Решение № 3986 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2008 г.

Решение № 3986 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Ганев Червенков, чрез пълномощника му адв. Любомир Цветков, срещу решение № 710 от 23 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 1111/2007 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1611/06 август 2007 година на кмета на община Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - община Бургас, се е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Бургас Никола Ганев Червенков е оспорил заповед № 1611/06 август 2007 година на кмета на община Бургас, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ му е наредено да премахне канализационното включване на битово-фекалните води от собствения си УПИ II, кв. 5 по плана на с. Твърдица в отвеждащия канал на ЦДГ - с. Твърдица и да изгради септична яма в имота си. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от изслушаните две експертизи е установено, че през 1995 година Никола Червенков е изпълнил включване на битово-фекалните води от собствения си имот в канал, отвеждащ тези води в септична яма (попивен кладенец) на ЦДГ в с. Твърдица. Установено е също така, че по този начин се замърсяват подземните води и прилежащите земеделски земи. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице канализационно съоръжение, което като изградено в нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗУТ е неподходящо по вид и местоположение, е правилен. Възраженията в касационната жалба относно начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, което според касатора е станало единствено въз основа на екологичната експертиза и на косвени доказателства, е неоснователно. Съдът в оспореното решение подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства, включително и двете експертизи, както и доводите на страните и е достигнал до законосъобразния извод, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Тук следва да се отбележи, че наличието на замърсяване на подпочвените води и прилежащите земи, е допълнително основание за прилагането на посочената норма. Обстоятелството, че е налице изпълнено включване на битово-фекалните води от имота на касатора в канал, отвеждащ ги в попивен кладенец в друга част на селото, само по себе си е неподходящо по вид и местонахождение, както е прието и в оспорената заповед. Това включване е неподходящо по вид и местонахождение, тъй като в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗУТ е посочен реда и начина за събиране на отпадни води в населени места или части от тях без канализация. Останалите възражения на касатора касаят законосъобразността на административния акт и не следва да бъдат обсъждани в касационната производство. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,