Решение № 32 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2011 г.

Решение № 32 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Стела Лъчезарова Иванова и Деян Пламенов Георгиев, чрез неговата майка и законна представителка Стела Иванова, срещу решение № 9666/30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 14369/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата срещу чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 15/16.02.2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 36/10.05.2011 г.). В жалбата се развиват оплаквания за необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови друго, с което се уважи същата, с отмяна на процесната разпоредба. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Разбойникова, по съображенията, изложени в нея, като се подчертава и че предмет на производството е правото на образование и легитимността на неговото ограничаване с подзаконов нормативен акт. Обратно, в обжалваното решение съдът е обсъждал единствено и само ползата за обществото от поставянето на задължителна ваксина. Ответникът - министър на здравеопазването, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Цветкова, която и в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Отказът да се допуснат неваксинирани деца до системата на детските заведения не е дискриминационна мярка или нарушаване на "човешки права", а грижа за здравето, при съществуващи рискове от заразяване с опасни болести. Върховния административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери съдебния акт, счита, че е същата е неоснователна. За да постанови решението си съдът обосновано е посочил наличието на правен интерес на жалбоподателката да оспори процесната разпоредба от Наредба № 3/2007 г., послужила като основание за отказ да бъде записан синът й в ЦДГ № 4 "Калинка" гр. Монтана, поради това, че не са му поставени три от задължителните 13 имунизации за неговата възраст. С основание е приел, че процесният подзаконов нормативен акт е издаден при спазване на производствените правила, по законова делегация съгласно чл. 34, ал. 2, вр. § 1, т. 9, б. "о" от Закона за здравето, от компетентния орган, в кръга на дадените му правомощия, без противоречие с материалния закон, поради което е законосъобразен. Подробни обосновани доводи са изложени и за липсата на противоречия на нормата с акт от по-висока степен - Закона за здравето (чл. 58, ал. 1), с Конституцията на Република България (чл. 14 и чл. 52, ал. 3) и правилно я е обвързал с чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, касаеща налагане на необходими и жизненоважни ограничения, които са в общ интерес и отговарят на целите за постигане благосъстоянието на нацията и важна част от нея - децата. В този смисъл и този съдебен състав споделя аргументирания извод, че с поставеното условие се предвижда превантивна защита на децата от заразни болести, което е от съществено значение за здравето им в ниска възраст и изграждане на имунитет в бъдеще срещу остри заразни болести. Правилна е и преценката, че оспореният текст не противопоставя интересите на децата, не създава антагонизъм и не може да се приеме като санкция или дискриминация по отношение на неимунизираните деца, тя отговаря на основните принципи и политиката на държавата за опазване здравето на гражданите и е в съответствие с тази на ЕС. Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство, с чл. 26, ал. 1, допуска ограничения в прилагането й, когато те са установени от националното законодателство в защита на здравето или правата и свободите на другите - разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, с цел предпазване на гражданите от заразни болести, предвижда точно с тази цел да се правят, и то задължителни, имунизации, като министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизация, реда, начина и сроковете за извършването й - Наредба № 15/2005 г. (В този смисъл е и решение № 10423/12.07.2011 г. по адм. дело № 8288/2010 г. на ВАС). Затова, като е приел, че спорената разпоредба е съобразена с изискванията на чл. 15 от ЗНА, издадена е в изпълнение на императивна норма от Закона за здравето и е съобразена с целта на приложимия материален закон за опазване на здравето и живота на гражданите, първоинстанционният състав е постановил правилен и обоснован съдебен акт, за който отменителни основания не са налице. Неоснователно е и оплакването, направено и в касационната жалба, с твърдението за липса на мотиви, че разпоредбата ограничава правото на образование на малолетния Деян. Същото е несъстоятелно и е обосновано в съдебния акт, с правилния извод за липса на ограничаване, с оспорената разпоредба, на задължителното образование до 16-годишна възраст, тъй като постъпването в детските градини е по избор и не е задължително, както училищното образование - чл. 20 ЗНП, като, съгласно ал. 2 от същия, предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини, или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. Несъстоятелно е и позоваването на решение № 10152/2011 г. по адм. дело № 2160/2011 г. на ВАС, шесто отделение, където съдът е посочил, че родителите могат на направят свободен избор и да носят сами отговорност за здравето на децата си, но този извод е цитиран избирателно, тъй като продължението му е "... но тогава няма да могат да искат социална помощ от държавата, след като отказват спазване на поставените от нея условия". Всъщност и в този съдебен акт се коментира законосъобразен отказ (в случая за получаване на социални помощи), позован на ограничението в чл. 17, ал. 3, т. 12 ППЗСПД, ако не се представи служебна бележка, удостоверяваща извършени задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето, което показва последователно провежданата политика на държавата по отношение на интервенции, свързани със здравето на децата. Наведеният довод в касационната жалба за липса на преценка за пропорционалност на мярката, въведена с нормата на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5.02.2007 г. също е неоснователен, а като е изложил обосновани изводи в този смисъл и е приел, че оспорения текст от Наредбата, приет с § 8 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 26/2008 г., съдът не е нарушил материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Затова и решението, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,