Решение № 7295 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2017 г.

Решение № 7295 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е във връзка с касационна жалба, подадена от "З. т. к." ЕООД срещу решение № 251 от 9.10.2017 г., постановено от Административен съд П. по адм. д. № 289/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на разноски за производството, съгласно представен списък. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище, изготвено от упълномощен представител юрк. Тренчева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която обжалвания акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013, издаден от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", поради незаявено участие за третата година /2013 г./ от поетия ангажимент през 2011 г. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", на когото са делегирани правомощия на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, съгласно заповед на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. Делегирането е правомерно, тъй като е извършено от орган по реда на чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от неговия кръг. По тези доводи, съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че оспорения акт е издаден от некомпетентен орган. Съдът е приел, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са задължителен реквизит по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като административният орган се е позовал на резултатите от извършената административна проверка. Като неоснователни са преценени възраженията за материална незаконосъобразност на акта. Съгласно приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/2008 г./ за кандидатите съществува императивно задължение да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най - малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане т. 2 - и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане - т. 3. След като в производството по безспорен начин е установено, че търговското дружество жалбоподател е поело петгодишен ангажимент по мярка 211, като за първата година - 2011 г. е подадено заявление за кампания 2011, съответно и за втората година - 2012 г. е подадено заявление, но за третата година - 2013 г., бенефициента не е подал заявление, поради което е издаден оспорения акт за прекратяване на ангажимента. Като ирелевантно за спора е преценено възражението, че неподаването на заявлението за 2013 г. се дължи на прехвърляне на търговското предприятие и неинформираност на новия едноличен собственик за поетия ангажимент. По тези доводи съдът приема, че след като търговското предприятие се придобива като съвкупност от права и задължения, то незнанието на новия собственик за поет ангажимент от придобитото предприятие е без значение. Като неоснователни са преценени и доводите, че този факт съставлява изключително или форсмажорно обстоятелство, което изключва прилагането на санкциониращата норма на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. Като неоснователни са преценени и доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. Съгласно приложимата норма многогодишен ангажимент, сключен по тази наредба се прекратява по отношение на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. В случая по безспорен начин е установено, че оспорващото дружество, за кампания 2011 г., е заявило и получило компенсаторни плащания по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Наредба № 11/2008 г. кандидатът поема петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния район и има задължение в този период да подава заявление за подпомагане всяка година след първото компенсаторно плащане. Безспорно е също така, че за кампания 2013 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане на парцелите, за които е поел петгодишен ангажимент по реда на Наредба № 11/2008 г., поради тази причина по реда на чл. 14, ал. 1 от същата наредба, се прекратява поетият ангажимент и като санкция земеделският стопанин се задължава да възстанови получените суми. В случая, както правилно е приел решаващият съд, са налице всички материално-правни предпоставки за постановяване на оспорения акт. Касационният жалбоподател излага твърдения, че през 2013 г. е прехвърлено търговското предприятие от собственика и управител, поел ангажимента към Д. фонд "Земеделие, като при прехвърлянето приобретателят не е бил уведомен за поетия ангажимент и поради тази причина не е подал заявление за 2013 г. По делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател "З. т. к." ЕООД е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. и е одобрен за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". С подаване на заявлението бенефициента, който е търговското дружество "З. т. к." ЕООД, чрез управителя е попълнил и декларация, че е запознат със задължението да извършва земеделска дейност в одобрените парцели и да заявява площите най-малко пет години след първото плащане. Не се оспорва, че за 2013 г. не е подадено заявление за участие по мярката, което е нарушение на изискванията по чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че неизпълнението на задължението се дължи на обективни причини, които следва да се квалифицират като изключващи обстоятелства по чл. 15 от Наредба № 11/2008 г. Както правилно е приел решаващият съд, обстоятелствата, изключващи виновно неизпълнение на поетия ангажимент са лимитативно посочени и са дефинирани с разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/2008 г. Във връзка с доводите на оспорващото дружество следва да се посочи, че бенефициент на одобрената мярка е търговското дружество "З. т. к." ЕООД. За изпълнение на поетите ангажименти, в това число и на ангажимента да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане - чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/2008 г., отговорност има търговското дружество без значение от това кой е едноличен собственик на капитала, както и за това кой е управител на дружеството. Отговорността за изпълнение на поетия ангажимент от търговското дружество е обективна и не може да бъде изключена, поради субективни обстоятелства, каквото е незнание от страна на управителя за поетия ангажимент. Единствените изключващи обстоятелства са тези посочени в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. и тези обстоятелства са лимитативно дефинирани с разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/2008 г. Изключването на санкцията по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. по други обстоятелства, освен изрично регламентираните е недопустимо. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, основателно се явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на спора и осъщественото процесуално представителство следва е в размер на 100 лева, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение