Решение № 8978 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2015 г.

Решение № 8978 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. П. от гр. Габрово срещу решение № 47 от 9.07.2015 г. по адм. д. № 45/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд - гр. Габрово, е отхвърлил жалбата на Р. Г. П. от гр. Габрово срещу решение № 4 от 24.02.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5501032226 от 28.10.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предметът на спора по делото се е формирал по отказа на органите на ТП на НОИ - гр. Габрово да отпуснат пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на Р. Г. П. от гр. Габрово, както и по чл. 68 КСО. На преценка, с оглед установяване на първа категория труд, е подлежал този, който е положен през периода 13.12.1977 г. до 1.02.1984 г. на длъжност "тракторен монтьор РМЦ", периода 1.02.1984 г. до 13.12.1984 г. - като "началник на смяна РМЦ" и за периода 1.02.1989 г. до 4.10.1998 г. - като "тракторен монтьор Г. М.". Съкращението "РМЦ" означава Ремонтно-механичен цех, а "Г. М." - Горни Мезен. По делото не е било спорно, че в цитираните периоди П. е работил в Коми-АССР, Горско промишлено предприятие "Горни Мезен", което е било структура на ДСО "Дърводобив и строителство" със седалище и адрес на управление в гр. София. За процесните периоди правилно съдът приема, че трудът е от втора категория. Това е така, тъй като съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. През периодите, в които П. е полагал труд в Коми-АССР, е действал Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), според който трудът на работещите на посоченото място се разделя на две категории. Съгласно записа на т. 6а, по Раздел първи, първа категория труд е този на работници и специалисти, заети непосредствено в сечта, товаренето и превоза на цели стъбла, в разкрояването на дървесината и в строителството на горски пътища само за времето, когато са работили в Коми АССР. През посочените три периода жалбоподателят не е изпълнявал трудови функции в тези дейности, а такива посочени по-горе в тези мотиви. Ето защо не може да се ползва от привилегията за пенсиониране при първа категория труд. По отношение на него е относима нормата на т. 30а ПКТП (отм.), съгласно която трудът на всички работници и специалисти в строителството в СССР и дърводобива и строителството в Коми АССР, непосочени в точка 6а на раздел първи, попада в Раздел II от Правилника, а именно втора категория. Предвид изложеното, съдът е направил законосъобразен извод, че административният орган правилно е приложил материалноправните норми на ПКТП. Оплакванията на касатора относно нееднакво прилагане на цитираните разпоредби на ПКТП от различни поделения на НОИ, не обуславят незаконосъобразност на конкретния административен акт, който е предмет на делото, а и нормата на чл. 13 АПК не задължава административният орган да прилага незаконосъобразни практики, въведени от други административни органи. Нарушението на нормативни разпоредби по категоризирането на труда при пенсиониране не води до социална справедливост, нито до равно третиране на кандидатстващите за отпускане на пенсия, тъй като е незаконосъобразно и противоречи на обществения ред, въведен с тези разпоредби. При наличие на 10 г., 03 м. и 17 дни осигурителен стаж от втора категория, касаторът не покрива изискването на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория. Общият осигурителен стаж 41 г., 06 м. и 25 дни не е достатъчен за удовлетворяването на общите условия на чл. 68 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на 100, т. Стигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените мотиви се оставя в сила. Ответникът не е поискал присъждане на разноски и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,