Решение № 17 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2015 г.

Решение № 17 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Русе, представлявана от кмета Пламен Стоилов срещу решение № 7356/1.12.2014 г., постановено по адм. д. № 4949/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено като излага съображения в подкрепа на твърденията и исканията си в касационната жалба и в писмени бележки, подадени чрез процесуален представител. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Министерство на образованието и науката (МОН) чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Преслава Великова Неделчева, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - директорът на Средно общообразователно училище (СОУ) "Васил Левски" - гр. Русе, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 7356/1.12.2014 г., постановено по адм. д. 4949/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на община Русе, против решение № 145/16.04.2014 г. на Комисията по преписка № 300/2013 г. по описа на КЗД, с което се установява, че касаторът е поддържал и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата на общинско СОУ "Васил Левски" - гр. Русе, което се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона съгласно чл. 5 от Закона за дискриминацията (ЗЗДискр.). С решението на КЗД е предписано още на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1 от ЗЗДискр. община Русе да предприеме необходимите действия за изграждане на достъп за хора с увреждания до сградата. За да постанови този правен резултат и да отхвърли жалбата на община Русе, първоинстанционният съд е приел, че изводът на специализирания орган за извършена от община Русе дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. е обоснован и в съответствие със събраните в административното производство доказателства, които касаторът не е оборил с допустимите доказателствени средства. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и специалния материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства АССГ е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение без да допусне нарушения на съдопроизводствените правила. С решение № 145/16.04.2014 г. по преписка № 300/2013 г. по описа на КЗД, Комисията е установила наличие на пряка дискриминация по признак "увреждане" по см. на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. от страна на община Русе, поради това че с бездействието си не е осигурила достъпна архитектурна среда за лица с увреждания в сградата на СОУ "Васил Левски" - гр. Русе, която се явява общинска собственост. По делото няма спор за фактите. Предмет на обжалване са правните изводи на АССГ за наличие на допуснато именно от община Русе нарушение съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда" съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. От друга страна, съгласно чл. 32 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) на държавните органи и органите на местното самоуправление е възложено да организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закон за устройство на територията. В настоящия случай не е спорно, че в СОУ "Васил Левски" в гр. Русе липсва изградено съоръжение, което да предоставя еднакъв достъп на лицата с увреждане до всички части на сградата като в тази връзка правилно АССГ е приел, че с бездействието си и неизграждането на такова съоръжение община Русе е допуснала да бъде поддържана архитектурна среда, която затруднява достъпа на детето на ответника Преслава Неделчева до всички части на училището, което правилно е квалифицирано като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 5 от ЗЗДискр. По отношение на основния довод в касационната жалба, а именно, че не община Русе е следвало да изгради и осигури еднакъв достъп за всички лица до всички части на сградата, настоящият касационен състав намира, че сградата на СОУ "Васил Левски" - гр. Русе е общинска собственост, предоставена за безвъзмездно ползване. Именно поради това обстоятелство в решението си КЗД е приела, че останалите конституираните като ответни страни по преписката - директорът на СОУ "Васил Левски" и МОН не носят отговорност за липсата на архитектурен достъп за хора с увреждания до тази сграда и не може да им бъде вменено описаното дискриминационно нарушение. При условие, че училището е общинска собственост, строителството, ремонтът и преустройството за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, респ. финансирането на тези дейности, са в пределите на компетентност на съответния общински орган, който е носител на правото на собственост или който упражнява правото на управление на имота. След като нито МОН, нито директорът не притежават такова качество по отношение на процесната сграда, то същите не са адресат на визираното в § 6 ПЗР ЗИХУ задължение за предприемане на мерки за осигуряване на достъпна за хората с увреждания архитектурна среда. В тази връзка наведените в касационната жалба доводи се явяват неоснователни. Отговорността на МОН за осигуряване на "подкрепяща среда" не може да обхване пряко и задължението да се извърши преустройство на имот, който е общинска собственост, за да се приеме, че следва да бъде адресат на предписанията. Правилно и законосъобразно АССГ се е позовал и на специалния закон - Закона за народната просвета, независимо, че е допусната техническа грешка при изписване на относимата разпоредба на чл. 36, ал. 1, т. 3. Правилно и законосъобразно са приложени относимите норми на материалния закон, а правните изводи на АССГ са обосновани въз основа на правилно установена фактическа обстановка, поради което и не са налице наведените касационни основания за отмяна, а обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците не са направили разноски, не претендират заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,