Решение № 7796 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2020 г.

Решение № 7796 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ж. Мазнев", чрез адв. К. Толев против решение № 2772/27.12.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1282/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ФК-214-0412226/18.04.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект –бензиностанция, находящ се в с. Градина, общ. Първомай, ул. "Христо Ботев" № 1 и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът сочи отказът на съда да допусне поставените от него задачи към експертизата. Счита, че по този начин е лишен от правото на защита. Твърди, че не е установено твърдяното от органите по приходите нарушение, тъй като въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта е осъществявало връзка с НАП за процесния период и липсват данни за прекъсване на същата. Дневните отчети са надлежно разпечатвани ежедневно, за всеки ден, през който са извършвани продажби и същите надлежно са закрепяни в касовата книга. Прави възражение, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целите на ПАМ, за продължителен период от време, без да е отчетено обстоятелството, че поведението на лицето не е насочено към нарушение на фискалната дисциплина. Искането е за отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б. Шишкова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор, подаден на 28.01.2020 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-214-0412226/18.04.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Ж. Мазнев" е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Градина, общ. Първомай, ул. "Христо Ботев" № 1 и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни. Административният орган е приел, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта - нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Този извод е обоснован с обстоятелството, че за всеки ден в периода от 25.12.2018 г. до 10.04.2019 г. ЕСФП изпраща по изградената дистанционна връзка данни за получените в обекта горива по вид и количество, изпраща данни за номер на акцизен данъчен документ /АДД/, но не изпраща данни за отчетени продажби, данни от нивомерната измервателна система /НИС/ за наличните количества горива в края на работния ден, както и данни от електронните броячи /Z отчети/ от въведеното и регистрирано за обекта фискално устройство. За същия период дружеството е извършвало продажби на горива, видно от дневните отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕСФП в обекта. За да отхвърли жалбата срещу наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел за установено, че ЕТ "Ж. Мазнев" за от 25.12.2018 г. до 10.04.2019 г не е подавало данни в НАП, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Обоснован е извод, че от доказателствата по делото и от приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ безспорно се установява, че всички данни в НАП относно процесното ЕСФП за периода от 25.12.2018 г. до 10.04.2019 г. са постъпили в НАП по дистанционна връзка на 10.04.2019 г. в периода от 16: 21: 36 часа до 17: 11: 23 часа, което според състава е индиция, че след извършената проверка от приходните органи на 10.04.2019 г в 10. 20 часа, са предприети мерки от търговеца за предоставяне на данните в НАП. По отношение продължителността на мярката, определена в предвидения от закона максимален срок от 30 дни, съдът е приел, че е съобразена с целта на закона и по-конкретно с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект. Решението е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект чрез средства е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство (ЦРУ )на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. При извършената в търговския обект проверка е установено, че за периода от 25.12.2018 г. до 10.04.2019 г. ЕСФП изпраща по изградената дистанционна връзка данни за получените в обекта горива по вид и количество, изпраща данни за номер на акцизен данъчен документ /АДД/, но не изпраща данни за отчетени продажби, данни от нивомерната измервателна система /НИС/ за наличните количества горива в края на работния ден, както и данни от електронните броячи /Z отчети/ от въведеното и регистрирано за обекта фискално устройство. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, прието и неоспорено от страните по делото, на 10.04.2019 г. в периода от 16: 21: 36 часа до 17: 11: 23 часа са изпратени в НАП по дистанционна връзка всички Z-отчети за процесния период с данни за отчетените продажби, данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива в края на работния ден и данни от електронните броячи на въведеното и регистрирано за обекта фискално устройство. При така установените факти, принципно правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, но неправилно е преценил, че мярката съответства на целта на закона. По делото е установено, че нарушението на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е преустановено към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 18.04.2019 г. В случая запечатването на обекта за максималния предвиден от закона срок от 30 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. По тези съображения, следва да се приеме за неправилен крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед и решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същественото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. Останалите възражения в касационната жалба са неоснователни. Противно на твърденията пред съда, оспорената принудителна административна мярка не е наложена за липса на дистанционна връзка с НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, а за неспазване реда и начина за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, чрез изградената дистанционна връзка с НАП. Поради това и поставените от дружеството задачи на съдебната експертиза, които касаят съществуването на дистанционна връзка, съответно нейното прекъсване, са неотносими към основанието за издаване на оспорения административен акт и предмета на съдебния спор. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. Претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни производства, представляващи адвокатско възнаграждение и платени държавни такси е основателно и следва да бъде уважено за сумата 1270 лева, от които 120 лева внесени държавни такси, 350 лева депозит за вещо лице и 800 лева адвокатски хонорар за защита пред двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,