Решение № 15201 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14811/2012 г.

от 17.04.2012 г., с което е отказано да се отмени отчуждаването на недвижим имот, извършено със заповед № 214 от 31.01.1976 г. на председателя на изпълнителния комитет на ГНС по искане на Тодор Панделиев Саранджалиев вх. № РД - 94 Т

от 21.09.2011 г. и постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда задължителни указания. Съдът е приел, че че оспореният отказ е издаден от компетентен орган - решението е издадено по заместване от името на кмета на Община Варна, въз основа на заповед за заместване № 1300 от 11.04.2012 г. на кмета на Община Варна, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения, в противоречие с приложимия материален закон. Съдът установил, че жалбоподателят в резултат на няколко последващи правоприемства (както частни, така и универсално) и делба, е единствен собственик на имота, по отношение на който е постановена заповед № 214 от 1976 г., и че той има правен интерес от отмяна на заповедта за отчуждаване и респ. е активно легитимиран да иска отмяна на тази заповед. Съдът е приел за установено, че отчуждителното производство по повод на заповед № 214/1976 г. не е приключило, тъй като обезщетението, определено в заповедта не е било платено, а наред с това предвиденото мероприятие - обходен път, не е реализирано, нито до 30.10.1998 г., нито до сега, т. е. са налице материално-правните предпоставки по § 9, ал. 2 на ЗУТ за отмяна на заповед № 124 от 1976 г. и за прекратяване на производството за отчуждаване на имота, а оспореното решение на кмета на община Варна, с което издаването на такава заповед се отказва е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Хипотезите на нормите на § 9, ал. 1 и пар. 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ посочват кои са относимите за приложението им обстоятелства, които следва да бъдат предмет на установяване за прилагане на правните възможности, посочени в тях. Видно от съдържанието на нормата общото за двете хипотези е започнало, но неприключено при действието на глава пета, раздел I от ЗТСУ /отм./ отчуждително производство и неизплащане на обезщетение. В първата хипотеза -тази на ал. 1 е налице издадена заповед за отчуждаване, обезщетението ене изплатено, но имотът е завзет до 30 октомври 1998 г. В този случай правоимащите могат да искат приключване на производството чрез определяне и заплащане на обезщетението за отчуждения имот по ЗТСУ /отм./, респ. чл. 102 от Закона за собстевността. В хипотезата на ал. 2 на § 9 от ПР на ЗУТ, производството е започнало със заповед за отчуждане, , обезщетението е определено, но не е изплатено и имотът не е завзет от общината, т. е. фактическата власт все още се упражнява от собственика. В тази хипотеза последният има право да иска издаване на заповед за прекратяване на административното производство по отчуждаване.