Решение № 148 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2014 г.

Решение № 148 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, съгласно заповед № 526/05.12.2013 г. на изп. директор на НАП против решение № 3022/27.12.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2630/2012 г., с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 161200445/25.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 856/16.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в изпълнение определението на съда, с което ответникът е задължен да представи първоначалния РА, Ревизионния доклад /РД/ към него и заповедта за възлагане на първоначалната ревизия /ЗВР/ същите са изискани от ТД на НАП - Варна, офис Шумен с писмо 94-00-160#2/14.09.2012 г., представено по делото. Това се е наложило, тъй като в хода на ревизионното производство, приключило с обжалвания РА, с писмо вх. № 46/25.01.2012 г. ревизираното лице е уведомило ТД на НАП - Пловдив, че променя постоянния си адрес и адреса си за кореспонденция от с. Цалапица, обл. Пловдив в гр. Шумен, ул. "Неофит Бозвели" № 7, ет. 1, ап. 2. Във връзка с тази промяна на постоянния адрес и адреса за кореспонденция досието на лицето е изпратено в ТД на НАП - Варна, офис Шумен. Поради изложената причина до приключване на събирането на доказателствата пред първоинстанционния съд поисканите РА, РД и ЗВР не са били получени в ТД на НАП - Пловдив и ответникът по делото не ги е представил. Същите се представят с касационната жалба. Претендира са отмяна на решението изцяло, в т. ч. в частта му за разноските, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, тъй като в обжалваното решение няма произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Йордан Стоев Чуков с адрес: гр. Шумен, ул. "Неофит Бозвели" № 7, ет. 1, ап. 2 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Вълев и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна. Административният съд е изложил в своето решение мотиви за това, че в случаите, когато решаващият административен контролен орган е отменил в съответствие с правомощието си по чл. 155, ал. 4 ДОПК изцяло или частично обжалвания пред него РА и е върнал преписката за нова ревизия, съответно е проведено повторно ревизионно производство, приключило с издаден втори РА, се провежда едно и също ревизионно производство, чието начало се поставя с издаването на първоначалната ЗВР, а не с тази, която се издава след отменителното решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В изпълнение на задължението си да провери всички основания за валидност и законосъобразност на оспорения РА с нарочно постановено определение съдът е указал на ответника да представи отменения РА № 091100502/20.04.2011 г., РД към него, ЗВР и решението на контролния административен орган, с който е отменен РА. По делото обаче е представено само решение № 607/05.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Поради непредставянето на първата ЗВР не е възможно да се направи извод, че цялото ревизионно производство е сложено в ход с издаването на ЗВР, издадена от материално, функционално и местно компетентен орган по смисъла на чл. 112, ал. 2 ДОПК, както относно обхвата на ревизията и ревизираното лице. С касационната жалба от страна на касатора се представят: ЗВР № 1003536/28.09.2010 г., ЗВР № 1005457/30.12.2010 г., ЗВР № 1100502/31.01.2011 г., издадени от Петър Димитров Стоев, началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив. По делото са представени заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. и заповед № РД-09-139/17.02.2010 г. на териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив, видно от които началниците на сектор "Ревизии" с изнесено работно място в офисите на ТД на НАП - Пловдив се определят като компетентни органи да издават ЗВР. Според приложение № 1 към заповедите такава компетентност е предоставена и на Петър Димитров Стоев, началник сектор "Ревизии" в офис Кърджали. Писмените доказателствата са допустими за установяване на касационните основания, съгласно чл. 219, ал. 1 АПК. С оглед забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство, различни от установените от първоинстанционния съд в обжалваното решение, последното следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд, който да ги обсъди и ако прецени, че РА не е нищожен, да постанови решение, с което да разреши правния спор по същество. Неоснователно се поддържа от ответника по касация, че спорът е разрешен по същество с обжалваното решение, тъй като съдът е възприел като правилни доводите на жалбоподателя за нищожност на ЗВР и РА, а именно - невключването в предметния обхват на ревизията на установяването на задължения на ревизираното лице за осигурителни вноски. Тези доводи за нищожност, наведени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, не са обсъдени от съда в постановеното решение. При този изход на спора неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за касационното производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. По нея следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Поради изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение