Решение № 8823 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2014 г.

Решение № 8823 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сибила - 99" ЕООД, гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 4878 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10655/2013 г. по описа на Административен съд - София град в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № МДТ-2600-173/15.03.2013 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "ПАМДТ" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне на съда свръхпетитум. При условията на алтернативност счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С идентични на релевираните пред първата инстанция съображения моли за отмяната му в атакуваната част и за решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - кметът на Столична община, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд констатира, че в частта, с която се претендира изменение на присъдените с атакуваното решение разноски, касационната жалба се явява процесуално недопустима за разглеждане в настоящото производство, тъй като с оглед наведените доводи и формулирания петитум същата има характера на искане за изменение и допълнение на решението в частта за разноските - чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По това искане компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд по предвидения процесуален ред. Предвид горното, жалбата в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, касационното производство - частично прекратено, а делото да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд - София град за разглеждане и произнасяне по жалбата като молба за изменение и допълнение на постановеното от него решение в частта му за разноските, в производство по чл. 248 ГПК. След като провери правилността на обжалваното решение в останалата част, съдът приема следното: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на Административен съд - София град в частта, в която е потвърдена законосъобразността на атакувания ревизионен акт по отношение на установените задължения за данък (ДНИ) и такса (ТБО) за притежаваните от жалбоподателя два недвижими имота, за периода 2007-2011 г., ведно с лихвите върху тях, с изключение на начислената като дължима лихва в размер на 65 лева по забавено плащане на ТБО за имота, находящ се в гр. София, район "Красно село", в която част РА е отменен и влязъл в сила като необжалван. За да постанови този резулта, съдът е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. По делото няма спор за факти. Установено е, че издателят на ревизионния акт е надлежно оправомощен с такава функция по силата на заповед за определяне на компетентен орган (л. 29). Съдът е счел, че дружеството е редовно уведомено по реда на чл. 32 ДОПК за откритото производство при спазване на процедурата по връчване на заповедта за възлагане на ревизия чрез прилагане към досието - протоколирано ненамиране на лицето на адреса за кореспонденция при направени две посещения на 19.10.2012 г. и 26.10.2012 г. (л. 151 - л. 154), поставяне на съобщение за връчването на таблото в Дирекция "ПАМДТ" и публикуването му на Интернет страницата на СО за времето от 29.10.2012 г. до 12.11.2012 г. (л. 149). Констатирано е, че ревизията е приключила в законоустановения 3-месечен срок, като ревизионният доклад (РД) е изготвен в 14-дневен срок от изтичането му. Обоснована е преценка, че съдържанието на съставените в производството ревизионен доклад и ревизионен акт отговаря на изискванията по чл. 117 и чл. 120 ДОПК. В обхвата на ревизията са включени декларираните от "Сибила - 99" ЕООД два недвижими имота, разположени в границите на гр. София, район "Красно село" и район "Подуяне", с период на проверката 2007 - 2011 г. Безспорна е констатацията, че дружеството е собственик на описаните в РА имоти и в това му качество се явява задължено лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ. По отношение на установените за релевантния период задължения за ДНИ и ТБО за притежавания от него имот, находящ се в район "Красно село", е прието, че същите са точно определени, заплатени са в цялост и не се оспорват от ревизираното лице, поради което в тази част актът е материално законосъобразен. Аналогично заключение е изведено и досежно описаните в РА задължения за ДНИ за имота в район "Подуяне" - сумите са внесени, а дължимостта им като основание и размер е призната от дружеството. Спорният по делото въпрос касае задълженията за ТБО, начислени за петгодишния ревизиран период по отношение на незастроен нежилищен имот, представляващ УПИ И-694, кв. 403г по плана на гр. София, район "Подуяне", м. "Левски - бул. Ботевградско шосе". Съдът е посочил, че визираните в акта задължения за процесната такса за 2007 г. и 2008 г. са изцяло заплатени и са в размера, определен с влязло в сила съдебно решение, включително в частта за лихвите (решение № 978/02. 03. 2011 г. по адм. дело № 7770/2009 г. по описа на АССГ и решение № 4392/27. 03. 2012 г. по адм. дело 7286/2011 г. по описа на ВАС), поради което отразяването им в РА е правомерно. Престирането на услугите, за които в тежест на жалбоподателя са начислени суми за ТБО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., е прието за доказано, предвид приложените по делото и неоспорени: заповеди на кмета на СО, видно от които имотът попада в границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване; констативни протоколи за установяване на количествата изпълнени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане работи. Не са кредитирани свидетелските показания на разпитаните по делото служители на дружеството, според които същите не са виждали в близост контейнери, нито извършвани дейности по почистване или събиране на отпадъци, имотът не се ползва, не генерира отпадъци и няма излаз на улица. Досежно таксата за обезвреждане на битови отпадъци е преценено, че същата е свързана единствено с наличието на депо без значение дали имотът се ползва, дължимостта на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване също не зависи от ползването на обекта, а освобождаването от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване е обусловено от своевременно подаване на декларация по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), че имотът няма да се ползва през съответната година. Такава дружеството е подало за 2010 г. и за 2011 г., поради което при формиране размера на ТБО за посочените две години не му е начислявана такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Констатирано е, че в определената от приходния орган за 2009 г. ТБО правомерно са включени таксите за всички услуги по чл. 66 ЗМДТ, тъй като задълженото лице не се е възползвало от възможността по чл. 27 от наредбата. Според съда, дължимата от жалбоподателя сума за ТБО е изчислена пропорционално в промили върху отчетната стойност на недвижимия имот в съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 22, т. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и представените по делото решения на Столичния общински съвет за ежегодно определяне размера на таксата. При доказаност на основното непогасено в срок задължение първоинстанционният съд е приел за законосъобразно определено и акцесорното такова за лихви за забава. Решението в обжалваната му част е правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на решението поради произнасяне на съда по законосъобразността на ревизионния акт в частта относно установени суми за данък върху недвижимите имоти при липса на оспорване на акта в тази част. Видно от обхвата на ревизията, същата обхваща задължения на дружеството за ДНИ и за ТБО. В акта са посочени в табличен вид всички задължения за релевантния период по вид и размер, внесената по тях сума, сумата за довнасяне и сумата за възстановяване, в резултат на което е установено, че дружеството няма непогасени задължения за ДНИ и лихви, а оставащите дължими суми в съответен размер са за ТБО, респ. лихва върху тях. В жалбата на "Сибила - 99" ЕООД е формулирано изрично изявление за оспорване на РА в цялост, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 168 АПК съдът се е произнесъл в рамките на спора, с който е сезиран. Обстоятелството, че визираните в акта задължения за ДНИ са платени и няма определени дължими суми по тях не отрича допустимостта на съдебния контрол при изразено несъгласие на ревизираното лице с констатациите на РА в цялост. В случая не е налице нарушение на диспозитивното начало предвид ясно и категорично заявения от жалбоподателя петитум. Предметът на спора не е подменен, тъй като волеизявлението на органа е обжалвано изцяло. Като се е произнесъл по съществото на жалбата, проверявайки законосъобразността на целия РА, първоинстанционният съд е извършил съдебен контрол по отношение на акт, за който е сезиран, и е постановил допустимо решение. Касационната проверка констатира липса на декларативно сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Дружеството твърди, че съдът не е кредитирал ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания; неправилно е дал вяра на представените от ответника писмени доказателства, оспорени от дружеството и приети от съда в нарушение на процесуалния закон; не е съобразил липсата на годни и относими доказателства за предоставяне на процесните услуги от общината. Оплакванията са неоснователни. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. По делото са налице достатъчно и годни доказателства за правилното разрешаване на спора. Бланкетно заявеното оспорване на всички приложени от органа в заверен препис документи не представлява оспорване на конкретен документ по смисъла на чл. 193 във вр. с чл. 183 ГПК. Доказателства, опровергаващи фактическите установявания на приходния орган, не се сочат. Приемането на административната преписка въпреки принципното противопоставяне на жалбоподателя не води на извод за процесуално нарушение. Доказателствата по делото са ценени съобразно приложимите правила на ГПК и са надлежно обсъдени. Правилно съдът не е кредитирал показанията на посочените от жалбоподателя свидетели - негови служители. Видно от показанията им, същите обективно не се намират постоянно в имота и не биха могли да имат трайни и непосредствени възприятия за факта на реално предоставяне на услугите по почистване, сметосъбиране и сметоизвозване в района. От друга страна, твърдението, че имотът не се ползва и не генерира отпадъци, не освобождава дружеството от заплащане на такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, освен при подадена декларация по чл. 27 от Наредбата. Поради това изнесените при разпита на свидетелите данни, преценени с оглед на всички доказателства по делото, не опровергават крайното заключение на съда. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Верен е изводът на съда за законосъобразност на ревизионния акт в разглежданата в настоящото производство част, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Неоснователно касаторът претендира нищожност на акта поради неприложимост на ревизионното производство към установяването на задължения за местни такси. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ДОПК, счита, че предмет на ревизия могат да бъдат само задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Противно на тезата на оспорващия, видно от нормата на чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, който препраща към правилата на ДОПК. Следователно, по силата на изрично законово предписание спорното правоотношение попада в приложното поле на уредбата по ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО и на местните данъци, поради което таксите по ЗМДТ не са изключени от обхвата на ревизионното производство. Не се споделя възражението за опорочаване на ревизионния акт поради участие на издателя му при изготвяне на ревизионния доклад. Доводът, че разпоредбите на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ДОПК въвеждат несъвместимост на качеството орган по издаване на РА с функцията на орган, извършил ревизията, не намира опора в закона. Ревизията е възложена на две длъжностни лица, едното от които е определено за компетентен орган по издаване на РА. Прочитът на цитираната норма в приложимата към спора редакция преди изменението й (виж § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. - всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред) не предпоставя забрана ревизионният акт да е издаден от ревизиращ орган. От значение за валидността на акта е издаването му от орган, надлежно оправомощен със заповед на възложилия ревизията, което условие в случая е изпълнено, поради което липсва порок, опровергаващ компетентността на издателя на РА. Съответно на закона и на доказателствата е заключението на съда за спазена процедура по връчване на заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 32 ДОПК. Изпълнени са всички елементи от фактическия състав по съобщаване на заповедта за откриване на ревизионното производство в разглежданата хипотеза на връчване чрез прилагане към досието - удостоверени с протоколи две посещения на адреса на жалбоподателя в определена последователност, при които не е намерен негов представител, комуто да бъдат връчени книжата; поставяне на съобщение за връчването на определено за целта място в сградата на приходната администрация и публикуването му в Интернет за срока по чл. 32, ал. 6 ДОПК; изпращане на писмо с обратна разписка, видно от която заповедта е получена на 05.11.2012 г. лично от представляващия дружеството (л. 144). При това положение е налице редовно връчване съгласно правилата на чл. 32 ДОПК. Обстоятелството, че седемдневният срок по чл. 32, ал. 1 изтича на 27.10.2012 г., а второто посещение на адреса е извършено ден по-рано - на 26.10.2012 г., не обуславя извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, предвид личното уведомяване на управителя на дружеството и данните за реално осигурено право на участие и на защита на ревизираното лице в административното производство. Правилна е преценката на съда за съответствие на РД и РА с изискванията на чл. 117 и чл. 120 ДОПК. Възражението на дружеството в обратния смисъл е бланкетно. Съставените в хода на ревизията доклад и краен акт отговарят на предписаната от закона форма и съдържат всички задължителни реквизити, фактически и правни основания. Обективираното в РА волеизявление е надлежно мотивирано, определените като дължими суми по вид и размер са обосновани от фактическа и правна страна, поради което въведеното от касатора оплакване за отсъствие на мотиви е неоснователно. Касаторът е оспорил законосъобразността на начислените на дружеството задължения за ТБО по отношение на притежавания и деклариран от него имот в гр. София, район "Подуяне". Защитната теза на оспорващия е, че процесният имот не се ползва, не генерира отпадъци, липсва изградена инфраструктура около него, няма контейнери или други съдове, нито се предоставят услуги по почистване, което с оглед принципа "замърсителят плаща" изключва дължимост на таксата. Позовава се на поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с ползващите имотите и генериращи отпадъци лица, на недопустима намеса в правната му сфера с оглед неправомерното засягане на правото му на собственост, в нарушение на чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията. Верен е изводът на съда за материална законосъобразност на РА в частта, предмет на касационна проверка. Безспорно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги. Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая административният орган е доказал наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Събраните по делото множество писмени доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намира имотът на дружеството - заповеди на кмета на СО за определяне границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване; периодични констативни протоколи за установяване на количествата изпълнени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане работи, наличие на депо и т. н. Фактическото неползване на имота само по себе си е ирелевантно за дължимостта на ТБО, а неначисляването на такса при това само по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване е обусловено от ежегодно деклариране на обстоятелството, че имотът няма да се ползва. Органът е съобразил подадените от дружеството за 2010 г. и 2011 г. декларации по чл. 27 от Наредбата, за който период дължима за тази услуга такса не му е определяна. При липса на подадена такава за 2009 г. правомерно в общия дължим от жалбоподателя размер на ТБО е включена и таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. На следващо място, услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Следователно, освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. Поради това, при доказана престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот. В контекста на изложеното, предвид характера на услугите, предоставяни в обществен интерес и оправданото разпределение на участието на лицата в общите разходи за финансиране на системата по управление на битови отпадъци, неоснователно се явява оплакването за неравно третиране и неправомерна намеса в правната сфера на дружеството. Липсва противоречие на РА с разпоредбите на чл. 14 КЗПЧОС и чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията, тъй като задължаването на собственика на имота за заплащане на ТБО, независимо от ползването му, не представлява форма на дискриминация или нарушено право на собственост. По делото няма спор, че дружеството не е подавало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. След като процесният имот не е бил снабден с индивидуален съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци, дължимата ежегодна ТБО за него правилно е определена с оспорения акт по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ - в случая на база декларираната отчетна стойност. Поради това, не може да бъде възприет доводът, че определянето на ТБО за процесния имот е в колизия с принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Не води на извод за несъответствие на РА с правото на Европейския съюз и даденото задължително тълкуване с Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, като националната юрисдикция следва да провери въз основа на представените й конкретни данни от фактическа и правна страна дали оспорената пред нея такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат. В този смисъл с цитираното от касатора решение не се изключва възможността размерът на таксата да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая. Верен е изводът на АССГ, че размерът на таксата е определен съобразно националните нормативни предписания. Според оспорващото дружество е налице нарушение на правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и при липса на ползване, респ. - на произведено количество отпадъци, размерът на ТБО не може да бъде обвързан с размера на отчетната стойност на имота. Не се оспорва конкретно изчисления размер на таксата, а принципа на определянето й. Общият принцип за определяне на ТБО се съдържа в нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, по силата на която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в релевантната редакция на текста), съгласно който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. С оглед твърдяното неползване на имота и при липса на заявени от касатора вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, хипотезата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е обективно неприложима, тъй като действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци. Случаят не е такъв, поради което законосъобразно ТБО е определена по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. По изложените съображения касационната инстанция приема, че решението на АССГ в обжалваната част е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд