Решение № 6407 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11666/2012 г.

Решение № 6407 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11666/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ТД на НАП против Решение № 2040/25.07.2012 г. постановено по адм. дело № 490/2012 по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 081102792/20.10.2011 г., издаден от Албена Неделчева - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 857/10.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ТД на НАП Варна. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на решението в тази част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Агрива" АД, не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба само в частта, с която Дирекция "ОДОП" - Варна е осъдена да заплати на "Агрива" АД разноски, като счита, че следва да намери приложение нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В останалата й част намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 081102792/20.10.2011 г., издаден от Албена Неделчева - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 857/10.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ТД на НАП Варна, с който на "Агрива" АД е отказано право на данъчен кредит по ф-ри № 0...031/4.11.2010 г., издадена от "Жени тур" ЕООД, с предмет на доставката "слънчоглед" на стойност 29044.60 лв. и ДДС - 5802.32 лв; ф-ра № 0...037/11.11.2010 г., издадена от "Жени тур" ЕООД, с предмет на доставката "слънчоглед" на стойност 11978.40 лв. и ДДС - 2395.68 лв. и по ф-ра № 0...0169/11.11.2010 г., издадена от ЧЗП Валентин Кателиев, с предмет на доставката "слънчоглед" на стойност 25581.60 лв. и ДДС - 5116.32 лв. За да отмени ревизионния акт, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза, че констатациите на РА са неоснователни, поради което е счел, че неправилно е отказано право на данъчен кредит на доставчиците. Установил е още, че издадените фактури отразяват реално осъществени облагаеми доставки, поради което по тях е възникнало право на данъчен кредит за ревизираното лице. Според съда е незаконосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит по спорните фактури, които отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, касаещи частта от спора относно фактурираните доставки "Жени тур" ЕООД. За м. 11.2010 г. по фактура № 31/4.11.2010 г. с данъчна основа 29044.60 лв. и ДДС в размер на 5802.32 лв. и фактура № 37/11.11.2010 г. с данъчна основа 11978.40 лв. и ДДС в размер на 2395.68 лв. с предмет на доставка слънчоглед - реколта 2010 г. - 49.64тона правилно е прието от съда, че още в рамките на ревизионното производство е установено, че фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, а стойността по фактурите е платена по банков път на доставчика, установено е, че данъкът е начислен според изискванията на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени самите данъчни фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, справките-декларации за съответния месец и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени. Наред с това, верен е и изводът на първостепенния съд, че по делото са налице доказателства, установяващи осъществяването на преките доставки, като липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките доставки. И това е така, тъй като в случая слънчогледът - реколта 2010 г., фактуриран с фактура № 31 от 4.11.2010 г. и фактура № 37/11.11.2010 г. от "Жени тур" ЕООД е доставен съгласно сключени договори между страните, съответно от 4.11.2010 г. и 11.11.2010 г. Същият е доставен на прекия доставчик от "Монтерей" ЕООД, което обстоятелство се доказва от представената фактура № 114/25.10.2010 г. за 300 тона слънчоглед. Вещото лице е установило плащането по нея и транспортирането му от "Монтерей" ЕООД до зърнобазата на ДЗЛ, което е станало с автомобили № В 9756 РС, с водач Янко Димитров и № СА 7406 МР, с водач Дянко Иванов. Стоката е придружена с пътно-прехвърлителни разписки, приложени към договора, а фактурите са намерили отражение в хронологичния регистър и оборотната ведомост, и СД по ЗДДС за м. 11.2010 г. Предвид изложеното по- горе и доколкото единственото основание на органите по приходите да не признаят на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по обсъжданите доставки е било обстоятелството, че липсват доказателства "Жени тур" ЕООД да е закупило от "Монтерей" ЕООД стоката и да е разполагало с предмета на фактурираните доставки, настоящият състав намира за правилен извода на административния съд за доказаност на реалността на спорните доставки и настъпилите данъчни събития, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице - ответник в настоящото производство, право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази част. По отношение на доставките на ЧЗС Валентин Кателиев: По тази част от спора настоящият състав намира касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" за основателна. Основателно е оплакването на касатора, че административният съд е кредитирал изцяло писмените доказателства, представени за първи път в съдебната фаза на спора, приел е, че същите доказват изцяло реалността на спорните доставки, без да отчете предприетото оспорване истинността на тези документи от страна на ответника и без да се произнесе по него. Така например, съдът е кредитирал договор за влог на зърно от 9.09.2010 г.; договор за продажба от 11.11.2010 г. стр. 73 от делото, кантарна бележка № 6712/8.09.2010 г.; № 6703/8.09.2010 г., пътно - прехвърлителна разписка от 8.09.2010 г., представени за първи път в първоинстанционното производство, без да коментира доказателствената им стойност и направеното оспорване от страна на ответника. Тези документи са оспорени от представителя на приходната администрация относно тяхната автентичност (авторство) и верност (съдържание) с твърдения, че не отговарят на изискванията за писмени доказателства, тъй като не са подписани документи и нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, но това не е съобразено от съда. Относно констативния протокол от 11.11.2010 г. копие от същия е било представено в хода на ревизията от жалбоподателя - ответник в настоящото производство (л. 52 от административната преписка), но в представеното на органите по приходите копие на протокола няма положени подпис за продавач. Наред с това другата страна по протокола ЧЗС Валентин Кателиев не е представил доказателства, въпреки връчените му искания за представяне на документи. Представеното в съдебното производство копие на същия протокол е подписано за "продавач", като процесуалния представител на приходната администрация е оспорил така представения документ с твърдението, че подписът на продавача не е положен на датата, на която е съставен протокола, но това обстоятелство изобщо не е анализирано от съда в мотивите на обжалвания съдебен акт. Напротив, съдът неправилно е приел, че тъй като не е оспорен подписа, положен за продавач във визирания протокол, то и документът е "релевантен" за установяване реалността на доставката. Този подход на съда към приобщения доказателствен материал- липсата на диференцирано, подробно и аналитично обсъждане на всички относими доказателства в двете фази на спора е довело до постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящо се в липса на извършена дължима преценка на доказателствата в контекста на противопоставените възражения срещу от приходната администрация. Следва да бъде споделено и оплакването на касатора, че от мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е формирал изводите си преобладаващо въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като отново не е съобразил обстоятелството, че изводите на вещото лице са основани на писмените доказателства, които са били оспорени от органите по приходите като такива, чиято истинност не е доказана от ревизираното лице, въпреки че тежестта за това е негова. Допуснатите от съда процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото и във връзка с необходимостта от извършване на преценка на доказателствената стойност на представените в съдебната фаза на спора писмени доказателства следва да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, което, след като извърши проверка в счетоводството на ревизираното лице и на прекия му доставчик ЧЗС Валентин Кателиев, даде отговор на въпроса дали е налице заприхождаване на наличности от стоки от рода на спорните такива при всеки един от тях. С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъдените разноски в размер на 185 лв., като в останалата част следва да бъде отменено. По отношение дължимите разноски в останалата част от спора следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Що се отнася до оплакването на касатора, че е следвало да намери приложение нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, то с оглед факта, че същото визира частта от спора досежно доставките от ЧЗС Валентин Кателиев и изхода на процеса по тази част от спора, настоящият състав намира, че е безпредметно неговото обсъждане. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,