Решение № 9950 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Силмик ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Мъглиш, област Стара Загора, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. М. Стоянова, против Решение 518/22.12.2022 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по административно дело 700/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/244#6/26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоиинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на сторените разноски 9 961.50 лв. Ответникът по касационната жалба зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Василева по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и претендира намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Представя становище в писмен вид. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Стара Загора е АУПДВ 01-2600/244#6/26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 3 и във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 6 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. (Наредба 4/24.02.2015 г./Наредбата) е установено на Силмик ООД публично държавно вземане в размер на 93 439.13 лв., представляващо размер на подлежаща на възстановяване изплатена субсидия, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. с изх. 01-2600/244 от 19.01.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , е прекратен поетитят от дружеството ангажимент, поради което на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 и т. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. то следва да възстанови 100 % от общата изплатена сума за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. Обосновал е извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт, позовавайки се на чл. 142, ал. 1 АПК, според който преценката за съответствие с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Посочил е, че с оглед основанието за прекратяване на ангажимента, а именно нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., последната във всички свои редакции предвижда 100 % възстановяване на получената помощ. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Според посоченото в акта правно основание за издаването му, а именно чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г. в приложимата редакция към датата на издаването му по аргумент на чл. 142, ал. 1 АПК - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г. Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и не са подали заявление за плащане по чл. 6, ал. 2. Според ал. 4, т. 1 подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г., в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. Според чл. 4, т. 3 подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент на основание ал. 2 и/или 3 и не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3. Актът за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. с изх. 01-2600/244 от 19.01.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , се съдържа в административната преписка, но в нея липсват документи, удостоверяващи датата на съобщаването му на неговия адресат по реда на чл. 18а, към който препраща чл. 61 АПК, за да е възможна проверката относно влизането му в сила. С Разпореждане от 14.10.2023 г. съдът е указал на административния орган да удостовери влизането в сила на акта за прекратяване на ангажимента и в изпълнение на така дадените указания с молба от 17.10.2022 г. (л. 25 от делото) той чрез пълномощника си юрк. Василева е уведомил съда, че актът е получен на 22.02.2022 г. от пълномощник на управителя на дружеството. Тази декларация от страна на ответника по делото не е достатъчна, за да обоснове извода на съда, че актът за прекратяване на ангажимента е влязъл в сила на 16.02.2022 г. Освен това указанията са неточни и некоректни. По реда на чл. 171, ал. 5 АПК съдът е бил длъжен да укаже на страната, че не сочи доказателства за датата на влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента, а именно доказателства за удостоверяващи датата на съобщаването му на неговия адресат по реда на чл. 18а, към който препраща чл. 61 АПК. Влизането в сила на акта за прекратяване на ангажимента не е безспорно обстоятелство с оглед доводите в жалбата на дружеството, свързани с незаконосъобразност на този акт, и по-точно представянето на сертификат. Основателен е и доводът на касатора за липсата на съществени мотиви в оспорения съдебен акт, което също е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на защита на страните и препятстващо ефективния касационен контрол. Посочените в АУПДВ правни основания за издаването им, а именно чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 3 и във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 6 от Наредба 4/24.02.2015 г. в редакцията към датата на издаването му ( ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) не са обсъдени. Освен това, въпреки че Решение 31/02.02.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка е влязло в сила като необжалвано, и с него мотивите на първоначалното решение са поправени почти изцяло, тъй като фактите, установени в него са абсолютно неотносими към правния спор, е налице неяснота, съставляваща също пречка за осъществяването на ефективен съдебен контрол. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе по исканията на страните за присъждане на разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение