Решение № 170 от 9.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 77/2010 г.

Решение № 170 от 9.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 77/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по: 1. протест на прокурор при Апелативна прокуратура - Пловдив; 2. касационна жалба от подсъдимия А, изготвена от защитника му И. Л. от Пазарджишкия АК; 3. жалба от подсъдимия Г, чрез защитника му С. К. от същия АК; 4. жалба от подсъдимия Д, чрез защитника му И. Л. от същия АК; 5. жалба от подсъдимия М, чрез защитника му К. К. от същия АК и 6. жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Е. П. Х. Х. от АК-Пазарджик, срещу въззивно решение № 215/3.11.2009 г. по в. н. о. х. д. № 263/2009 г., по описа на Пловдивския апелативен съд.

Във всички жалби и протеста е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за допуснато нарушение на закона с две основни и противоположни твърдения - в жалбите на подсъдимите се поддържа, че съдилищата неправилно са приложили разпоредбата на чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК, /умишлено причинена лека телесна повреда, от която е последвала смърт по непредпазливост за Н. П./ вместо да ги оправдаят изцяло по повдигнатото им обвинението за престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; в протеста се твърди, че съдилищата неправилно са приложили закона, тъй като не са приложили разпоредбата за правната квалификация на деянието на подсъдимите по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК /умишлено причинена средна телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на П./. Освен това, от съдържанието на протеста може да се изведе и възражение в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение, поради наличие на твърдение за противоречие в мотивите към атакуваното решение.

В касационната жалба на Е. П., като граждански ищец и частен обвинител, твърдението по това основание е за неправилно приложение на закона поради това, че не е приложена правната квалификация по обвинителния акт - престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

В жалбите същото основание е мотивирано с допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради опорочаване на процеса при формиране на вътрешното убеждение.

В протеста и жалбите, алтернативно е въведено и третото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието, с твърдения от страна на прокурора, че наказанието е занижено и обратното, че е завишено, от страна на защитата на подсъдимите.

В протеста и жалбата на частното обвинение искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за правилно приложение на закона, съобразно дадените правни квалификации в същите. В протеста алтернативно се поддържа увеличаване на наказанието.

В жалбите на подсъдимите искането е за оправдаване, поради случайност на деянието, съгласно чл. 15 НК и алтернативно за приложението на чл. 124, ал. 2, пр. 3 НК /деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия/ и за намаляване на наказанието с приложение на условното осъждане.

В съдебното заседание пред третата инстанция прокурорът не поддържа протеста и предлага въззивното решение да се остави в сила.

Адвокат Х., като процесуален представител на гражданския ищец и частен обвинител - Е. П., която се явява лично, поддържа жалбата по въведените основания и искания, като допълнителни доводи развива в писмени бележки. В тях се акцентира на оспорването на последната седморна комплексна експертиза, като с изложените доводи всъщност се подкрепя заключението на предходната, петорна съдено-медицинска експертиза. Твърди се непълнота на анализа на доказателствата, с позоваване на извода направен от вещото лице д-р Х, при изслушването му в съдебно заседание на 1.06.2009 г., където той е заявил, че въпреки наличието на киста, без травматично увреждане пострадалият би могъл да живее още много дълго време. Оспорва се извода на въззивния съдебен състав за вида на телесната повреда, от гледна точка на силата на ударите и времетраенето на побоя, с позоваване на редица гласни доказателства по делото, както и на задължителните указания дадени в ППл ВС № 2/1957 г. и на отделни по-нови решения на различни състави от 2003 г. на ВКС.

Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за правилно приложение на закона.

Пред касационната инстанция подсъдимият Н, не се явява, редовно призован. Представлява го а. И, който устно поддържа жалбата срещу решението на Пловдивския апелативен съд, както в наказателната, така и в гражданската му част. В наказателната се поддържа, че ако не се приеме тезата на защитата за случайност на деянието, то правната му квалификация следва да бъде по чл. 124, ал. 2 НК, при непредпазливата форма на вина. Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на този подсъдим или за измененeто му, чрез прилагане на посочената преквалификация на деянието и намаление на наказанието и присъденото обезщетение. Пледира жалбата на частния обвинител да се остави без уважение.

Подсъдимият и жалбоподател Д. Д. не се явява, редовно призован. Неговият защитник И. Л. представя писмена защита, в която по основанието за допуснати процесуални нарушения иска отмяна на атакуваното решение и указания за: 1. допускане на арбитражна експертиза за изясняване на противоречивите становища на експертите в досегашните тройна, петорната и седморна експертизи; 2. нова оценка на гласните доказателства в подкрепа на тезата на защитата за наличие на противоправно поведение от страна на пострадалия, което е предизвикало афект у подсъдимия Д. Алтернативно е направено искане за отмяна на решението и оправдаване на този подсъдим, на основание чл. 15 НК /случайно деяние/ и отхвърляне на гражданския иск.

Не се явява и подсъдимият Г, редовно призован. Той се представлява от а. Ст. К., която устно и с писмена защита пледира за оправдаване на нейния подзащитен поради случайност на деянието и алтернативно за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на процесуалните нарушения въведени в жалбите на предходните подсъдими.

Подсъдимият и жалбоподател М. Е., редовно призован, не се явява и се представлява от а. Кр. К., който поддържа жалбата по въведените в нея съображения. Твърди превратност при тълкуване на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон, както и неотносимост към процесния случай на съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд в атакуваното решение. От своя страна защитата поддържа, че при решаването на настоящия случай следва да се съобрази решение № 470/2004 г. на I н. о. при ВКС. Оспорва се вината на този подсъдим и се иска неговото оправдаване поради наличие на случайно деяние и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Касационната жалба на гражданската ищца и частна обвинителка е неоснователна.

С присъда № 32/2.06.2009 г. по н. о. х. д. № 258/2008 г., състав на Пазарджишкия окръжен съд е признал за виновни подсъдимите А. Н., Д. Д., Г. Г. и М. Е., в това, че на 16.11.2007 г. вечерта в гр. Б., в кафе-аперитив "Ейнджъл", в съучастие като съизвършители, умишлено са причинили на Н. П. средна телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота и на основание чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2 и чл. 20, ал. 2 НК им е наложено наказание по две години и шест месеца лишаване от свобода, за всеки един от тях.

Всички са признати за невиновни и оправдани по обвинението в престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

По отношение на всички подсъдими изтърпяването на наказанието е отложено условно, за срок от пет години.

Приспаднато е времето през което същите са били задържани.

Предявеният граждански иск от майката на пострадалия - Е. П. е отхвърлен като неоснователен.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимите да заплатят разноските по делото.

По протест на прокурора, повереника на частната обвинителка и жалби на подсъдимите, въззивният съд постановил решение, с което изменил частично тази присъда като:

• Признал подсъдимите за невиновни в това да са причинили средна телесна повреда на Н. П. и ги оправдал за престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 20, ал. 2 НК.

• Признал ги за виновни в това, че на 16.11.2007 г., около 23,40 ч. в гр. Б. при независимо съизвършителство, по непредпазливост са причинили смъртта на Н. П., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, извън случаите на тези по чл. 128 и 129 НК и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК ги осъдил на по две години лишаване от свобода, ефективно, при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

• Отменил присъдата в гражданската част, като вместо това осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на Е. П. сумата от 50 000 лева, като обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието.

• Осъдил подсъдимите да заплатят разноските направени от гражданския ищец и частен обвинител, както и съответната държавна такса.

• Потвърдил присъдата в останалата част.

Неоснователна е тезата на частното обвинение, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил обжалвания съдебен акт, относно формата на вината, причинната връзка между нанесения побой и последвалата смърт на пострадалия, респ. свързаната с това правилна правна квалификация на деянието на подсъдимите.

Настоящият състав намира, че в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд е взел решение за несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 115 НК /умишлено убийство/, на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Дал е отговор на всички доводи във въззивната жалба в тази посока и законосъобразно е потвърдил присъдата в частта, с която подсъдимите са били признати от първоинстанционния съд за невиновни по обвинението в престъпление по чл. 115 НК. Още съставът на Пазарджишкия окръжен съд в мотивите си /л. 434/ на базата на установените факти относно побоя, неговата продължителност, броя и силата на ударите е направил извод за неустановеност на умисъл за причиняване смърт на пострадалия. ВКС поддържа съдебната практика, че умисълът се обективира от установените и извършени действия от страна на подсъдимите - общия брой на ударите оставили следи, установени при огледа са девет на брой, от четири нападатели, при продължителност на побоя от 24 сек. Подсъдимите са преустановили побоя и са изнесли тялото на пострадалия извън заведението, което кореспондира с приетото от двете инстанции, че целта на побоя е не да бъде лишен от живот П., а да бъде отстранен от заведението.

Всъщност от съдържанието на писмената защита, може да се изведе и довод за допуснато нарушение на принципите за разкриване на обективната истина, очертани в чл. 13, ал. 1 НПК, тъй като повереникът на пострадалата П. оспорва изводите на въззивния съд за липса на данни за изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние, респ. липса на данни за средна телесна повреда, поради това, че този съд не е взел предвид учението за смъртта и по конкретно цитираните източници в писменото становище на а. Х. Тъй като съдът не разполага с цитираните в становището специални знания, не би могъл от една страна, да съпостави същите с тезата на експертите, а от друга да постави на последните допълнителни задачи. Видно от материалите по делото нито частното, нито държавното обвинение е претендирало от първостепенния съд, преди приключване на съдебното следствие нови искания по доказателствата, нито такива са били визирани във въззивните жалба и протест. Основна функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото в предишните инстанции. Още първостепенният съд е удовлетворил всички искания на страните по доказателствата и това личи от заявленията им преди приключване на съдебното следствие. Поради изложеното по-горе, за съдилищата не е съществувала възможност да преценят научната теза в становището пред третата инстанция, а още по-малко да проявят процесуална активност за нейното експертно изясняване.

