Решение № 10026 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2016 г.

Решение № 10026 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. И., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 9 от 14.01.2106 г., постановено по административно дело № 117/2015 г. от Административен съд Л., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 211/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна, като му присъди и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е заповед № 211/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 е прекратено служебното правоотношение с И. за длъжността "инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Л.. За да постанови този резултат съдът е извършил съпоставка между длъжностните разписания на ИААА в сила съответно към 15.05.2015 г. и това към 14.04.2015 г., което обаче е представено в извадка. Обсъден е и единствено отговорът на въпрос № 1 от приетата по делото съдебно икономическа експертиза. При това, в нарушение на изискванията за постановяване на решението въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът е обосновал изводите си върху част от доказателства. Липсват мотиви, въз основа на които да се установи причината защо не са съобразени останалите събрани в хода производството доказателства. При това решението е необосновано и постановено при допуснати нарушение на материалния закон. По делото са назначени основна и допълнителна съдебно - икономически експертизи с поставени общо осем въпроса към вещото лице, които са приети без възражение от страните. От тях се установява следното: До приемане на длъжностното разписание от 15.05.2015 г., с което общия брой на служителите е намален от 581 на 523 (с 58), а в дирекция "Автомобилна администрация" от 485 на 429 щатни бройки (с 56) в посочената дирекция на пълен работен ден от 8 часа са били 448 служители, а 11 са били на непълно такова. Предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), предвиждаща за редовно назначените държавни служители продължителност на работното време от 8 часа дневно и единствената възможност за назначаване на намалено работно време в хипотезата на чл. 10, ал. 3 във вр. с чл. 16а ЗДСл следва извод, че тези 11 служители не са назначени след провеждане на конкурс или в случай, че са назначени след конкурс са преназначени за определен период на такава длъжност (арг. чл. 16а, ал. 5 ЗДСл). След приемане на това длъжностно разписание броят служителите, работещи работещи на непълен работен ден е намален на 9, но и в двата случая в Областната структура в Ш. е работели лицето К. Л. К.. Отделно от това в Ш. на длъжност "специалист - инспектор" по трудово правоотношение но с място на изпълнение на служебни задължения - Л. е работил А. А. Д., като със заповед № 982/17.08.2015 г. длъжността е прехвърлена в Л.. На следващо място вещото лице е установило, че общо 11 служители са били назначени в различни областни отдели, но са изпълнявали служебните си задължения в други такива, напр. Витанов назначен във велико Търново е изпълнявал длъжност в П. П., назначен в П. е изпълнявал длъжност също в П. и т. н. Вещото лице е установило и факта, че след извършеното съкращение на общия брой на служителите на 15.05.2015 г. с 58 бройки, след тази дата са назначени 53 нови служители, от които 51 в областните отдели на дирекция "Автомобилна администрация", в която броят на съкратените длъжности е 56. Същевременно е налице преназначаване на 33 служители от длъжност "главен специалист" на длъжност "инспектор", от длъжност "специалист" на длъжност "инспектор" - 6, и от длъжност "старши специалист" на длъжност "инспектор" или общо 39 служители. Освен това е установено, че след 15.05.2015 г. длъжността "инспектор" в ОО Л. се изпълнява от трима служители - Н., А. и И., последният на трудово правоотношение, като по-късно, както е установило вещото лице при изготвяне на основната експертиза - на 17.08.2015 г. по служебно правоотношение е преназначен и Димовски - т. е. длъжността е изпълнявана от 4 служители, макар по щат да се били предвидени 2 бройки, включително о по длъжностното разписание в сила от 19.08.2015 г. При така установеното от доказателствата по делото неправилно съдът е обосновал извод за реално съкращение на длъжността, заемана от И.. За да е налице реално съкращение на дадена длъжност следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. Длъжността да е премахната като нормативно определена позиция и 2. Да не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая не е налице нито една от посочените предпоставки. Длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция, като не е намален и броят на служителите, които я изпълняват. Макар по действащите длъжностни разписания от 15.05.2015 г., въз основа на което е издадена процесната заповед и по следващото прието такова от 19.08.2015 г. броят на служителите за длъжността "инспектор" в ОО Л. да е определен на двама, още към момента на издаването й същата е продължила да се заема от трима служители, а по-късно техният брой е увеличен на 4-ма. При това не е налице съкращение на длъжността в хипотезата на запазването й като нормативно определена позиция, но при намаляване броя на служителите, които я изпълняват. Безспорно по делото е установен и факта, че длъжността е запазена и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, като вещото лице е установило това чрез изследване на длъжностните характеристики. С оглед установените по делото факти на фактическо увеличение на броя на служителите, изпълняващи посочената длъжност, при утвърдено длъжностно разписание, в което е намален техния брой следва извод, че заповедта е постановена и в нарушение на целта на закона. В случая органът по назначението при установения факт на назначаване на служители на длъжности извън утвърденото от него щатно разписание, очевидно не е целял оптимизиране на администрацията и разходите, свързани с нейната издръжка. Ето защо обжалваното решение необосновано - направените от първоинстанционния съд изводи не се подкрепят от събраните доказателства, а напротив от същите се следва противоположен извод. Решението е неправилно и поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. При посоченото по-горе допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е довело до неправилен извод, че в случая заповедта е постановена при наличие на законовите предпоставки за това. Както бе посочено в случая не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от И. поради липс и не двете необходими предпостваки, необходими за изпълнение на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Представените от процесуалния представител на ответника писмени доказателства не опровергават установените факти, при което не променят и извода на съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено ново по съществото на спора, като оспорената от И. заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на И. направените деловодни разноски пред двете инстанции в размер на 1150 лева, от които заплатен хонорар за един адвокат пред АС Л. в размер на 400 лв., внесен депозит за вещо лице в размер на 250 лв. и хонорар за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение