Решение № 5276 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2018 г.

Решение № 5276 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2018 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 245 и сл. АПК. Образувано е по искане на К. Димитров за отмяна на влязлото в сила решение № 37/02.02.2018 г., постановено по адм. дело № 522/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. Искането е подадено на основание чл. 246, ал. 1 поради неконституирането на Димитров като страна и неучастието му по делото. Молителят поддържа, че са налице посочените от него основания за отмяна на влязло в сила решение и иска отмяната му. Ответникът - кметът на О. П., в писмено становище, оспорва искането за отмяна. Моли същото да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата - А. Монева, в писмено становище, не оспорва искането за отмяна. Ответницата – Е. Василева, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и моли същото да се отхвърли. Останалите конституирани по делото ответници не изразяват становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и от трето лице, което не е било страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Фактът, че заповедта е изпълнена е ирелевантен към допустимостта на искането за отмяна. Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно, като съображенията за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлено оспорването на Н. Монева против заповед № 1465/21.08.2017 г. на кмета на О. П., с която, на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е разпоредено на собствениците на обект "Жилищна сграда с магазини", находяща с в УПИ I-5324, 5325, 5326, кв. 244, ЦГЧ и с идентификатор на обекта 55871.505.712, съгласно кадастралната карта на гр. П. да ограничат достъпа на външни лица до обекта и да преустановят живеенето в същия; да подадат в О. П. за одобрение "План за безопастност и здраве", от който да е виден начин на премахване на обекта и "План за временна организация на движението" и в посочения в заповедта срок да премахнат обекта. Молителят К. Димитров твърди, че е собственик на процесния обект и като такъв е следвало да бъде адресат на заповедта за премахването му. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Правото на това трето, неучаствало в делото лице на отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки - решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай сочените предпоставки не са налице. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници няма сила за други, засегнати от акта лица по аргумент от чл. 177, ал. 1 АПК, поради което последните не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Само когато оспореният акт бъде отменен или изменен, каквато не е настоящата хипотеза, решението има действие по отношение на всички. В случая решението на първиинстанционния съд няма сила по отношение на К. Димитров и не е неблагоприятно за него. Освен това същият е обжалвал заповедта, като с влязло в сила определение, постановено по адм. д. № 527/2017 г. по описа на Административен съд гр. П., производството по делото е прекратено поради неотстраняване на нередовностите на жалбата. С оглед на изложеното искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди К. Димитров да заплати на О. П. сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,