Решение № 476 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8144/2019 г.

Решение № 476 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8144/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Манев срещу решение № 322 от 21.05.2019 г., постановено по административно дело № 41/2019 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1983 к-1822/21.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерство на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) при Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез процесуален представител и в представен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е обосновано – съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е извел правилни изводи, които са изложени аргументирано. При разглеждане на спора не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за постановяване решението при неизпълнение на задълженията на съда по чл. 168, ал. 1 АПК, тъй като обжалваната заповед е проверена за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. В хода на производството пред административния съд са установени фактите, обосноваващи горния извод, които несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на служителя, несъвместимо с етичните правила за поведение, уронващо престижа на службата и едновременно с това и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност е обстоятелството, че служителят е управлявал моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол с концентрация от 1, 04 промила. Това поведение е установено при проверка на служители на сектор "Пътна полиция". След допълнителна проверка от Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН), приключила със справка, е уведомен директорът на РДПБЗН, издал заповед за образуване на дисциплинарно производство. Поведението на служителя е квалифицирано като несъвместимо с изискванията по т. 13, 20 и 28, б. "а" от Етичния кодекс във връзка със заповед от 05.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Неспазването на служебната етика и незачитането на обществения ред е поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. При тази квалификация на извършеното нарушение на дисциплината правилно е определено наказанието, което е наложено. Противно на възраженията на касационния жалбоподател, обстоятелството, че е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол 1. 04‰, е установено по несъмнен начин, като съдът е обсъдил доказателствата във връзка с констатациите от фактическа страна, посочени в заповедта. Неоснователни са и наведените доводи за допуснати нарушения по чл. 170, ал. 1 АПК, тъй като противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на административната преписка се установява, че органът, издал заповедта е установил фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, при което правилно и в съответствие с чл. 171 АПК съдът е обсъдил доказателствата събрани редовно в хода на административното производство, а и по делото не са правени искания от страна на ответника за събиране на нови такива. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, направеното искане от ответника и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение