Решение № 13396 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2016 г.

Решение № 13396 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. П. срещу решение № 212 от 09.05.2016 г., постановено по адм. д. № 101/2016 г. по описа на АС - П.. Касаторът твърди недопустимост на атакуваното съдебно решение поради нередовно упражнено право на иск, тъй като се претендират вреди от решение на Общински съвет - П., а според чл. 205 от АПК искът по ЗОДОВ се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са настъпили вредите, какъвто конкретният случая не е. Алтернативно касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, община П., не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Е. К. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. Чалъков е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за допустимост и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС - П. е образувано по искова молба на Е. К. П. от гр. П. срещу О. П., с която същата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирала обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и гняв от незачитане на влязло в сила съдебно решение, професионално унижение и неудобство, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност и нервност, причинени й от обявеното за нищожно с влязъл в сила съдебен акт Решение № 204 от 31.10.2013 г. на Общински съвет - П., ведно със законната лихва върху претендираната обезвреда, считано от 31.10.2013 г. - датата на постановяване на обявения за нищожен акт до окончателното изплащане на сумата. С прогласеното за нищожно решение на органа на местно самоуправление, ОбС - П. е открил процедура за продажба по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол /ЗПСК/ на общински нежилищен имот, ползван за стопански цели, а именно: ПИ с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес: гр. П., п. к. 4400, ул. "Х. К." .№..., с площ от 1034 кв. м., ведно със сграда с идентификатор 55155.501.669.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес на сградата: гр. П., п. к. 4400, ул. "Х. К.". №..., със застроена площ от 116 кв. м., брой етажи 2/два/, въпреки че същото противоречи на влязло в сила съдебно решение за продължаване на обявена, но неприключила приватизационна процедура по ЗППДОП (отм.) за същия имот. По така предявената искова молба е образувано адм. д. № 491/2014 г. по описа на АС- П., приключило с решение № 564/10.11.2014 г., с което искът е уважен за сумата от 3000 лв, ведно със законната лихва от датата на приемане на нищожното решение на общинския съвет и претенцията над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв е отхвърлена като неоснователна. Решението по адм. д. № 564/10.11.2014 г. по описа на АС - П. е обжалвано само в осъдителната му част, по повод което е образувано адм. д. № 15517/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение, приключило с решение, с което съдебният акт на АС- П. е отменен изцяло в обжалваната му част, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд . Именно в изпълнение на това съдебно решение на ВАС е образувано адм. д. № 101/2016 г. по описа на АС- П., приключило с атакувания в настоящото производство съдебен акт. С решение № 212/09.05.2016 г. по делото, АС - П. е осъдил О. П. да заплати на Е. К. П. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обявен за нищожен акт на Общински съвет - П.- Решение № 204/31.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2013 г. /датата на издаване на обявения за нищожен административен акт/ до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над присъдената сума до пълния размер от 3000 лв като недоказан. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертиза/ - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Налице е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение акт на Общински съвет - П., подлежащ на контрол по АПК съгласно изричната разпоредба на чл. 45, ал. 3 и ал. 12 от ЗМСМА; от нищожното решение на общинския съвет за ищцата са настъпили твърдените от нея неимуществени вреди - негативни емоции - гняв, разочарование, недоверие, професионално унижение, нервно разстройство и др.; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нищожното решение на общинския съвет и настъпилите вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение, административният съд, позовавайки се на субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е по-нисък от претендирания и възлиза на 1000 лв., поради което е осъдил ответника да заплати на ищцата обезвреда в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на издаване на нищожния акт до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над 1000 лв. до размера от 3000 лв., в рамките на каквато претенция е сезиран като недоказан . Касационната жалба е неоснователна. Настоящият касационен състав споделя изцяло установената от АС П. фактическа обстановка, както и правните изводи на съда за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение / адм. д. № 839/2013г/ПзАС/ по жалба на Попова и други лица решение на общински съвет - П., от същото за ищцата реално са настъпили твърдените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с прогласения за нищожен акт на общинския съвет. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за недопустимост на съдебното решение поради уважаването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочен срещу ненадлежен ответник, доколкото общинският съвет като орган на местно самоуправление не може да се приравни на административен орган от структурата на Община - П.. С оглед разпоредбата на чл. 29а от Закона за местното самоуправление и местната администрация, тълкувана във връзка с чл. 14 от същия закон, съгласно който единствено общината е юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, именно Община -П. е юридическото лице, срещу което гражданин или юридическо лице следва да насочи исковата си претенция за вреди, причинени им от незаконосъобразно решение на съответния общински съвет. Да се приеме обратното, би означавало гражданите и ЮЛ да нямат възможност за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните актове на общинските съвети, отменени като такива по съдебен ред, да не могат да се претендират вреди по ЗОДОВ, каквато не е и не може да бъде целта на закона. Настоящата касационна инстанция намира, че административния съд правилно и в съответствие с обективните критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл. 52 е определил и размера на присъденото обезщетение - 1000 лева, доколкото ищцата все пак е претърпяла негативни емоции във връзка с незаконосъобразните актове на ОбС, които пряко са я засягали и които вреди следва да бъдат обезщетени съобразно разпоредбите на ЗОДОВ. От показанията на изслушания по делото свидетел е установено, че ищцата е била притеснена, напрегната и разочарова, и предвид юридическото й образование безспорно е претърпяла негативни емоции от нищожното решение предвид професионалното й отношение към необходимостта от законосъобразност и справедливост на актовете, действията и бездействията на органите на държавна власт и местно самоуправление. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и с оглед специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът по касационна жалба има право на своевременно претендираните и реално заплатени от същата разноски в размер на 300 лв за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция / л. 6 по делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,