представляващ Светослав Иванов Йорданов със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, чрез процесуален представител против решение № 538 от 21.10.2013 г. на Административен съд В. Търново по адм. дело № 1198/2012 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено на 8.10.2012 г. от инспектор при дирекция "Инспекция по труда", гр. В. Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до необоснованите изводи на съда относно приетите за установени факти, от което и правните изводи са в нарушение на материалния закон. Ответникът - дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Търново взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Стандарт Керамик" ЕООД срещу Постановление от 8.10.2012 г. за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Емилиян Благоев Атанасчев. Установено е по делото, че на 11.4.2012 г. Емилиян Благоев Атанасчев се е намирал в тухлена фабрика, находяща се в с. Михалци, община Павликени като е претърпял злополука, причинила смъртта му. Установено е, че пострадалият е работил във фабриката като е извършвал различни дейности като коване на палети, товарене на вагонетки с тухли от обособена площадка, изтеглянето им по релсов път чрез задействан телфер и впоследствие избутването им с ръце до мястото на разтоварването. Тази дейност е в кръга на длъжността "общ работник промишленост" поради което Инспекция по труда е установила наличие на трудово правоотношение, чието съществуване е обявила с обжалваното постановление. Приетото от фактическа страна съда приел за установено от показанията на свидетелите Снежана Георгиева Йорданова-пълномощник на представляващия дружеството, на свидетелите Нено Генков Ненов, Генко Ненов Василев и Анатоли Атанасов на които се позовал и административният орган. При установеното от фактическа страна, съда приел издаденото постановление за законосъобразно постановено при отсъствие на нарушения, съставляващи основания по чл. 146 от АПК за отмяната му. По изложените съображения жалбата като неоснователна е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Според чл. 1, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ този кодекс урежда трудовите правоотношения между работника или служителя и работодателя както и други правоотношения, свързани с тях. Според ал. 2 на същия чл. отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя първоначалната дата на възникване на трудовото правоотношение, а според ал. 2 постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението по чл. 1, ал. 1. Изискванията на цитираните разпоредби са категорични, че престацията /предоставянето/ на работна сила, следва да бъде извършвано по трудово правоотношение, регламентирано в трудов договор, а не с друг вид договор, сключен между страните устно или писмено или със свободно избрано от тях наименование. Това правоотношение прикрива истинското трудово правотношение за предоставяне на работната сила, което съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ е трябвало да бъде създадено. Установяването и съществуването на трудово правоотношение означава установяване на неговото наличие и доказване на неговите елементи като законът предвижда доказване с всички доказателствени средства - писмени, гласни, обяснения на страните, експертизи и др. В настоящия случай издаденото постановление се основава на писмени материали на преписка от Окръжна прокуратура Велико Търново и проверка от дирекция "Инспекция по труда" като от събраните доказателства правилно е прието за установено, че работодателя "Стандарт Керамик" ЕООД гр. Велико Търново е прикрил съществуването на трудовото правоотношение с гражданско такова с Емилиян Благоев Атанасчев. Също така правилно е прието, че Атанасчев е изпълнявал трудови функции, описани в длъжностна характеристика на длъжността "общ работник в промишлеността", каквито функции са изпълнявали и други лица, наети по трудово правоотношение в дружеството. Изведен е верен фактически и правен извод от административният орган и съда, че пострадалият на 11.4.2012 г. Емилиян Благоев Атанасчев е изпълнявал дейности в предприятието в кръга на трудова функция по предоставяне на работна сила вследствие на което е настъпила злополука, причинила смъртта му. По делото не са допуснати нарушения по повод установяване на злополуката и, че тя е в причинно-следствена връзка на предоставяне на работна сила от страна на пострадалия, което сочи на извод за наличие на трудово правоотношение между него и дружеството жалбоподател. Установено е по делото, че пострадалият е транспортиран от друго населено място и е връщан в края на деня в същото населено място, след като е работил във фабриката. Тези сведения се установяват както от показанията на търговски представител на дружеството, който е транспортирал пострадалото лице и от свидетелите, разпитани в образуваното досъдебно производство, чиито показания са в смисъл, че пострадалият и преди датата на злополуката е идвал във фабриката и е извършвал различни дейности в кръга на трудовата функция на общ работник. Доводите в касационната жалба, че постановлението е издадено значително след датата на злополуката и, че не е имало проверка от Инспекцията по труда, което го опорочава са неоснователни. Без значение е обстоятелството кога се констатира съществуването на трудовото правоотношение а има доказателства в делото, че Инспекцията по труда е извършила проверка след като на нея са изпратени материалите по преписка № А-1727/2012 г. по описа на Великотърновска окръжна прокуратура, съдържаща отделени материали № ЗМ-159/2012 г. на РУП Павликени, преценени, че установяват нарушение на трудовото и осигурително законодателство в дружеството-жалбоподател. Образувано е производство в Инспекцията по труда, в хода на което са събрани сведения от Снежана Георгиева Йорданова, обяснения от Иван Спасов Йорданов, обяснения от Светослав Иванов Йорданов, управляващ и представляващ дружеството-жалбоподател и сведения от Генко Ненов Василев, в които съобщава, че на 11.4.2012 г. е видял Емилиян-пострадалият да кове палета пред канцеларията, а вечерта го извадил от машината, с която е станала злополуката. При всички събрани доказателства, преценени във връзка едни с други се налага единствения извод, че пострадалият е предоставял работната си сила в предприятието на дружеството-жалбоподател в рамките на работно време и в кръга на функциите на длъжността на "общ работник в промишлеността". При установените факти по делото съдът е извел обоснован извод съобразен с материалния закон, че между пострадалия и жалбоподателя е съществувало трудово правоотношение, установено с обжалваното постановление. Обжалваното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лв. юристконсултско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени като своевременно поискани. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 1 пр. 1 от Административно-процесуалния кодекс