Решение № 2439 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 334/2014 г.

Решение № 2439 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 334/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Петьо Георгиев Стойков в качеството му на управител на "Захарен комбинат Пловдив" АД за отмяна на влязлото в сила решение № 986 от 19.01.2011 г., постановено по адм. дело № 8405 от 2010 г. на Върховния административен съд - първо отделение. Като основание за отмяна се сочи чл. 239, т. 1 АПК, а като ново обстоятелство - "предоставеното тълкуване на разпоредби на общностното право" във връзка с постановеното Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по направени преюдициални запитвания на основание чл. 267 ДФЕС, конкретно във връзка с тълкуването на чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112. Подробни съображения, обосноваващи искането за отмяна на влязлото в сила решение, са развити в искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК с основно съображение, че посоченото решение на Върховния административен съд противоречи на даденото в решението на СЕС тълкуване досежно понятието "облагаема доставка на услуга". Иска се отмяна на това решение. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т. Бакарджиева, оспорва искането като неоснователно с доводи за липса на нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, която разпоредба изисква новото обстоятелство да се отнася до фактите по делото, а не до правото. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 1216 от 30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 7246 от 2008 г. на Административния съд - София-град, с което е отменен ревизионен акт № 990000020 от 01.08.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП ГДО - гр. София, частично потвърден и изменен с решение № 1589 от 3.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП в частта относно отказаното право на данъчен кредит общо в размер на 162 000 лв. на "Захарен комбинат Пловдив" АД, като е отхвърлил жалбата на "Захарен комбинат Пловдив" АД със седалище гр. Пловдив. Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е приложим само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение, за наличието на каквото се твърди в искането, или на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които да са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване след приключването на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В процесния случай решението на Върховния административен съд - първо отделение, е било постановено на 19.11.2011 г., а решението по съединените дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз е от 21.06.2012 г., т. е. то не представлява ново обстоятелство и/или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Този извод не се променя от факта, че решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз, действително са задължителни за всички висящи съдебни производства по сходни казуси, но не могат да бъдат основания за отмяна по извънинстанционния способ на вече влезли в сила решения. Съображенията в искането, изведени от посоченото по-горе решение на СЕС, не държат сметка, че нови "обстоятелства" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо че са възникнали до приключването на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, както и че във всички случаи новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. По тези съображения, въпреки наличието на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г., стабилитетът на влязлото в сила решение на Върховния административен съд - първо отделение, не може да бъде разрушен - поради липса на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, на което се позовава молителят. С оглед изложеното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,