Поради изложеното искането в обсъжданата касационна жалба за отмяна на въззивното решение, по доводите за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, следва да се остави без уважение.

2. Протестът е основателен.

При касационната проверката се установи, че твърдението в протеста, като довод в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона, кореспондира с данните по делото. В последната точка от заключението на последната, арбитражна експертиза /л. 365 от съд. п-во пред първата инст./ е записан ясно и недвусмислено експертен извод, сложен в основата на въззивното решение /вж. л. 83 от въззивното производство/, че "хронологията на проследяване на инцидента, данните от наблюдаваната клинична картина, съдебно-медицинското изследване на трупа на пострадалия сочат на травматична генеза при нарушаване целостта на капсулата на ехинококовата киста, при което е реализиран медико-биологичния квалифициращ признак за причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота, като при развилата се анфилактична реакция на свръхчувствителност от бърз тип е настъпил смъртния изход. "

В проверяваното решение е подложен на критичен анализ изводът на първостепенният съд за правната квалификация на травматичното увреждане в областта на главата и при това правилно е прието, че мозъчното сътресение от категорията на "зашеметяване" не е средна телесна повреда /както и в т. 10 от ПлП № 3/1979 г. на ВС/.

В атакувания съдебен акт, обаче, цитирания извод за медико-биологичния квалифициращ признак "разстройство на здравето, временно опасно за живота", което съгласно легалното определение по чл. 129, ал. 2 НК е средна телесна повреда, изобщо не е подложен на правен анализ. Вместо това, /на л. 84, в края/ е направен обобщаващия извод, че всички наранявания причинени на подсъдимия при нанесения побои от страна на подсъдимите са с характеристиката на леки телесни повреди. Това от една страна представлява съществено противоречие в съдебния акт, което показва неясна правоприлагаща воля, по отношение на един от важните елементи от предмета на делото-вида и характера на телесната повреда, а от друга е довело до неправилно приложение на закона, тъй като правната квалификация на деянието при посочените за установени факти е по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК, вместо по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК /в хипотезата на умишлено причинена средна телесна повреда от която, по непредпазливост е последвала смъртта на П.

Поради изложеното по този пункт и наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, въззивното решение следва да се отмени само в наказателно-осъдителната му част и делото да се върне за ново разглеждане, за отстраняване на посоченото процесуално нарушение и за правилно приложение на материалния закон.

3. Неоснователни са жалбите на подсъдимите.

Поради това, че в предходната част на настоящето решение е даден отговор на част от възраженията на подсъдимите, във връзка с приложението на материалния закон, следва да се обсъдят само тези свързани с тезата на всички защитници, че деянието им има характер на "случайно" по смисъла на чл. 15 от НК, поради което те не следва да носят наказателна отговорност за причинената смърт на Н. П. Настоящият състав намира, че възраженията са неоснователни, преди всичко, защото в края на атакуваното съдебно решение /л. 85/ изрично и подробно е обсъден този въпрос, като изчерпателно са посочени, от една страна разграничителните критерии между случайното деяние и това извършено по непредпазливост, а от друга, изводите за виновното поведение на подсъдимите са направени въз основа на подробен анализ на експертното заключение и подкрепящите го гласни доказателства.

В писмената защита на подсъдимия Е има позоваване на р. № 470/2004 г. на I н. о. по н. д. № 69/2004 г. по описа на ВКС. Настоящият състав напълно споделя посочените в това решение разграничителни критерии между небрежността и случайното деяние. В случая по настоящето дело, обаче, инстанционните съдилища са дали положителен и правилен отговор, както за наличие на обективния признак на непредпазливата вина - когато деецът е длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, така и относно наличието на субективния - деецът е могъл да предвиди тези последици, за разлика от казуса по цитираното отменително решение на ВКС.

Не е допуснато твърдяното в писмената защита на подсъдимия Н нарушение на материалния закон, с доводите, че е следвало да се приложи чл. 124, ал. 2 НК - в хипотезата на действие на подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с обида. И двете инстанции са обсъдили фактите относно поведението на пострадалия преди побоя и са стигнали до законосъобразния извод, че с поведението си той обективно не би могъл да предизвика афект у нито един от охранителите на заведението и подсъдими по делото.

Неоснователни са и исканията за отмяна на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения. Не кореспондира с данните по делото твърдение на защитника на подсъдимия Д, за необходимостта от назначаване на арбитражна съдебно-медицинска експертиза, тъй като всъщност назначената последна експертиза е именно такава, като по съдържание, така и по наименование и именно като такава е обсъждана в атакуваното решение.

Поради изложеното до тук, не са основателни и исканията в жалбите на подсъдимите за отмяна на въззивното решение и в неговата гражданско - осъдителна част. Присъденото обезщетение е справедливо.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3, във вр. с ал. 1, т. 4 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение