Решение № 83 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2019 г.

Решение № 83 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 251 ГПК. В производство по чл. 7, вр. чл. 106, ал. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/, със свое решение № 229 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 1737/2019 г., настоящият съдебен състав е отменил решение с № 1697 на Висш адвокатски съвет и потвърденото с него решение № 1 от 4.02.2019 г. на Избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград, в частта, с която са обявени за избрани членовете на Адвокатски съвет Благоевград по жалбата на адвокат И. Х. Н., като я е оставя без уважение в останалата й част досежно решение с № 1698 на Висш адвокатски съвет и е оставил без уважение жалбите на адвокат К. К. Т., адвокат Е. Б. П., адвокат Т. Г. Т. и адвокат И. Х. Н., всички от [населено място] против решения с № 1694, 1695 и 1696, всички от 15.03.2019 г. на Висшия адвокатски съвет. Постъпила е молба от адвокат М. М. Г. и адвокат В. А. М., които не са страни и не са участвали в приключилото производство по гр. д. № 1737/2019 г. на ІІІ г. о., но са участници в процедурата по избор, приключила с решение № 1 от 4.02.2019 г. на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград /като първата е избрана за председател на АС, а втората за председател на ДС към АК Благоевград/ с искане за постановяване на решение по тълкуване на постановеното от съдебния състав решение № 229 от 23.12.2019 г. Необходимостта от тълкуване е обоснована с проведено на 10.01.2020 г. заседание на ВАдС, на което е взето решение № 2251, с което е изразено становище, че "органите на адвокатската колегия встъпват в изпълнение на задълженията си едновременно след проведен избор, след влизане в сила на избора на всеки орган", копие от което прилагат. Според молителите е "налице правен спор във връзка с тълкуването на решение № 229 от 23.12.2019 г. " Това свое становище обосноват както с цитираното решение № 2251 на ВАдС, така и с текст от мотивите на стр. 5 от постановения съдебект акт. В молбата си адвокат Г. и адвокат М. сочат, че след постановяване на решение № 2251, ВАдС е отменил като незаконосъобразни общо 32 на брой решения, взети на заседание на АС при АК Благоевград, като "на практика не е ясно дали новоизбраните органи или действащите до преди окончателното" решение на съда, "следва да изпълняват задълженията си", съгласно ЗА. В изпълнение на процедурата по чл. 251, ал. 3 ГПК, беше изпратено копие от постъпилата молба за становище и в предоставения срок, постъпиха отговори от страните по делото в следния смисъл: Адвокатите К. Т., И. Н., Т. Т. и Е. П., считат молбата за недопустима поради липса на правен интерес, доколкото подалите я не са страни по делото, съответно за неоснователна, тъй като постановения съдебен акт не е двусмислен. Според тях волята на съда е ясно изразена в диспозитива на постановения акт. Фактите и доводите, изложени в молбата, касаят последващи обстоятелства, които нямат връзка с приключилото пред съда производство по чл. 7 от ЗА. Въпросите за изпълняемостта на постановения съдебен акт не могат да се разрешават по реда на чл. 251 ГПК. Становището на Висшия адвокатски съвет също е за неоснователност на молбата. Счита се, че съдебния акт е ясен, а искането за тълкуване не е насочено към тълкуването му, а към недопустимо произнасяне по въпрос, който е извън обхвата на вече разрешения спор. По постъпилата молба за тълкуване, след преценка на материалите по делото и като счита, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание, настоящият състав на Върховният касационен съд я намира за неоснователна поради следното: На тълкуване подлежи единствено диспозитива на решението, когато същият е неясен. /Мотивите служат за указание при неговото тълкуване/. Тълкуване се допуска само при такава неяснота в смисъла на съдебния акт, която поражда съмнение във формираната воля от съда. В конкретния случай, съдебният състав счита /а такова е и изразеното становище от страните по делото/, че формираната в диспозитива воля е ясна и недвусмислена. Фактите, посочени в сезиращата молба, доколкото са настъпили след постановяване на съдебния акт, макар и да имат връзка със същия, не могат да са основание за тълкуване. Практиката приема, че като опора в тълкуването могат да служат само диспозитива и мотивите на решението, но не и данните и доказателствата по делото, а още по-малко други обстоятелства, възникнали впоследствие. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав