Решение № 11644 от 15.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение 7075 от 29.11.2021 г., постановено по адм. дело 1706/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявено за нищожно решение Ж-767 от 19.11.2020 г. на КЕВР с доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решението на КЕВР. Искат присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Н. Неделчев, [населено място], обл. Шумен, чрез процесуален представител адв. Петкова, в представени писмени отговори по двете касационни жалби оспорва същите и счита решението на АССГ за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд намира касационните жалби за допустими, като подадени в законоустановения срок от надлежни страни в производството. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Неделчев, [населено място], обл. Шумен срещу решение Ж-767 от 19.11.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено производството, образувано по жалба с вх. Е-13-45-15 от 23.02.2016 г., подадена от Неделчев за присъединяване на обект Масивна сграда-клуб на бригадира в имот ПИ VI, в кв. 1Д, [населено място], обл. Шумен, находящ се в производствено-потребителна земеделска кооперация /ППЗК/ Мадарски конник. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно обжалваното пред него решение Ж-767 от 19.11.2020 г. на КЕВР. За да постанови този резултат е приел, че процесното решение е постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че обект на това решение е разглеждането на две групи въпроси, които по същество са свързани със собствеността на съществуващата мрежа за ниско напрежение, която е в близост до обекта и изграждането на нови съоражения, които са били предмет на установяване в рамките на производство по адм. д. 10251 от 2018 г. по описа на АССГ и по адм. д. 2133 по описа на ВАС за 2020 г. При съдебното обжалване е приет за незаконосъобразен извода на КЕВР, потвърждаващ издадено от Електроразпределение Север АД становище за присъединяване на обекта, представляващ имот на жалбоподателя към електропреносната мрежа. Постановеното за незаконосъобразно решение на КЕВР е предвиждало включването на имота на жалбоподателя да се извърши по схема, която изисква изграждане на нови съоръжения по ЗУТ, а съществуващите, които и към момента се използват за снабдяване на имота с електричество, е прието, че не могат да бъдат използвани, тъй като не били собственост на електроразпределителното дружество. В допълнение, административният съд е посочил, че в рамките на проведеното производство по адм.д. 10251 от 2018 г. по описа на АССГ е било установено, че мрежата е годна за използване, че към нея има присъединени потребители, включително имотът на жалбоподателя, както и че при наличието ѝ няма нужда от изграждане на нови съоръжения, които се предвиждат в схемата за присъединяване по отмененото решение на КЕВР, предмет на адм. д. 10251 от 2018 г. по описа на АССГ. Така очертаните спорни въпроси са били предмет на производствата, по които има постановени влезли в сила съдебни решения: Решение 8139 от 18.12.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. 10251 от 2018 г., потвърдено и от Решение 9690 от 15.07.2020 г. на Върховен административен съд по адм. д. 2133 по описа на съда за 2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Според настоящата съдебна инстанция, АССГ правилно е обосновал решението си с приложимост на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, предвид противоречие на оспореното решение на КЕВР с влязло в сила съдебно решение 8139 от 18.12.2019 г. по адм. д. 10251/2018 г. на АССГ, потвърдено с решение на ВАС по адм д. 2133/2020 г. С обжалваното решение на КЕВР от 19.11.2020 г. е пренебрегнато произнасянето на съда по оспорването на предходното решение на регулаторния орган и не е спазено нито едно от задължителните указания, дадени със съдебното решение, вместо което последните са били превратно приложени от КЕВР. Не става ясно на какво основание, при липсата на настъпили нови факти и обстоятелства и представяне на нови документи по преписката, КЕВР е направила изводи, които не са в съответствие с указанията, дадени в съдебното решение. В този смисъл и предвид констатираното неизпълнение от страна на КЕВР при новото произнасяне, първоинстанционният съд е установил това и на основание чл. 177, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, е обявил нищожността на процесното решение на КЕВР. Това решение се явява акт на административен орган, издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда, който по предписанието на чл. 177, ал. 2 изр. първо АПК е нищожен. Това е правната последица от нарушаването на забраната, установена в цитираната разпоредба. Посочената разпоредба на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК, установява специфично основание за обявяване нищожността на административен акт. Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения, след връщане на преписката акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата, при които е издаден актът след връщане на преписката. Неоснователни са възраженията в касационните жалби, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Във цитираните съдебни решения не само има задължителни указания за произнасянето от страна на КЕВР по спорния въпрос, но и ясно е посочено в какъв смисъл трябва да е произнасянето на Комисията. Всички тези съображения обосновават извод, че обжалваното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Постановеното решение на КЕВР, предмет на обжалване в настоящото производство, противоречи на посочените по-горе влезли в сила решения на съда и правилно е обявено от административния съд за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК. С оглед изхода на делото, направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства /лист 58-61/, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., следва да бъде уважено. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение