Решение № 3730 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 211/2015 г.

Решение № 3730 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 211/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново срещу решение № 453/17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 36/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/. Със съдебното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № 04251300037/12.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 572/13.12.2013 г. на директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно начислен ДДС на "ПЛАМ ЕС" ЕООД за данъчни периоди м. 02 - 04 и м. 06 - 09.2011 г. в размер на 370378,27 лева и лихви. В жалбата на касатора се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът формирал правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. Касаторът счита, че в решението липсва анализ на доказателствата по делото, а същото е базирано на доказателства, които освен че не са достатъчни за преценка на спорните факти, не са и събрани по делото. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АСВТ и да се постанови решение, с което жалбата на "ПЛАМ ЕС" ЕООД да се отхвърли изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът "ПЛАМ ЕС" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. С РА е начислен на ревизираното лице ДДС в размер на 370378,27 лева поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) към три румънски дружества за данъчни периоди м. 02 - 04, м. 06 - 09.2011 г. - ASTARTE LOGISTIC S. R. L., SORITOM S. R. L. и SC ROYAL& PORCELAN S. R. L. с предмет бутилирано олио, оцет, зрял фасул и други хранителни продукти. В хода на ревизията е прието, че представените фактури, международни товарителници и потвърждения не доказват осъществяването на ВОД, тъй като в тези документи липсват определени реквизити - марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта, имената на представителя на румънските дружества, датите на получаване на процесните стоки. При направени запитвания до румънската приходна администрация са получени отговори, в които е посочено че не могат да се потвърдят доставките или сочените превозвачи не са декларирали извършвани транспортни услуги или доставчикът е липсващ търговец. В хода на съдебното производство ответникът е оспорил автентичността на подписите и достоверността на съдържанието на ЧМР и на уведомителни писма и е открито производство по тяхното оспорване на основание чл. 193 от ГПК. Съдът не се е произнесъл по това оспорване. В обжалваното решение липсват други изводи относно релевантните за спора факти. Съдът е приел, че при наличие на издадени Актове за прихващане и възстановяване намира приложение Решение от 9.10.2014 г. по дело С-492/13 на Съда на Европейския съюз /Траум/ и на това основание е отменил РА. Решението е неправилно. Налице са посочените касационни основания. Съгласно постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - решение по делото Teleos, т. 42, решение по дело Twoh International, т. 23, решение по делото R., точка 41, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29 и др. Следователно, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Страните спорят по изпълнението на всяко едно от тези три условия. В решението на АСВТ липсват изводи относно посочените три условия за наличие на ВОД, съответно на предпоставките за освобождаване. Съдът не се е произнесъл по направеното оспорване на документи от съществено значение за спора, позовал се е на актове за прихващане и възстановяване, които не са събрани като доказателства по делото и всъщност въобще не е формирал изводи относно релевантните за спора факти. При тези констатации, касационната инстанция не може да извърши проверка за съответствието на решението с материалния закон, защото не са установени по надлежния ред факти, по отношение на които този закон да бъде приложен. При забраната на чл. 220 АПК касационната инстанция да извършва нови фактически установявания, констатираните пороци на решението изискват решението да бъде отменено, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, а делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на АСВТ, който да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи. При новото разглеждане следва да се съберат всички относими към спора доказателства, включително АПВ, на които първоинстанционният съд се е позовал. При новото разглеждане следва да се има предвид, че повечето приложени по делото доказателства, включително товарителници и приемо-предавателни протоколи са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. Не се касае за формална преценка за реквизити на документи, а за изискване за надлежно документиране на всяка стопанска операция, така че да се елиминира всякакво съмнение относно нейното осъществяване. При нужда първоинстанционният съд, по искане на ревизираното лице или служебно следва да допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза с относими към спора задачи, включително след проверка на счетоводството на ревизираното лице, данни за осчетоводяване на фактурите и евентуално на транспорта във връзка с тях, данни за стоковите потоци и др. Изводите на СЕС в решението по делото Траум биха били относими към настоящия спор само ако се установи сходство на релевантите факти. За целта следва да се извърши преценка налице ли са ВОД, обхванати ли са те от издадени за същия данъчен период АПВ, както и да се установи дали действително в процедурата по издаване на АПВ спорните товарителници и потвърждения са били представени на органите по приходите за преценка. Разноските по повод настоящото производство следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,