Решение № 11952 от 21.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Електроразпределение Юг ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Радев и Комисия за енергийно и водно регулиране, срещу Решение 1842 от 21.03.2022 г. постановено по адм. дело 7832/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател Електроразпределение Юг ЕАД обосновава неговата неправилност с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3. Иска отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, алтернативно да бъде постановено ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда административен акт. Иска присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции. Касационният жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране основава неправилност на обжалваното решение с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се потвърди обжалваното пред съда нейно решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Т. Стамболиев лично в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адвокат Гигова изразява становище за правилност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. С обжалваното решение съдът по жалбата на Т. Стамболиев е отменил Решение Ж-475 от 02.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалбата на Стамболиев срещу Електроразпределение Юг ЕАД. За да постанови този резултат, съдът е приел че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неправилно е прието от съда, че оспореното пред него решение отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Вместо съображения по спорните въпроси повдигнати от страните в административното производство обжалваното пред съда решение съдържа единствено извод за възприетата от административния орган възможност мрежовият оператор да определи условията за присъединяване, както и обхвата на необходимата реконструкция и мотивирано да откаже присъединяването на обект в заявения срок и да предложи нов, основан на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределените електрически мрежи, без да е извършен анализ какво е приложението им за повдигнатия пред КЕВР спор. При това съдържание на административния акт изводът в него, че КЕВР няма правомощия и компетентност да се произнася по необходимостта и обема на условията за присъединяване и по сроковете, посочени от мрежовия оператор е голословен. Пред КЕВР е оспорено становище на Електроразпределение Юг ЕАД за присъединяване на ФЕЦ, по подаденото от Т. Стамболиев заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството. Становището е приложено към писмо от 20.01.2021 г. на същото дружество, в което писмо се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределените електрически мрежи (Наредбата). Предмет на жалбата до КЕВР е срокът за присъединяване, определен от оператора на разпределителната мрежа в даденото становище. Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредбата операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне. Такъв отказ в случая не е постановен, а позовавайки се на посочената разпоредба Електроразпределение Юг ЕАД е изпратило на заявителя становище за условията за присъединяване, с което се предлага нов възможен срок за присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа. Следователно, както правилно е прието от първоинстанцинонния съд, в случая е приложима разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Наредбата, според която операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Съответно лицето, получило становището може да обжалва предложените условия за присъединяване пред КЕВР при условията и по реда на чл. 22 ЗЕ. Част от тези условия са както начина и местата на присъединяване към съществуващата електрическа мрежа, в т.ч. и необходимо разширение и/или повишаване на преносните възможности на съществуващата електрическа мрежа чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата, така и крайният срок за изграждане на присъединяването чл. 9, ал. 3, т. 2 от същата наредба. При това положение изводът в оспореното пред съда решение, че КЕВР няма правомощия и компетентност да се произнася по необходимостта и обема на условията за присъединяването и по сроковете, посочени от мрежовия оператор е направен в нарушение на приложимия закон. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Налице е при посоченото по-горе нормативно задължение на КЕВР да извърши преценка на предложените условия за присъединяване. Такава в случая не е извършена, като административният орган формално се е съгласил с аргументите на оператора на електроразпределителната мрежа. Липсата на изложение на конкретни фактически и приложими към тях правни основания основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и основава отмяната му, както правилно е прието в обжалваното решение. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Неоснователно е соченото в касационната жалба на Електроразпределение Юг ЕАД допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Несъгласието на страна в производството със заключението на експертизата не основава такова. Съдът в съдебно заседание е мотивирал отказът си за назначаване на повторна експертиза. Отделно от това според разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. При този изход на правния спор, искането на касаторите Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на разноски по делото и КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение са неоснователни. Искането на ответника Стамболиев за присъждане на разноски по делото също е неоснователно, тъй като не се установява реално да са направени такива. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платимо по банкова сметка. Не се представят доказателства за извършено плащане на договорената сума. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение