Решение № 5936 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2012 г.

Решение № 5936 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов Министърът на здравеопазването е обжалвал решението от 19.12.2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменен отказът му от 18.11.2010 г. за признаване на судански гражданин на професионалната квалификация "лекар по дентална медицина", придобита в Молдова през 2008 г., и преписката му е върната за предлагането на компенсационни мерки. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба я оспорва, прокурорът заключава, че е основателна. Касационната жалба, подадена в срок, е основателна. а. За да отмени отказа съдът е приел, че на заявителя, чиято професионална квалификация е счетена за несъответна на българските нормативни изисквания, не са предложени компенсаторните мерки по чл. 30 вр. чл. 29, ал. 1 ЗППК - приравнителен стаж или изпит за признаване на правоспособност. Основателно е касационното оплакване за нарушение от съда на материалния закон на чл. 8, ал. 2 и 3 ЗППК. б. Съгласно последните разпоредби в редакцията им от ДВ, бр. 74/09 г. вр. § 113 ЗИДЗЗ, признаването на професионална квалификация по регулирана медицинска професия, каквато е денталната медицина, придобита от граждани на държави нечленки, каквато е Судан, в държави нечленки, каквато е Молдова, става или според разпоредби за признаването й в международен договор, какъвто с Молдова няма, или при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, каквито за настоящия също няма. Нормите на чл. 30 вр. чл. 29 ЗППК, въвеждащи компенсационните мерки, както впрочем и транспонираният с тях чл. 14, § 1 и 4 от Директива 2005/36/ЕО, са приложими само при признаване на професионална квалификация, придобита или призната в държава членка, не и в трети страни. Това следва от систематичното им тълкуване както чрез препращането на чл. 29, ал. 1 ЗППК към чл. 28, ал. 1 от закона, така и с останалите разпоредби на част трета от него. в. Действително чл. 83, ал. 1 и 2 ЗППК установява несъгласието на заявителя с предложените му компенсационни мерки като предпоставка на отказа за признаване на професионалната квалификация поради съществени несъответствия на доказателствата за нея със законовите изисквания. Съгласно чл. 77, ал. 2, т. 4 ЗППК, обаче, доказателствата, следователно и мерките, важат само за трети лица по чл. 8, ал. 2 и 3 ЗППК, т. е. за такива, за които има международен договор или взаимност, каквито в случая липсват. Следва незаконосъобразното решение да бъде отменено, а жалбата срещу отказа отхвърлена, воден от което и на осн. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,