Решение № 2545 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 125/2014 г.

Решение № 2545 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 125/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Румяна Траянова Ангелова подадена чрез процесуалния й представител адв. Мария Дерелиева от САК срещу Решение № 14679/7.11.2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 6455/2013 г., с което е отхвърлено искането й срещу неоснователно бездействие на Министъра на земеделието и храните да извърши действието по чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ - неопределяне на свободни земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците както и бездействие по чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ - невъзлагане изпълнението на техническите дейности и изработването на плана за обезщетение; чл. 19, ал. 21, т. 2 ППЗСПЗЗ - неодобряване на задание образец на плана за обезщетяване на община Овча купел; и чл. 21, ал. 21, т. 3 ППЗСПЗЗ - неназначаване на приемателна комисия, която да приеме плана за обезщетяване за община Овча купел и неодобряване на протокола за приемане на плана. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че бездействието е установено от приетото по делото писмо, изх. № РД-09-0019/14.01.2013 г. на Директора на Общинска дирекция "Земеделие" от което било видно, че с докладна записка, изх. № РД-09-0355/30.08.2011 г., на министъра на МЗХ са изпратени списъци за обезщетяване на правоимащите лица по чл. 10в, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗСПЗЗ със земя от ДПФ в размер на 1 614,907 дка на стойност 434 286,14 лв и в този смисъл неопределянето на свободните земи необходими за обезщетяване представлява неоснователно бездействие на Министъра на земеделието и храните, което следва да бъде преустановено. Счита, че изпълнението на чл. 19, ал. 12 ППЗСПЗЗ се установява от писмото на директора на Общинска дирекция "Земеделие", изх. № РД-09-0019/14.01.2013 г. и в този смисъл са изпълнени всички законови предпоставки за извършване на законно дължимите фактически действия, които цитирани по-горе не са извършени от министъра и е налице незаконосъобразно бездействие, което неправилно съдът не отчел с обжалваното решение. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител, в о. з. оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирани лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Производството по адм. дело № 6455/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение е образувано по оспорване от Румяна Траянова Ангелова срещу неоснователно бездействие на Министъра на земеделието и храните да извърши действието по чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ - неопределяне на свободни земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците; по чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ - невъзлагане изпълнението на техническите дейности и изработването на плана за обезщетение; чл. 19, ал. 21, т. 2 ППЗСПЗЗ - неодобряване на задание образец на плана за обезщетяване на община Овча купел; и чл. 21, ал. 21, т. 3 ППЗСПЗЗ - неназначаване на приемателна комисия, която да приеме плана за обезщетяване за община обича купел и неодобряване на протокола за приемане на плана. За да се произнесе по спора, тричленният състав е установил от фактическа страна, че с решение № 106/24.11.2010 г. на Общинска служба по земеделие Овча купел на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Станоя Цветков Миладинов, праводател на касаторката, правото на обезщетяване за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи със земя и/или поименни компенсационни бонове. Със заявление вх. № 0106/22.05.2007 г. и вх. № ВС-01-1128/20.10.2010 г. на основание чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ Румяна Ангелова, е посочила избрания начин на обезщетяване, на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, с равностойна земя от общинския и/или държавния поземлен фонд. След анализ на обстоятелствената част на депозираното искане решаващият състав е приел, че търсената защита намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 256 и чл. 257, ал. 1 от АПК, регламентиращи хипотезите на бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Преценил е, че в случая, Министърът на земеделието и храните не дължи извършването на фактическо действие, а издаването на административен акт, поради което релевираното оспорване е неоснователно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбите от Раздел II от глава Петнадесета от АПК регламентират защита на оспорващите при неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен за извърши пряко по силата на закона. Нормите на чл. 256 и чл. 257 от АПК визират обаче само тези административни правоотношения, при които нормативно установеното субективно право на гражданин или организация кореспондира със задължение на административния орган да извърши фактически действия, различни от издаването на административен акт. В случая, Министърът на земеделието и храните е сезиран с искане /това по чл. 19, ал. 12 ППЗСПЗЗ/, по което следва да се произнесе с нарочен акт, с които да определи свободните земи от ДПФ, които са необходими за обезщетяване на собствениците, т. е с индивидуален административен акт, спрямо който защитата по чл. 256 от АПК е неприложима. Тя не обхваща неизпълнението на задължения за волеизявление чрез произнасяне в срок, което по силата на фикцията, установена в чл. 59, ал. 1 от АПК, се счита за мълчалив отказ и подлежи на самостоятелно оспорване по предвидения процесуален ред. Той изключва защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК, поради което правилни са изводите на тричленния състав, че не е налице една от кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на предявеното оспорване. Именно поради това, не би могла да бъде споделена тезата на касатора за налично бездействие, изразяващо се в непроизнасяне на административния оран. Той дължи издаване на административен акт, а не извършване на фактическо действие, с оглед на което всички доводи в жалбата във връзка с неизпълнение на задължение и действия по изпълнение на процедурата по чл. 19, ал. 21, т. 1-3 ППЗСПЗЗ, включително и неодобрение на протокола на Комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ са ирелевантни. Процедурата по чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ППЗСПЗЗ се предпоставя от нарочни предходни действия на други органи, след извършването на които министърът дължи одобряване на протокола за приемане на плана за обезщетяване. И в този случай министърът дължи произнасяне с нарочен краен акт, поради което и това оспорване - незаконосъобразно бездействие от неизпълнение на законово задължение по чл. 19, ал. 21, т. 1-3 ППЗСПЗЗ, не е преводимо под хипотезата на чл. 257 от АПК. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил предявеното оспорване като неоснователно, тричленният състав е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че предходните действия за изпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 12 ППЗСПЗЗ били изпълнени. Позоваването на писмото на Директор ОДЗ е несъстоятелно. В писмото се съдържат подробни изброявания на предприетите действия с оглед осигуряване на по-благоприятен коефициент за обезщетяване, предвид претенциите за обезщетяване, които надвишават представената до определен момент земя за тази цел, но не се твърди, че е изготвено мотивирано предложение до МЗХ съгласно чл. 19, ал. 12 ППЗСПЗЗ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия