Решение № 15761 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2013 г.

Решение № 15761 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - началника на 09 Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 6832 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 10062/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 412/07.11.2011 г. на същия административен орган, с която на Теодора Гюрова Трайкова е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Трайкова дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване на установените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание, след приемане на писмените обяснения на служителката. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения във формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Цитираният текст изрично предвижда в текста на заповедта освен времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да се посочат разпоредбите, които са нарушени. В случая това не е направено. В заповедта и в справката от извършената проверка е прието е, че в нарушение на чл. 63, ал. 2, б. "г" ППЗМВР и на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 1711/2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях, полицай Трайкова, държавен служител кат. Е - III степен, старши полицай в група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" на 09 РУП - СДВР, като орган, постановил на 1.08.2011 г. задържането на Суат Петрова за 24 часа, не уведомява близките на задържаната за приложената принудителна мярка. При тези факти правилно е преценено, че както в заповедта, така и в справка № 286/2011 г., цитирана в акта и послужила за издаването му, не са посочени конкретните правила за служебно поведение, разпоредби, норми или разпореждания, които служителката не е спазила и на които поведението й противоречи. Разпоредбите на чл. 63, ал. 2, б. "г" от ППЗМВР и на чл. 14, ал. 1, т. 4 Инструкция № 1711/2009 г. регламентират правото на задържаното лице да уведоми свой близък за задържането. В случая изискванията на цитираните норми са спазени, както личи от текста на съставената при задържането декларация, в която изрично е посочено, че задържаната Петрова желае майка й да бъде уведомена за постановената принудителна мярка. Ето защо не може да се приеме, че поведението на наказаната служителка е и в противоречие с цитираните разпоредби, които не предвиждат за служителя, постановил задържането, задължение да уведоми лице, посочено от задържания. Нормата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР също не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като също не съдържа описание на правилата за поведение и разпоредбите, които са нарушени. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителката за защита. Представените по делото длъжностни характеристики също не очертават допуснатото нарушение от правна страна, тъй като същите не са посочени като основание за налагане на наказанието в заповедта и в предхождащите издаването й документи. Освен това заповедта не съдържа й мотиви във връзка с определяне на наказанието, тъй като липсват съображения относно цялостното поведение на служителката, както и анализ на липсата на последици за службата дейност, след като в случая е установено, че близките на задържаната Петрова са уведомени за задържането. По този начин, както първоинстанционният съд законосъобразно приема, е допуснато нарушение и на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е определено без да е съобразено цялостното поведение на служителката и настъпилите за служебната дейност последици. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Посочените нарушения на формата и на административнопроизводствените правила обосновават постановяване на заповедта и в нарушение на материалния закон, тъй като административният акт е издаден, без да е установено кои свои задължения служителката не е изпълнила или на кои норми и разпореждания служебното й поведение противоречи, т. е., без да е установено, че поведението на служителката представлява нарушение на служебната дисциплина или неизпълнение на служебните задължения. Всеки от констатираните от първоинстанционния съд и посочени по-горе пороци на административния акт съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отменя обжалваната заповед, съдебният състав постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,