Решение № 11325 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Консулова ЕООД, предстването от управителя П. Консулова, срещу решение 405/25.01.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 11288/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22221419006288-091-001/24.06.2020.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него съдът не е приел тезата на органите по приходите, но е отрекъл осъществяването на предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Оспорва изводите на съда за липса на връзка на получените стоки и услуги с независимата му икономическа дейност, както и констатациите му за отсъствие на кадрова обезпеченост за доставките. Общо сочи представени доказателства за осъществяване на доставките. Иска отмяна на решението на обжалваната част от РА. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е обжалвана неотменената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт, с която са установени в тежест на "Ц. П. Консулова" ЕООД допълнителни задължения по ЗДДС за ДДС за внасяне в общ размер 13 309.33 лева с лихви за забава общо 1 805.25 лева. Определените задължения за косвения данък са в резулта на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 07.2017 г. и м. 04, 05, 08 и 09.2018 г. Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. Отречено е данъчно предимство в общ размер 13 309.33 лева по фактури, издадени от Реа Вити ЕООД, ИБЦ ремонт строй ЕООД, Орландо хит ЕООД, Атлантис груп ЕООД и Престиж консулт БГ ЕООД с получател РЛ, включени в дневниците му за покупки. Предмет на доставките са стоки и услуги. Органите по приходите са отрекли претендираното от РЛ данъчно предимство заради недоказаност на доставките. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу РА. Установяванията на съда са по доставки и за всеки от доставчиците. Обсъдени са събраните в извънсъдебната фаза на производството и в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства, представени за установяване на доставките. Съдът е дефинирал материалните предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит. Отнесъл е към процесуалните тежести на претендиращия това право доказването на доставките и използването на полученото за последващи облагаеми доставки. Извън обсега на доказването като безспорен е определен факта на своенето от жалбоподателя на данъчен документ за всяка от доставките. В обжалваното решение е прието, че е непълно описанието на услугите в съпътстващите фактурите документи, а това засяга убедителността на доказването и преценката за връзка на полученото с икономическата дейност на ДЗЛ. Не бил представено документ, установяващ преминаването на собствеността върху плексигласовия контейнер за ядки предмет на фактура 0 399:04.04.2018 г., издадена от Реа Вити ЕООД. Решаващият извод на съда е за недоказаност на предпоставките за упражненото от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит. Отречена е принадлежността към тези предпоставки на наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Решението е правилно. Касационният жалбоподател не сочи констатациите на съда, които не са основани на конкретни информационни източници, та порочната преценка на доказателствата да е довела до изкривяване на вътрешното му убеждение в противоречие на правилото на чл. 12 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и опущенията в познавателната дейност да се квалифицират като противоречащи на съдопроизводствените правила. В отлика от касатора, първостепенният съд е посочил и обсъдил събраните в извънсъдебната фаза на производството /които са значими и пред съда при действието на чл. 171, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и в хода на съдебното дирене доказателства и на преценката им е основал фактическите си изводи. С арг. от чл. 218, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК за пороците на първоинстанционното решение, които не засягат валидността и допустимостта му, както и съответствието му с материалния закон касационният съд не следи служебно. Без да са посочени конкретни нарушения на съда в процеса на доказване, фактическите установявания от първоинстанционното решение са обвързващи за ВАС и въз основа на тях при инстанционния контрол се извършва преценката за прилагането на материалния закон /вж. чл. 220 АПК/. Многократно Съдът е формулирал като материалноправни предпоставки за възникване на правото на приспадане качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя и използване на получените стоки или услуги за нуждите на облагаемите сделки /вж. така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14/. Формална предпоставка е данъчнозадълженото лице да разполага с фактура със съответното съдържание, което включва и идентификационния номер за целите на ДДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите /т. 29 от цитираното решение/. Доводите на касатора не се основават на обжалваното решение. С него не е отречено отреждането на фактурираните стоки и услуги за последващи облагаеми доставки, а е изключена възможността за преценка на връзката на услугите с икономическата дейност на ДЗЛ заради неопределения им предмет. Съдът не е припознал потенцията на доставчика за извършване на услугите като елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. Именно придобиването от касатора на правото да се разпорежда фактически като собственик с материалната вещ контейнера по фактурата на Реа Вити ЕООД е основанието на съда да изключи обвързано с неосъществената доставка данъчно предимство. Неубедителността на доказването поради неопределеността на престацията на доставчика по фактурираните услуги не се повлиява от индицията на плащането и от счетоводното отразяване на доставките при получателя. Описанието на услугите е непълно и в данъчния документ, а по хипотеза /вж. чл. 4, ал. 4 ЗСч/ записите в счетоводните регистри на предприятието възсъздават информацията за стопанската операция от първичния счетоводен документ /какъвто е фактурата/. Правилно съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на недоказаните факти и с това е обвързал правен извод за отсъствие на упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит с ефект върху декларираните резултати по ЗДДС по данъчни периоди. Публичните задължения съществуват в размерите по РА, установяването им с утежняващия административен акт е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу РА правилно. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационното съдебно в размер 1 760.31 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение